Определянето на минималната работна заплата за 2023 г. се проведе в сянката на високите нива на инфлация, които удариха тежко държавите-членки на ЕС през 2022 г. За да защитят доходите на най-ниско платените служители, повечето правителства увеличиха минималните заплати в много по-голяма степен от миналата година, коментира в свое изследване Eurofound.
На Фигура 1 са показани увеличенията на номиналните ставки между януари 2022 г. и януари 2023 г. в държавите членки, които имат законова минимална заплата, на базата на която информация агенцията към Европейската комисия прави някои заключения.
- Номиналните ставки са се увеличили в повечето държави-членки, вариращи от над 20% в Германия и Латвия до над 5% във Франция, Люксембург и Малта. Единствените страни, в които номиналните ставки не са се увеличили през януари 2023 г., са Испания, където преговорите все още продължават, и Кипър, където току-що е въведена законова минимална заплата.
- Увеличенията са много по-големи от миналата година (и несравнимо по-високи от предходните години). В държавите членки (с изключение на Испания) средното номинално увеличение през 2023 г. е 12%, в сравнение с около 6% миналата година (между януари 2021 г. и януари 2022 г.). Средното увеличение през 2023 г. е 11% досега, повече от два пъти спрямо 5% от предходната година.
- Минималните заплати като цяло се повишиха повече сред страните от Централна и Източна Европа, отбелязвайки продължаване на възходящата конвергенция в ЕС в течение на много години. Латвия повиши минималната си заплата с почти 25% през 2023 г. (след като я замрази от януари 2021 г.). В допълнение, от 13-те страни с най-голямо увеличение, 10 са държави, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. Осем регистрират увеличение над 10%, докато другите две, България и Словакия, се доближават до тази цифра.
- Сред държавите, влезли в съюза преди 2004 г. минималните заплати като цяло са се увеличили по-скромно, с увеличения от 5–8%. Изключение правят Белгия, Германия и Холандия. Германия (22%) и Холандия (12%) са определили по-високи увеличения до голяма степен поради умишлена политическа намеса, насочена към подобряване на нивата на минималните заплати. В Белгия увеличението от 16% се дължи главно на прилагането на няколко автоматични механизма за индексиране от януари 2022 г.
Данните за България (9,86% ръст) сочат нарастване на МРЗ под средния ръст за ЕС и категорично най-ниска номинална минимална заплата сред страните в съюза.
От Eurofound обръщат внимание, че въпреки необичайно големите увеличения за 2023 г. възниква очевидният въпрос ще бъдат ли те достатъчни, за да подобрят покупателната способност на хората с минимална заплата? За много страни отговорът е не (според темповете на инфлация на фигура 1). Отбелязва се, че точен анализ на данните може да бъде направен едва когато станат ясни нивата на инфлацията за януари 2023 г. Освен това е важно да се има предвид, че социалните партньори и правителствата в държавите-членки са използвали национални мерки за инфлация (които се отклоняват от използваните тук хармонизирани).
От последните налични данни става ясно, че инфлацията силно подкопава ръста в номиналните минимални заплати. В повечето държави покупателната способност на минималните заплати вероятно ще бъде възстановена като цяло между януари 2022 г. и януари 2023 г., тъй като увеличенията на номиналните ставки са приблизително сравними с нивата на инфлация. Въпреки това някои страни не постигнаха очакваната стабилност на нивото на минималните работни заплати в реално изражение, изтъкват от агенцията.
Eurofound специално отбелязва, че тази оценка на покупателната способност на минималните работни заплати отчита само степента, в която новите номинални ставки, определени през януари 2023 г., са успели да компенсират въздействието на ръста на цените до този момент. Но като се има предвид вероятното запазване на инфлацията с напредването на годината, следва да се очаква по-нататъшно влошаване на минималните заплати в реално изражение в държавите-членки, освен ако не настъпят допълнителни увеличения на номиналните ставки.
