В София започва изграждането на нов лабораторен комплекс в кампус „Гео Милев“. Проектът “Национален център по мехатроника и чисти технологии” се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. и е на стойност близо 70 млн. лева. Целта е изграждане на устойчив и модерен национален Център за върхови постижения по Мехатроника и чисти технологии, съобщават от кабинета на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Кампус „Гео Милев“ е един от трите комплекса, съставящи Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии. Кампус „Студентски град “(един от другите 2 предвидени кампуси) е вече завършен и изпълнява заложените научни задачи. На финален етап е и изграждането на основаната сграда на кампус „Лозенец“, като се очаква същата да получи разрешение за ползване в близките седмици.
Последният от трите кампуси – кампус „Гео Милев“ се стои от близо 30 лаборатории, разположени в реконструираната сграда на блок 29, Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) в гр. Пловдив и Институтите на БАН, партньори по проекта. Инвестицията за основната сграда на кампуса (блок 29) е на стойност малко над 5 милиона лева. В допълнение към нея са налице вече функциониращи модернизирани лаборатории в част от Институтите на БАН и изградена „чиста стая“ в ЦЛПФ – гр. Пловдив.
В резултат на научната работа по проекта към момента са реализирани над 300 научни публикации, 10 заявки за патенти и полезни модели, от които 4 вече регистрирани. Назначени са и 7 млади учени за работа по работните пакети на центъра, както и 1 чуждестранен учен.
„Подобни проекти сочат посоката, в която трябва да се развива българската наука, за да се превърне тя в такава, каквато трябва да бъде – модерна, интердисциплинарна, отворена към динамиката на обществено-икономическото развитие на страната и света“, коментира по време на церемонията по първата компа вицепремиерът Пеканов.
Той обърна внимание, че в предстоящите няколко години ще имаме възможност да се възползваме от сериозен дял средства за научни изследвания и иновации, както от Плана за възстановяване и устойчивост (средствата по компонент Иновативна България възлизат на €1,75 млрд.), така и Европейските фондове при споделено управление (ресурсът по Цел на политиката 1 „По интелигентна Европа“ е € 1,57 млрд.). Те трябва да вървят ръка за ръка с ясна държавна политика и извеждане на науката и научните изследвания като основен приоритет пред обществото ни през следващите години, коментира вицепремиерът.
