В изказването си при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. „Капитал“, гуверньорът на БНБ Димитър Радев засегна три кръга въпроси – макроикономическата срада, състоянието на банковия сектор и членството в еврозоната. Публикуваме без редакция частта за банковия сектор…
Динамиката на макроикономическата среда, която е силно повлияна от вътрешнополитически и геополитически фактори, поставя нови предизвикателства и пред банковия сектор. Секторът посреща тези предизвикателства в силна позиция – институционално и като конкретни показатели.
Институционалната рамка се определя до голяма степен от членството на страната в Европейския банков съюз, една от ключовите институции на еврозоната, и от установения във връзка с това режим на близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. Нашият банков надзор, например, е неразделна част от Единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз – от участието в съвместните надзорни екипи, през мрежата от хоризонтални контакти до процеса на взимане на решения чрез пълноправно участие в работата на Надзорния съвет на ЕЦБ. В този смисъл, Единният надзорен механизъм е печат за качество по отношение стандартите на надзорната дейност, осъществявана от БНБ, както и по отношение на качеството на регулаторната, пруденциалната и аналитично-методическата рамка на надзорния процес.
Консолидацията на институционалната рамка в допълнение на реформите през последните години обяснява доброто състояние на банковия сектор. Ще илюстрирам това с няколко числа:
- Отношението на ликвидно покритие в края на октомври е 253.5%, а ликвидният буфер е 38.4 млрд. лв. при продължаваща тенденцията на растеж на привлечените средства;
- Адекватността на капитала по последни данни е 20.47%, като капиталовият излишък над общото надзорно изискване за капитал и макропруденциални буфери е в размер на приблизително 2.9 млрд. лв.;
- Нетната стойност на необслужваните кредити за последните 12 месеца намалява с над 660 млн. лв. Делът им представлява 2.66% от общата нетна стойност на кредитите и авансите, като размерът им е изцяло покрит от капиталовия излишък над регулаторните изисквания и буферите;
- Доходността, измерена чрез размера на печалбата от 1,7 млрд. лв., гарантира възвръщаемост на активите и капитала и е сериозен източник за вътрешна подкрепа на балансите при необходимост.
В този контекст основните предизвикателства пред банковия сектор към днешна дата могат да бъдат обобщени в три направления – динамиката на макроикономическата среда, процикличното поведение на банките и потенциалните рискове за доходността им.
- Макроикономическата среда, както отбелязах в началото, се характеризира с висока несигурност и потенциал за ескалиране на рискови сценарии. Това предполага продължаване на провеждането на стрес тестовете за банковия сектор с различни хипотетични негативни сценарии.
- Процикличното поведение на банките е свързано с продължаващия растеж на кредитите. При възходяща кредитна динамика понякога се надценява капацитетът на кредитополучателите да обслужват своите задължения. Ето защо надзорната политика ще продължи да бъде насочена към това кредитните институции да действат консервативно.
- Доходността на банките е поставена под риск едновременно по две линии. Първо, поради необходимостта от заделяне на допълнителни провизии при нарастваща вероятност за необслужване на кредити, и второ, поради ограничаване на възможностите на банките да генерират доход от основна дейност. Например, повишаващите се лихвени проценти носят риск за отрицателни преоценки в балансите на банките.
При тези условия БНБ ще продължи да следва консервативна пруденциална политика, насочена към продължаващо укрепване на капиталовата позиция на банките чрез серия от микро- и макропруденциални мерки. Следователно, поне в краткосрочен план, ние не виждаме основания за разхлабване на нашата пруденциална политика.
