Европейската комисия обяви предоставянето на спорния „зелен“ етикет на ядренана енергия и природния газ, като призна, с известни условности, техния принос в борбата с климатичните промени.
Проектът, който разделя 27-те страни-членки на ЕС, вече предизвика гнева на множество природозащитни неправителствени организации и породи съмнения във финансовия свят, пише Dhnet.be.
Тази сутрин, по време на ежеседмичната си среща, европейските комисари одобриха списък с критерии, които позволяват да се класифицират като „трайни“ инвестициите в ядрени и газови централи за производство на електроенергия. Тази привилегия досега беше запазена само за възобновяемите енергийни източници.
Текстът трябва да позволи мобилизирането на частни фондове към дейности, водещи до намаляването на емисиите на парникови газове. Той се вписва в целите на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.
„Днес навлязохме в нов важен етап към постигането на тази цел. Ние трябва да използваме всички инструменти на наше разположение, защото имаме по-малко от 30 години, за да успеем“, заяви европейският комисар по финансовите услуги и финансовата стабилност Майрид Макгинес по време на пресконференция.
Франция, която иска да възроди ядрената си програма като източник за производство на некарбонова енергия, както и Полша, и Чешката република, които трябва да заменят замърсяващите си въглищни централи, подкрепиха инициативата.
Включването в тази класификация позволява съкращаване на финансовите разходи, което има ключово значение за реализирането на тези проекти и за държавите, които желаят да ги подкрепят.
Но еколозите оспорват включването на газовите централи, които отделят CO2 и на ядрените централи заради радиоактивните отпадъци и рисковете от инциденти.
Малка група държави, между които Австрия и Люксембург, водени от Германия, настояваха за изключването на атома. За да си осигури производството на електроенергия, Берлин, който все още използва централи на въглища, залага на вятърните и слънчевите реактори, както и на нови газови централи, въпреки критиките за зависимостта ѝ от Русия.
В общо писмо Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция оспориха етикета „зелен“ за газа.
Брюксел отговори, че възобновяемите източници, които вече са одобрени от Европейската комисия и които остават приоритет на европейската политика, сами по себе си не могат да отговорят на нарастващите нужди от електроенергия поради тяхното непостоянно и прекъсващо производство. Откъдето и необходимостта да се насърчават инвестициите в стабилни и контролируеми източници.
Комисията подчертава, че текстът задължава предприятията да декларират участието си в ядрени и газови проекти, като по този начин ще позволят на инвеститорите, които пожелаят, да ги изключат от своите портфейли.
Документът беше изпратен на 27-те държави-членки на ЕС на 31 декември вечерта. Въпреки критиките, оттогава той претърпя съвсем незначителни промени.
Той налага стриктни условия пред ядрената и газовата енергетика, по-специално ограничения във времето и задължение да се използват най-добрите налични технологии.
Изграждането на нови атомни централи може да бъде извършвано, ако разрешителното за строителство е получено преди 2045 г. Мероприятията, позволяващи продължаването на живота на съществуващите централи, трябва да са получили разрешение преди 2040 г.
Що се отнася до газа, Комисията налага таван на емисиите на CO2: по-малко от 100 г на кВт/ч. Това е праг, недостижим при настоящите технологии, според експертите. Но е предвиден преходен период и централите, които са получили разрешение за строителство преди 2030 г. ще имат праг 270 г при условие, че заместват по-замърсяващи производства.
За период от 4 месеца (който може да бъде продължен с два месеца), считано от сряда, Европейският парламент може да отхвърли текста, ако събере при гласуване обикновено мнозинство. На теория Европейският съвет също може да се противопостави при условие, че за това се обявят 20 държави, нещо, което към момента изглежда немислимо.
Превод Георги Саулов
