Да работим 4 дни в седмицата и да получаваме пълна заплата – къде е уловката?
По пътя си към богатството нациите са вперили очи в показателя Брутен вътрешен продукт като в Полярната звезда, но ако политиките се съобразяват само с него, рискът страната да сбърка курса е значителен.
Един от многобройните примери за липсата на тъждество между БВП и икономически успехи или неуспехи са капризите на природата. Необичайно топлата зима в България и Европа през 2023 г. е свързана с консумацията на по-малко енергия за отопление, съответно с по-нисък икономически продукт. Нищо чудно България дори да регистрира лек спад на БВП на годишна база по тази причина – независимо че потребителските бюджети са по-малко натоварени, на хората им е по-топло, а и въглеродните емисии са по-малко.
Ставало е дума, че след земетресението с цунами на 11 март 2011 г. в Япония БВП на страната се покачи с 4.1% заради разходите, свързани с поправянето на огромните щети. Почти 20 хиляди загинали, втората най-голяма ядрена авария в човешката история – но за този, който познава и следи само БВП това всъщност е ефект с положителен знак.
Размерът на БВП предопределя много неща, но далеч не всичко в обществото. Страни, които имат в пъти по-висок БВП на човек от населението от други, имат и по-ниска средна продължителност на живота от „бедните“. Факт е, че средната продължителност на живота в Куба през 2020 г. е 77.57 години, а в САЩ 77.28 години – докато разликата в БВП на човек от населението е 7:1 в полза на САЩ. Коста Рика, друго икономическо джудже, има средна продължителност на живота 79.28 години.
Същото касае доскоро популярните показатели за щастие, или удовлетвореност от живота: на обитателя на световните финансови центрове са нужни транквилизатори, за да наподоби оптимистичната душевна нагласа на човека в много от развиващите се страни.
Някои жизнени общества, срещащи икономически пречки заради история или география, са развили институции, които помагат да се живее добре и с по-малък икономически продукт. Други страни прахосват високия си БВП заради ниската ефективност на използването му, с високо неравенство и свръх-концентрация на богатство на върха, неудовлетворителни публични услуги, посредствена култура и милитаристични цели.
Някои оратори, десни или леви, оставят впечатлението, че без постигане на по-висок БВП подобряване на условията за живот на хората е невъзможно. Това е спорно, но още по-проблемно е внушението, че някои политики може и да не ни харесват, но трябва да се примирим с тях, защото повишават БВП: ниски данъци за богатите, влошаващи природната среда инвестиции, приватизация, рязане на разходи и т.н. Подобни политики се представят като „обществен интерес“, независимо че крайният резултат ощетява повечето хора.
Повдигнатите въпроси са част от един нововъзникващ мироглед, понякога назоваван пост-растеж, който приема, че възможностите и ползите от фазата на социално-икономическия растеж са изчерпени и е време да се научим да живеем във фаза на зрялост. Пост-растежът апелира към целесъобразност: от всичко, което се предлага на пазара ли имаме обективна нужда? Няма ли да обеднеем дългосрочно, ако прекомерно забогатеем краткосрочно?
Въпреки че е близък до ума и има силни аргументи в своя подкрепа, пост-растежът все още е екзотика за утвърдената икономическа теория в България. Налице е трайно изкривяване в посока на търсеща растеж социално-икономическа структура. И все пак много актуални проблеми в икономиката не могат да бъдат решени, ако не осъзнаем, че живеем в епоха, която следва епохата на Големия растеж. Такъв е въпросът за работното време.
В края на февруари 2023 г. в заглавията на световните новини влезе нов доклад от Великобритания, представящ резултати от най-големия досега експеримент с 4-дневна работна седмица. Участвали са 61 компании с общо 2900 служители, които в периода от юни до декември 2022 г. са преминали към съкратена работна седмица. Някои фирми са въвели „свободни петъци“, в други бил свободен понеделникът, в трети дните варирали, четвърти прилагали „половинки“ – но навсякъде намалението на работното време било чувствително. Заплатите останали същите.
Резултатите: 56 компании (92% от участниците в експеримента) продължават с новия модел, 18 от тях за постоянно. Текучеството на персонала е спаднало с 57%. За по-ниски нива на стрес съобщават 39% от служителите. Нивото на приходите е запазено (1.4% ръст).
Това не би трябвало да е изненада – още по време на Голямата депресия в САЩ водещият производител на зърнени закуски Kellogg запазва и дори подобрява икономическите си показатели след съкращаване на работното време на съществуващите служители и наемане на нови, също на съкратена работна седмица – при минимално намаление на работните заплати. Така печели и общността на град Батъл Крийк, и служителите, и фирмата.
Разбира се, тази обещаваща социална иновация не е приложима навсякъде. В някои сектори на земеделието 4-дневна седмица е невъзможна, защото работата е сезонна и кампанийна. Но в редица промишлени отрасли съкратеното работно време е постижимо, както и за множество услуги. Впрочем повечето фирми, участвали в експеримента, работят в сферата на услугите: маркетинг, професионални услуги, финанси, IT, образование, изкуства (което грубо съответства на 2/3 от структурата на БВП в една пост-индустриална икономика).
Защо светът като цяло все още не е преминал към по-кратко работно време? Възможност за това съществува: огромният ръст на производителността на труда след 1920-те, когато 5-дневната работна седмица започва да се налага в САЩ и Великобритания, позволява днес същото полезно действие да се постигне с много по-малка човешка намеса. Освен това е ясно, че налагащата се автоматизация, ако не бъде съпроводена от подобна мярка, в крайна сметка ще доведе до безпрецедентна безработица.
Отговорът може би се крие четири абзаца по-горе: фирмите, които съкращават работното време на служителите си, не регистрират растеж. Да се запази съществуващото равнище на приходите с по-малко труд очевидно не е проблем, но съвременната икономика работи в режим на растеж. Парадоксално, общият обем на продукцията е по-маловажен от темпа на растеж. А растежът е нужен на финансовите институции и инвеститорите за обслужване на кредити и осигуряване на доходност: двете страни на една и съща монета.
Растежът сам по себе си е източник на кризи. Това е обяснено още през 1848 г. в памфлета „Комунистически манифест“. Растежът води до свръх-производство, свръх-капацитет, ожесточаване на конкуренцията, понижаване на заплатите, ограничаване на търсенето, безработици, фалити. Добрата му страна е, че насърчава иновациите: с механизма на творческото разрушение върху трупа на старото пониква новото, което бърза да расте.
Това е историята на успеха на капиталистическата икономика. Но в свят с 8 милиарда души отново и отново да рушиш из основи построеното, за да изградиш нещо ново – евентуално по-добро – едва ли е екологично рационална стратегия на един биологичен вид.
Четиридневната работна седмица осигурява запазване на икономическите показатели, но не и растеж. Тя е социално-икономически-екологично рационална, но противоречи на влиятелните интереси в днешното общество, защото засяга извличането на принадена стойност. А има и други причини, поради които 4-дневната седмица е още утопия – близо 100 години, след като Кейнс обеща, че след век хората ще работят по 15 часа седмично.
Работата е механизъм не само за създаване на стойност, но и за налагане на обществен ред. Заличаването на границите между личен живот и труд, в по-дългите работни часове, води до ограничаване на наличното време и социална енергия за антиобществени прояви. Повече свободно от работа време означава повече време извън контрола на системата. Повече време на работа означава да си изложен по-дълго на гледната точка на работодателя и да си по-възприемчив към неговата политическа програма.
Човек с повече свободно време става независим, а и като цяло се нуждае от по-малко пари. Той има повече възможности да си произведе нужното сам: 54% от служителите в експеримента твърдят, че вече могат да балансират по-добре между работа и домакински задължения, освен това взаимоотношенията и финансите в домакинството са се подобрили.
4-дневната работна седмица намалява стреса, ограничава ненужни разходи, добра е за околната среда и запазва приходите на фирмите. Като бонус, хората с повече свободно време се развиват. Но не развитие търси системата, а растеж: лихви и доходност. По тази причина отказът от икономическа активност се представя за слабост. По-скоро ще ти плащат на bullshit job, на която ще бездействаш, отколкото да те пуснат да летиш.
Тъй като производството за лично потребление не се отразява в БВП, преминаването на икономиката към 4-дневна работна седмица може да доведе до „техническа рецесия“ – независимо че качеството на живота на хората ще се подобри. Това е още един аргумент да не използваме БВП като пътеводна светлина за национални и регионални политики.
