Главната историческа битка на страните, които са най-уязвими от климатичните промени, е въпросът за финансовата компенсация за причинените им от щети. Той може за първи път да влезе в официалния дневен ред на COP27, която се провежда в египетския курорт Шарм ел-Шейх от 6 до18 ноември. За какво става дума,обяснява в свой репортаж RFI*.
Загуби и щети: компенсиране на необратимото
На жаргона на ООН загуби и щети обозначава трагична реалност за тези, които ги преживяват: това са щетите, причинена от изменението на климата и тези, които неизбежно ще се случат, дори ако глобалното затопляне се поддържа в рамките 1,5°C (основната цел на Парижкото споразумение) и които населението не е в състояние да преодолее след това.
Следователно загубите и щетите са тясно свързани с обезщетенията (човешки, морални, материални, финансови и т.н.), които произтичат от тях.
Докато последиците от изменението на климата засягат цялата планета и не подминават и богатите страни (наводнения в Германия, пожари в Европа и Съединените щати и др.), бедните или развиващите се страни са в още по-голяма степен засегнати, тъй като са: 1. по-уязвими от промените; 2. по-малко подготвени; 3. лишени от финансови възможности да се възстановят сами. Освен това, те имат много по-малък принос, в исторически план и понастоящем, за глобалното затопляне, което ги заплашва: 80% от вредните емисии идват от двадесетте най-развити страни.
Поради това уязвимите държави изискват загубите и щетите да се разглеждат като трети стълб на световната борба срещу глобалното затопляне след смекчаването (т.е. намаляването на парниковите газове (ПГ)) и адаптирането (предотвратяването на заплахата). „Когато говорим за загуби и щети, това означава, че вече не можем да се адаптираме. От основно значение е въпросът за загубите и щетите да се разглежда като трети елемент, в допълнение към адаптирането и смекчаването, за да се намести пъзелът, необходим за борба с климатичните промени“, казва преговарящата от страна на Сенегал Айсату Диуф.
Тези загуби и щети са предимно икономически и са следствие от екстремни и внезапни явления като например супертайфунът Нору във Филипините или опустошителните наводнения в Пакистан в последно време. В резултат на тях 1700 души загинаха и 33 милиона бяха засегнати. Пакистанската държава оцени на 40 милиарда долара стойността на разрушенията: 13 000 км пътища, повече от 400 моста и 2 милиона засегнати жилища. Въпреки своите 220 милиона жители, тази страна е отговорна за по-малко от 1% от световните емисии на парникови газове. „Следователно е разумно да очакваме поне малко подобие на справедливост за тези загуби и щети“, призова пакистанският премиер Шехбаз Шариф от трибуната на ООН.
Учените в навечерието на COP27: гответе се за адаптация към един по-топъл свят
Още…
Следват и последиците от климатичните промени, които се проявяват по-бавно и са по-коварни: покачване на морското равнище, засоляване и загуба на обработваеми земи, постепенно унищожаване на екосистеми (мангрови гори, езера и др.), повтарящи се засушавания, дългосрочни ефекти върху здравето, разрушаване на местни икономически дейности, които водят до изселване на населението и др.
В Бангладеш, страна, където една четвърт от територията ѝ скоро може да бъде изядена от морето, броят на жертвите на бедствията е намалял драстично за последните няколко десетилетия, въпреки че количеството на циклоните се е увеличило. Този напредък се дължи по-специално на внедряването на системи за ранно предупреждение на населението и на осигуряване на подслон. Но след това приспособяване към опасностите идват загубите и щетите. „Хората оцеляват, но не могат да се върнат към предишния си живот. Освен да им се даде храна за три месеца и да им се опънат палатки, те трябва да получат средства за изграждане на трайни жилища, да могат да взстановят икономическа си дейност и т.н. А това е бяло поле във финансирането на борбата срещу климатичните промени“, обяснява Фани Петибон, специалист по този въпрос в НПО Care.
Тези материални щети често са придружени от нематериални такива: принудително изселване, психологически стрес, изчезване на културно и нематериално наследство като традиции, обичаи и умения, дори и езици след разделянето на населението. Отново в Бангладеш, изследване, публикувано на 7 октомври, показва как ефектите от изменението на климата имат множество последствия върху физическото и психическото здраве на населението, особено на жените.
Друг ярък пример е непрекъснато нарастващото въздействия на излагането на солена вода. То причинява косопад, хиперпигментация на кожата и множество гинекологични проблеми – често нелекувани, най-вече поради липсата на гинеколози. В отговор на това хората са принудени да си бръснат косите си, да ги боядисват с къна, да купуват по-често шампоан за лечение или просто да се примирят с тази неизбежност. По отношение на пигментацията, която се ускорява с възрастта, тя допринася за ранните бракове на младите момичета и за задържането им в дома, където животът им още повече се влошава и генерира допълнително стрес. Освен това мъжете и жените често трябва да изберат емиграцията, за да си осигурят брак.
Неикономическите последици за земеделските системи са неизброими. Предаването на знания и умения (за отглеждането на ориз, в горското стопанство и т.н.) вече не става от поколение на поколение и употребата на химически торове нараства, за да се противодейства на обедняването на почвата. „Вековните традиции, които са в основата на тези общества, са застрашени“, отбелязва Саймън Андерсън, съавтор на изследването. Това е опустошително за общностите“.
Призив за признание с давност 30 години
Загубите и щетите са грозното патенце на преговорите за климата, отдавна захвърлени в ъгъла от богатите страни, които вече не са склонни да финансират адаптацията.
Но с увеличаването на щетите, дължащи се на климатичните промени и с изчерпването на търпението на страните от Юга, реалностите поставиха загубите и щетите в центъра на дебатите. Според доклад на ОИСР от март 2022 г. изменението на климата може да хвърли в мизерия до 2030 г. повече от 130 милиона души. С откриването на COP, страните от Юга ще настояват, въпросът да бъде включен в дневния ред… на преговорите! Което би трябвало да се случи, освен ако не станем свидетели на коренен обрат на събитията. За молещите страни „това би било победа, но много зависи от формулировката. Ако тя попречи на какъвто и да е реален напредък към облекчаване на финансирането, това може да завърши с победа за индустриализираните страни“, предупреждава Саймън Андерсън.
Този рефрен за загубите и щетите се повтаря от началото на разработването на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (това е текстът, с който е създаден COP в Рио през 1992 г., към който се придържат 198-те страни-членки). Той беше внесен от Вануату от името на малките острови в Тихия океан, които настояват за механизъм, гарантиращ им справянето с покачването на водата.
Но едва на COP19 (2013) в Полша разбирането за загубите и щетите беше реализирано със създаването на Варшавския механизъм и след това на COP25 (2019) в Мадрид, беше поставено началото на мрежата от Сантяго. Две стъпки напред, които днес са еталон, но рамките, в които те бяха създадени, все още не са напълно работещи. Функционирането на последните ще бъде една от темите на дискусиите в Шарм ел Шейх. Междувременно Парижкото споразумение спомена за първи път за „загуби и щети“, но само, за да отбележи „необходимостта“ да ги „избягваме“, „свеждаме до минимум“ и „преодоляваме“ (чл. 8). Нищо ангажиращо, особено след като богатите държави, начело със САЩ, си пазят гърба, като подчертават, че това изявление „не може да породи или да служи като основа за отговорност или компенсация“. Два термина, които са в основата на настоящите проблеми.
През 2021 г. натискът се засилва. Гражданското общество се мобилизира и дефилира по улиците на Глазгоу като издига лозунга за „социална справедливост“. Но от страна на дипломацията има отново студен душ. 100-те милиарда долара годишно, обещани от 2009 г. насам за адаптационния стълб на финансирането на климата все още не са достигнати. Липсват 16,7 милиарда. Страните от Юга настояват за финансиране за преодоляването на последици от загубите и щетите. Няма начин, казват Съединените щати и ЕС, които се съгласиха само със започването на „диалог от Глазгоу, който се предвижда да продължи три години, до 2024 година.
Какво очакват уязвимите страни
„Развиващите се страни повдигат тази тема, защото знаем, че национално определените приноси (ангажиментите, поети от държавите да намалят своите емисии) са недостатъчни. Основната тревога е свързана с намаляването на емисиите, а знаем, че адаптирането е непопулярно в сравнение със смекчаването“, казва Лола Валехо, директор на програмата за климата в IDDRI. Но това означава все повече щети, които трябва да бъдат платени от страни, които непрекъснато обедняват и които са по-малко пригодни да водят борба с настъплението на климатичните промени.
Тази нарастваща уязвимост изисква допълнително финансиране, настояват засегнатите страни, и то трябва да се добави към вече съществуващото: спешна хуманитарна помощ, помощ за развитие, застрахователни схеми, системи за ранно предупреждение… Всичко това „покрива малка част от нуждите на страни от Юга”, посочва Фани Петитбон. Поради това те призовават за отделна организация, за независим финансов механизъм, специално предназначен, „от една страна да осигури координация между отделните механизми и от друга да отговори на всички нужди, които не са обхванати. Това означава мобилизиране на много пари, ново и допълнително финансиране към обещаните 100 милиарда за адаптация, които вече отдавна са надхвърлени от реалните нужди.
Лола Валехо обаче отбелязва: „На място не е толкова лесно да знаем какво различно бихме финансирали с допълнително отпуснатите средства. Не е пресилено, ако кажем, че засилването на съществуващите направления (помощи, застраховки, системи за предупреждение) също е начин за справяне със загубите и щетите, предизвикани от изменението на климата“. Според нея, ако бъде взето решение за създаването на такъв специален механизъм, „ще бъде необходимо много ясно да се прецизира какво той финансира повече или различно в сравнение със съществуващия“.
Какви са тези нужди? Всички са съгласни, че те са огромни. Но сумата, на която възлизат загубите и щетите е много трудно да бъде изчислена. Проучване от 2018 г. обаче определя сума от 280 до 590 милиарда долара до 2030 г., за да могат страните от Юга да покрият само икономическите си загуби. Според доклад, публикуван от Форума на уязвимите страни (CVF) през юни, изменението на климата вече им е струвало 525 милиарда долара между 2000 г. и 2019 г., или 1/5 от тяхното богатство. Африканският континент губи между 5 и 15% от своя БВП годишно заради глобалното затопляне, според Африканската банка за развитие.
Тези държави изискват ООН да изготви и публикува доклад относно разликата между наличното финансиране и реалните нужди, какъвто вече е случаят с адаптирането и намаляването на емисиите „Това ще ни позволи да имаме база за взаимно разбирателство “, отбелязва Фани Петитбон. „Засега страните от Севера отказват това, без да обяснят защо“.
И накрая се поставя въпросът за характера на това допълнително финансиране: уязвимите страни искат да са сигурни, че става дума за дарение, а не за заем. Това искане обаче не е добре прието. Миналата седмица пратеникът на САЩ по въпросите на климата Джон Кери каза, че Съединените щати ще работят на COP27 „за създаване на многостранни директиви за банките да предоставят повече пари за отпускане на кредити“.
Според последните данни на ОИСР (август 2022 г.), 71% от публичното финансиране на борбата срещу климатичните промени (намаляване на емисиите и в по-малка степен адаптиране) са заеми (48,6 милиарда долара).
*Превод Георги Саулов
