Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Изминалите две години доведоха до значителни размествания на пазара на труда, най-вече под натиска на ограничителните мерки и разнопосочната отраслова динамика. Докато туризмът и свързаните с него дейности бързо губеха работници, то част от индустрията и ИКТ секторът продължаваха да добавят работни места. Тези промени неизбежно означават и изменение уменията и квалификациите, които се търсят най-често на пазара на труда. Въпреки че оценката на този тип потребности и дефицити като цяло е трудна (и отскоро във фокуса на официалната статистика), експерименталните данни на Евростат[1] позволяват да оценим равнищата на несъответствие в уменията в икономиката.
Най-общо прилаганата от европейската статистика методология[2] различава два типа несъответствия в уменията на работната сила:
- Хоризонтални, в които работници са заети на работни места, които не отговарят на придобитото от тях образование, и
- Вертикални, в които са заети на работни места, които изискват по-ниска квалификация от тази, която имат работниците.
И двете несъответствия са нежелани, тъй като хоризонталните показват, че структурата на предлагането на образованието не отговаря на търсенето на пазара на труда, вертикалните – че част от работниците са свръхквалифицирани за работата, която извършват. Тази информация може да послужи и за основа на по-прецизната настройка на предлагането на образование, особено от страна на публичния сектор.
Хоризонталните несъответствия в уменията на 15-34-годишните в България бележат незначителен ръст през 2020 г. Най-видими са те при инженерните специалности, строителството и технологиите; това най-вероятно отразява най-вече разликите между профила на професионалното образование в много области на страната и структурата на заетостта по икономически дейности в региона. Същото важи и за земеделието, при което се наблюдават най-големите несъответствия, с между 60 и 70% от всички със земеделско образование заети в други дейности. Прави впечатление също, че въпреки повишеното търсене на ИКТ кадри в хода на 2020 г. има и значителен ръст на несъответствията, до 43% от хората с образование в сферата, най-вероятно в резултат на голямата концентрация на високотехнологични работни места в столицата.
Данните за вертикалните несъответствия сочат, че 22% от всички заети на възраст между 20 и 64 години са на работни места, които изискват по-ниска квалификация от тази, която те притежават. От дейностите, за които Евростат публикува данни най-висок е делът на свръхквалифицираните сред заетите в транспорта и търговията, но с противоположни тенденции – докато през 2020 г. при транспорта има значителен ръст, то при търговията има лек спад на работещите с по-висока от необходимата квалификация. Значително вертикално несъответствие има и в строителството и преработващата промишленост.
Прегледът на данните на Евростат сочи, че българският пазар на труд продължава да е изправен пред значителни проблеми с несъответствията в уменията; общите измерения на вертикалните и хоризонталните несъответствия са относително съизмерими. Те най-често засягат икономическите дейности, при които има относително голямо търсене на нови работници, но и тези, при които има свръхпредлагане на образование. На преден план излизат два проблема, чието разрешаване би могло да облекчи несъответствията – липсата на достатъчно силна връзка между образование и пазар на труда и практическото отсъствие на обучение на възрастни и преквалификация.
[1] https://ec.europa.eu/eurostat/web/experimental-statistics/skills
[2] Пълно обяснение на подхода тук: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/7894008/9596077/Methodological_note.pdf
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/dve-izmereniya-na-nesyotvetstviyata-v-umeniyata/#ixzz7LFh8EEbJ
