Въпреки деветте пакета санкции, наложени от Европейския съюз (настоящият анализ е публикуван от France 24* преди ЕС да наложи късно снощи, 24 февруари, десетия санкционен пакет, бел. ред.), руската икономика е отбелязала твърде ограничен спад на своя БВП през 2022 г.
„Устойчивостта“ на руската икономика е това, с което се похвлали президентът Владимир Путин по време на речта си за състоянието на нацията във вторник. Някои западни наблюдатели и политици обаче посочват наличието на бели петна в официалната статистика, предоставена от Москва.
Руската икономика оказва съпротива. „Сривът“, прогнозиран от френския министър на икономиката Бруно Льо Мер след първите пакети от западни санкции, последвали руската инвазия в Украйна, не се състоя. БВП на Москва е спаднал само с 2,1% през 2022 г., според руската статистическа служба Росстат. През 2023 г., според Международния валутен фонд, руската икономика дори би трябвало да отбележи известно подобрение с растеж от около 0,3%.
„Осигурихме стабилността на икономическата ситуация, защитихме гражданите“, разтръби на всеослушание руският президент Владимир Путин в обръщението си, като подчерта, че Западът се е провалил в опита си да „дестабилизира нашето общество“.
Обяснението за тази очевидна устойчивост на руската икономика се крие основно в покачването на цените на въглеводородите през 2022 г., което компенсира спада в обема на износа, който за газа е в рамките на 25%.
Някога най-големият клиент на Русия, ЕС успя да намали вноса си на руски газ с 55% с надеждата да подкопае способността на Москва да финансира настъплението си в Украйна. В същото време обаче Русия се обърна към други търговски партньори, между които Турция, Индия и най-вече Китай, чийто внос по газопровода „Силата на Сибир“ е скочил с 48%, според Александър Новак, заместник-министър председател на Русия в чийто ресор е и енергетиката.
Сега, когато войната на Русия срещу Украйна навлиза във втората си година, виждаме, че оръжейната индустрия оказа сериозна подкрепа на икономическата активност. „Има рязко увеличение на производството на металургичната промишленост. Това е доста очевиден знак, че определени отрасли на военно-промишления комплекс са успели да се адаптират. Днес виждаме, че заводите в Урал например работят 24 часа на денонощие“, казва Давид Тьортри, старши преподавател по политически науки в Католическия институт за висши изследвания.
Друга силна страна на руската икономика, според президента Путин, е селското стопанство. „До края на селскостопанската година, т.е. до 30 юни 2023 г., ние ще можем да увеличим общия обем на износа на зърно до 55-60 милиона тона“, заяви руският президент.
„Свикнали сме с проблемите“
Газ, петрол, финанси, търговия, технологии… всички отрасли на руската икономика бяха засегнати от последователните вълни западни санкции. Руските компании обаче се адаптират. Изключени от системата SWIFT, основната система за сигурни разплащания, банките минават през посредници, за да заобиколят санкциите.
Западните стоки се внасят лесно през трети страни като Киргизстан, Армения и Грузия, граничещи с Русия, които се намират в центъра на паралелните търговски пътища за снабдяването на руската индустрия.
Хранително-вкусовата промишленост също претърпя развитие с появата на местни предприятия, които замениха със своите продукти тези, продавани от западните марки, като, например известните газирани напитки Pepsi и Coca-Cola.
„От началото на капитализма в Русия сме преживели най-малко четири големи кризи. Свикнали сме с проблеми и, честно казано, това не са най-големите, с които сме се сблъсквали“, казва Юрий Сапригин, управител на неголямо предприятие от град Калуга, в Централна Русия, специализирано в продажбата на медицинско оборудване и лаборатории за медицински изследвания.
Изправен пред западните санкции, той е бил принуден да замени компоненти от Европа и Тайван с руско и китайско производство. „Не беше лесно, но не спряхме дейността“, обяснява Сапригин.
Не всички отрасли обаче са еднакво засегнати. Силно зависим от вноса на електроника, технологичният сектор страда в най-голяма степен от тежестта на западните санкции върху полупроводниците, които са от ключово значение във военната, аеронавигационната и дори в автомобилната промишленост.
Положението далеч не е толкова розово
Автомобилостроенето е един от най-потърпевшите отрасли в момента в Русия. Според Асоциацията на европейския бизнес (AEB) миналата година са продадени почти един милион коли по-малко в сравнение с 2021 г., което е спад с 59%. Цифра, която говори много както за въздействието на санкциите, така и за загубата на покупателна способност от страна на руските потребители. Те, както и всички европейци, пострадаха от високата инфлация, близо 12% през последната година. Тя обаче трябва да бъде задържана между 5 и 7% през 2023 г., според Централната банка на Русия.
Следователно ситуацията далеч не е идилична. Още повече, че някои наблюдатели и политици се съмняват в официалната статистика, предоставена от Русия. В отговор на данните за руския БВП, френският президент Еманюел Макрон каза във вторник, че „руската икономика страда много“, и че „не вярва“ на „пропагандата“ на Москва.
Някои важни показатели, като данните за външната търговия, вече не се публикуват. „Вероятно, за да попречи на Запада да твърди, че санкциите са ефикасни“, изтъква директорът за глобални прогнози на Economist Intelligence Unit (EIU) Агат Демаре в списание Foreign Policy.
В допълнение, над 300 000 мъже бяха мобилизирани да се бият в Украйна и стотици хиляди руснаци избягаха от страната през последните дванадесет месеца. Ситуация, която в дългосрочен план може да се отрази върху производството на страната. „Като изключим санкциите, вероятно този аспект засегна най-силно руската икономика през втората половина на годината, защото тази емиграция се състои главно от заможни и квалифицирани руснаци“, анализира Давид Тьортри.
Идва ли най-лошото?
На пръв поглед руската икономика все още се държи, тя изглежда трайно отслабена и ситуацията може да се влоши. Някои санкции все още не са имали време да окажат въздействието си. Такъв е случаят със санкциите, засягащи петрола, основният източник на приходи за федералния бюджет.
От декември влезе в сила европейското ембарго върху износа на руски суров петрол. То се съпътства от таван върху цената за барел, транспортиран по море. От 5 февруари същите механизми важат и за рафинираните продукти.
Тези ембарга биха могли съществено да ударят държавния бюджет. Според данни на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (Crea) ЕС е платил 84 милиарда евро на Русия за нейния петрол след нахлуването ѝ в Украйна.
„Това е само началото. Трябва да гледаме на санкциите като на маратон, а не като на спринт“, твърди Агат Демаре, която прогнозира, че в следващите месеци „ще бъде невъзможно да се запази равновесието между финансирането на войната в Украйна и поддържането на социалното подпомагане на достатъчно високо ниво, за да се избегнат размирици сред населението“.
„Цените на петрола са по-ниски и влиянието им върху руския бюджет се усеща, но пазарите несъмнено ще се стабилизират“, смята Давид Тьортри. Според изследователя, Русия остава далеч от задушаване и все още има сериозни аргументи, които да представи срещу натиска на санкциите: огромни финансови резерви и „ниска задлъжнялост, осигураваща й значителни възможности за поемане на нови заеми“.
*Превод Георги Саулов
