Поставени между дефицита на изкуствени торове и скока на цените, вносителите на материали за селското стопанство не знаят към кого да се обърнат, за да си осигурят необходимото за кампанията, която започва. Някои селсскостопански производители ще трябва да направят избор, ако напрежението на пазара продължи, пише RFI.
„Това, което очаква след една година Африка и Латинска Америка, е трагично“, прогнозира търговец на торове, чието седалище е в Женева. Цените на уреята, поташа и фосфатите нарастнаха с 30 и дори с 40% от началото на войната в Украйна, след като те вече бяха достигнали исторически връх в края на 2021 година. Към това трябва да се прибави увеличаването на цената на газа, който влиза в производството на азотните торове.
Напрежението на пазара идва от прекратяването на износа от Украйна и най-вече от Русия, която е голям доставчик както на торове, така и на суровините, които се използват за производството им като сяра и амоняк. Последният се доставя по тръбопровод до Черно море, чиято работа в момента е преустановена. Москва поиска от руските производители на торове да прекратят износа. Но те и без това не могат да изнасят. Три от четирите големи руски завода за торове попадат под ударите на санкциите.
Най-уязвими са Индия, Бразилия и целият африкански континент
Кризата удря най-тежко производителите на торове като мароканския ОСР (най-големият износител на фосфати, фосфорна киселина и фосфатни торове в света), което се отразява незабавно върху техните клиенти. ОСР обикновено си доставя поташ от Русия и Беларус. Той е необходим за производството на комбиниран тор NPK, който се продава в редица страни от Западна Африка (Бенин, Того, Мали, Сенегал). Така ОСР ще бъде принуден да се съсредоточи върху производството на фосфатни торове за сметка на NPK. Бразилия внася ежегодно 12 млн. тона поташ, като половината идва от Русия. Оттук и отчаянието на вносителите, които не знаят към кого да се обърнят. Същият проблем стои и пред Индия, друг голям вносител на торове, която увеличи количествата закупени от Канада, Израел и Йордания, за да удовлетвори потребностите си. Те се изчисляват на 30 млн. т годишно.
Макар и в по-малка степен, този проблем засяга и Европа. Единстено САЩ могат сами да задоволят нуждите си и не са засегнати от сегашната криза. Китай може също да се справи по-добре от другите, благодарение на добрите си отношения с Русия.
Превод Георги Саулов
