Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През изминалите дни на различни места беше отбелязано, че Международният валутен фонд (МВФ) предлага реформа на плоския данък в България. Това, разбира се, предизвика най-различни реакции, като темата за плоския данък засенчи останалите изводи и препоръки на екипа на фонда. Както и при други чужди наблюдения върху родната икономика – например редовните оценки на кредитните агенции, вторачването само в последващите заглавия, без реалното прочитане на оригиналния текст, често води до преувеличени или грешни интерпретации. Не че МВФ не предлага реформа в плоския данък, но контекстът на направеното предложение е различен от това, което повечето хора биха си представили.
На първо място е важно да отбележим, че мисията на МВФ дава една правдива оценка на моментното състояние на българската икономика – отчетени са възстановяването през 2021 г., значителното ускоряване на инфлацията в последните месеци, негативните ефекти от войната в Украйна и по-ниският растеж от очакваното, както и въобще високите нива на несигурност и рисковете, които могат да влошат икономическите перспективи. Дискутирано е и основното предизвикателство пред фискалната политика, която от една страна търси инструменти за подкрепа на възстановяването, а от друга трябва да пази фискалната стабилност и да не подхранва допълнително инфлацията.
Без да влизаме на този етап в дебата за фискалната позиция – най-просто казано това е размерът на бюджетния дефицит, предложенията на МВФ за преразглеждане на структурата на разходите загатва това, което е възможно да залегне в предстоящата актуализацията на бюджета. Водещото е, че е много вероятно да има преливане на средства от капиталови към текущи разходи. От една страна заложените рекордни средства за публични инвестиции трудно биха се изпълнили в рамките на година, а от друга – натискът за увеличение на доходите в отговор на инфлацията едва ли ще бъде удържан. С други думи, по-вероятно е да видим увеличение на заплати, пенсии и социални плащания, отколкото рекордните капиталови разходи през тази година.
МВФ описва и някои точки, които от ИПИ коментирахме през последните месеци. Едната е, че в бюджета трябва да се направи разчет за допълнителните средства, свързани с войната и конкретно с мерките в подкрепа на търсещите закрила – регистрираните за временна закрила у нас са вече над 80 хил. души или над 1% от населението на страната. Втората е, че схемата „60/40“ вече не е необходима и трябва да отпадне, а третата, че компенсациите заради високите цени на електроенергията за бизнеса също следва постепенно да се преустановят. По своята същност тези предложения, извън мерките за търсещите закрила, казват бюджетът да се оттегли от извънредната подкрепа на бизнеса и да се ориентира към дългосрочните политики.
На този фон, в раздела за разширяване на фискалните възможности за насърчаване на растежа, идва предложението в средносрочен план за фискална консолидация чрез преглед на данъчната система и повишаване на ефективността на публичните разходи. Второто по-скоро среща широка подкрепа в обществото и е многократно коментирано в различни аспекти – било то публични инвестиции, социална политика, образование или здравни услуги. В случая поставяме фокусът върху данъчната система, тъй като това провокира заглавията от доклада на МВФ.
Предложението за реформа на „ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица“ е директно обвързано с целта за „увеличаване на приходите и преразпределението“. Това е важен детайл, тъй като често противниците на плоския данък у нас ограничават своите аргументи до дискусия за неравенството, но не изговарят насрещното предложение в пълнота – а то не е просто за промяна на плоския данък, но за увеличение на облагането на доходите и по-високи нива на преразпределение. Сделка, от която няма да спечелим и която българските граждани по-скоро не биха приели.
Аргументът за неравенството също е загатнат, но по-скоро като подкрепа на тезата за по-високо преразпределение. По същество, МВФ дава някои добри и конкретни насоки за развитието на фискалната политика в страната, които имат директно отношение към предстоящата актуализация на бюджета. Към тези предложения обаче се прешиват и обичайните за западните експерти по-обхватни предложения за разхлабване на фискалната позиция, вдигане на данъци и увеличение на преразпределението. Политики, които всъщност от години подкопават потенциала на водещите европейски икономики и от които частично успяваме да се опазим през последните две десетилетия.
