fbpx

Анализът на Дирк Вансиян, президент на REScoop (Европейската федерация на гражданските енергийни кооперации) е публикуван първо в Euractiv.bg

Ако сте гражданин на ЕС и вие – като мен – вероятно сте почувствали буца в гърлото, когато сте получили последната си сметка за ток. През последните няколко месеца цените на екетроенергията в цяла Европа се покачват. За някои от нас това е неудобство, но за други това означава да не можем да плащаме сметките си за ток или да задлъжнеем.

Множество фактори ни докараха тук. Цените на електроенергията на пазара се определят въз основа на най-скъпия източник на електроенергия. Неотдавнашният недостиг на газ бе причина цените на газа да скочат до небесата, като повиши цените на електроенергията на пазарите като цяло.

Европейските страни са силно зависими от износителите на изкопаеми горива за енергийните си доставки (газът съставлява 32% от крайното енергийно потребление на домакинствата, а ЕС разчита на внос съответно за 96% и 89% от доставките на суров петрол и природен газ). Подобна зависимост ни прави уязвими към колебанията в цените на електроенергията.

Ефективен начин да се избегне излагането на подобни колебания би бил ЕС да произвежда своя собствена възобновяема енергия. Инвестициите в проекти генерират печалба и дивиденти и ни позволяват по-голяма автономия при вземане на решения (включително цените на електроенергията). Въпреки това инвестициите във възобновяеми източници в момента са твърде ниски, за да задоволят енергийните ну нужди. Докато не станем независими от изкопаемите горива, енергийните кризи ще продължат.

Практическото въздействие на всичко това е, че гражданите и бизнесът страдат. Много доставчици на енергия фалираха, принудени да купуват електричество на пазара и да го продават на загуба на своите клиенти. Ето защо много други доставчици на енергия сега молят клиентите да компенсират по-високите цени на електроенергията, като повишават месечните си сметки, оказвайки финансов натиск върху домакинствата в Европа.

Потребителите, най-засегнати от настоящата криза, са домакинствата с ниски доходи, въпреки че сегмент от средната класа също се оказва силно засегнат. Те не отговарят на условията за държавни помощи, но доходите им са едва с малко над прага. С настъпващата зима, мнозина ще се сблъскат с параграф 22: да фалират или да стоят на студено.

Какво трябва да се промени…

Енергeтиката е не само основен и стратегически сектор за икономиката, тя засяга и човешкото достойнство. Липсата на достъп до електроенергия причинява социално изключване и значителни рискове за здравето, като по този начин увеличава социалните неравенства.

Естествено, правителствата реагираха на тази криза. За да се справи с непосредствените последици от кризата, Европейската комисия пусна набор от мерки, които държавите-членки могат да предприемат.

Тези краткосрочни мерки са добри. ЕС и националните правителства са длъжни да пазят електроенергията като основна човешка потребност.

Досега подходът на Комисията към социалните въздействия на политиката в областта на климата беше по-скоро реакционен, отколкото проактивен. Фондът за справедлив енергиен преход беше предложен като отговор на призиви от региони, чиито икономики страдат. Движението на жълтите жилетки във Франция възникна заради повишаване на цената на автомобилните горива в резултат на по-висок данък за вътрешно потребление на енергийни продукти.

Фондът за социален климат е създаден като помощен отговор на негативните въздействия от разширяването на системата за търговия с емисии на сградите и в транспортния сектор. Такъв подход в крайна сметка е погрешен и вероятно ще доведе до липса на подкрепа и недоверие от страна на гражданите към тези, които взимат решения.

Справедлив преход към възобновяема енергия не може да бъде постигнат, ако най-уязвимите продължават да бъдат жертви на регресивни политически мерки. Нужно е да разработваме политики за защита на уязвимите социални групи от негативните въздействия.

От друга страна, трябва да преразгледаме кой плаща сметката за енергийния преход. Понастоящем потребителите, домакинствата и МСП до голяма степен плащат сметката в сравнение с по-значимите индустрии чрез енергийните си сметки или данъците си. Също така би помогнало, ако секторът допринасяше по-справедливо към националните схеми за подкрепа на възобновяемите източници.

Овластяване на гражданите за изграждане на възобновяеми източници и енергийна ефективност

Ако едно нещо е ясно от тази криза, то това е, че е време е да се удвои нарастващият производствен капацитет на възобновяема енергия от слънцето и вятъра.

Тук идва ролята на гражданите и местните общности. Европейските граждан предимно подкрепят възобновяемата енергия, а местните общности желаят да инвестират в нея. Според скорошно проучване на YouGov, проведено в 10 държави, 61% от анкетираните са посочили, че е вероятно да се присъединят към енергийна кооперация, ако такава бъде създадена в техния район.

На местните общности трябва да се предоставят средствата да притежават собствено производство на възобновяема енергия, не само като инструмент за стимулиране на местните социални иновации, но и като средство за осигуряване на чиста енергия за бъдещето кризи.

Никой гражданин не трябва да бъде изоставен в остаряла енергийна система. Уязвимите групи също трябва да се възползват от предимствата на енергийния преход. Тук обществените инициативи също имат водеща роля.

Все по-голям брой енергийни общности се фокусират върху ангажирането на уязвими домакинства, създаване на механизми за енергийна солидарност между членовете и справяне с енергийната бедност. Понастоящем съществува значителен неизползван потенциал за използване на енергийните общности като инструменти, за да се направи енергийният преход по-приобщаващ.

Какво ни трябва от ЕС и страните-членки

Всичко това няма да се случи от само себе си. Държавите-членки трябва да изпълнят своите правни ангажименти за въвеждане на рамки за насърчаване на развитието на възобновяеми енергийни общности и за адаптиране на схемите за подкрепа на възобновяемите енергийни източници, така че общностите да имат достъп до тях.

ЕС и държавите-членки трябва да въведат подкрепящи политики и мерки, за да помогнат на енергийните общности да станат по-активни по отношение на енергийната ефективност и приобщаването. Ако искаме да не изоставим никой в ​​енергийния преход, трябва да поставим гражданите в сърцето на промяната.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"