Със законопроекта за актуализиране на държавния бюджет е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. – от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.
Това става ясно от публикуваните данни от финансовото министерство. Както тези дни коментира и министър Асен Василев, по този начин се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари.
Коментира се, че влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лв.
Необходимостта от актуализация на бюджета се обяснява с поредицата шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна, които са променили макроикономическата среда и стопанските перспективи и създадоха значителни рискове за редица сектори на икономиката.
В тези условия Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените, както на нефта, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб.
В проекта се предвижда общо приходите да бъдат 58.9 млрд. лв. (1.65 млрд. лв. повече), а разходите достигат 65 млрд. лв. (малко над 43% от БВП на страната). Те нарастват с 2 млрд. лв. заради антикризисните мерки.
Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30.7 млрд. лв. или спрямо отчета за 2021 г. с 12.3%. Причината за по-слабия ръст спрямо този на инфлацията е, че променените очаквания за основни параметри в макрорамката водят до ръст на приходите от данъци с 945.2 млн. лв. спрямо разчетите в действащия бюджет, но в същото време антикризисните мерки (оценени на 2.1 млрд. лв.) водят до загуба на приходи за 597.7 млн. лв. Така нетният ефект от промяната в макрорамката и ефектите от антикризисните мерки е увеличение на данъчни приходи за годината от 347.5 млн. лв.
Припомня се, че антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС на 9% за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост – групата на възрастните хора – със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други.
Отбулазва се, че предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите. Отчитайки тези ефекти с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с 1 645,2 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС.
В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.
Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.
За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност правителството да издава държавни гаранции през 2022 г. по заеми за финансиране на дейности на Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.
