- Постановка
Последните няколко години са специфични както за света, така и за ЕС, така и за България. В началото на 2020 г. възникна епидемията Covid-19, която светът посрещна неподготвен. Преструктурирането на икономическите структури се оказа необходимо и императивно. В следващата година стартира идеята на ЕС за преминаване към т.нар. „зелена икономика“. Тя назряваше с времето, докато се стигна до невъзможност и нетърпимост. Като капак, в началото на 2022 г. милитаристична Русия прецени, че времето е назряло и удобно за старт на убийствена военна авантюра, която сякаш изведнаж се оказа почти безкрайна.
Икономиките абсорбираха тези последователни удари така, както единствено са в състояние – чрез масивно ценово пренареждане.
Социалната асимилация на подобен тип трансформации никога не е гладко и безпроблемно. Населението винаги реагира по един или друг начин негативно на силовата промяна на пригоден вече начин на живот. В такива случаи традиционно погледите се насочват към макроикономическото управление, а очакванията за някаква форма на магическо решаване на проблемите нарастват. Правителствата далеч не винаги съумяват да издържат на натиска и предприемат действия в ситуация на превъзбуда, които като правило се оказват и преекспонирани.
Нашето правителство не прави изключение. Толкова повече, че то е поредното служебно назначение с почти набързо окомплектован състав. В такива случаи се търсят привидно ефективни действия, които да се възприемат от населението като навременни и успокояващи. Бъдещето остава мъгляво, толкова повече, ако явни и неявни амбиции се стремят да подчинят изборни настроения. Ненапълно изказаните амбиции са високи, а крайният резултат изостава далеч от рекламирания.
В такива случаи остава на заден план задължителното проследяване на историята, както и провеждането на изчерпателен професионален анализ на наблюдаваната ситуация като основа за предприемането на удачни, подходящи и навременни решения.
Сякаш между другото се поддържа виждането, че едва ли не динамиката на цените на хранителните стоки напоследък у нас е уникално за страната и че то е следствие от спекула, или реализации на свръхпечалби (без да се уточнява какво в действителност е спекула и какво свръхпечалба) – нещо, което се възприема с успокоение и удовлетворение от масовата публика и подобрява имиджа на правителствения екип.
Служебното правителството у нас към 2023 г. стартира масирана кампания за преоглеждане на прилагани ценови политики в хранителния бранш. Тръгна се с голяма кошница, но се стигна единствено до оформяне на Интернет-страница, в която да се вписват цени на хранителни продукти по цялата верига производство-крайна реализация.
Задача на настоящата бележка е да направи опит за кратък ангажиран поглед към проблема с последваща оценка на предприети или непредприети действия.
Използваните данни са изцяло от официално публикуваната информация на Националния статистически институт (НСИ).
2. Ценови взаимодействия
Практиката на Eurostat, респ. на НСИ, е да следи измененията в индекса на потребителските цени (Consumer Price Index – CPI), както и на индекса на цени на производител (Producer Price Index – PPI).
НСИ посочва, че „Индексите на цени на производител (PPI) се изчисляват за икономическите дейности от добивната, преработващата промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива и доставянето на вода“. В посочения смисъл индексът на цените на производител оценява изменението на изходните за производството на потребителски стоки суровини.
На Фигура 1 е представено паралелното изменение на потребителските и производствени цени у нас.
Промените в производствените цени (PPI) въздействат върху динамиката на потребителските цени (CPI). Логиката е елементарна – цените на потребяваните в производството суровини са основна разходна съставка и предопределят динамиката на цените на стоките за потребление. Все пак връзката не е строго функционална. Цените на суровините се определят под определящото въздействие на цените на международните пазари и на международната икономическа конюнктура, докато цените на потребителските стоки следват и се съобразяват със спецификата на вътрешното търсене. Това е причината, поради която резки колебания на PPI въздействат върху промените в CPI с известно изоставане и закъснение. Нещо повече – от Фигура 1 се вижда, че при чувствителни промени на PPI (2008-2010 г., 2021-2022 г.) цените на потребителските стоки реагират с немалко забавяне и далеч не в пълна мяра. В такива случаи производителите съумяват да разкрият свои собствени резерви, които да подтиснат непремерения ръст на потребителските цени, които местният пазар не е в състояние да абсорбира. Като компенсация, при по-чувствително обратно движение на PPI потребителските цени намаляват значително по-сдържано.
В определен смисъл прирастът на PPI за 2021-2022 г. е рекорден. Правителството няма как да въздейства върху динамиката на цените на суровините на международните стокови пазари. В този смисъл и по-чувствителният прираст на потребителските цени е неизбежен. Показателно е, че CPI следва със закъснение прираста на PPI, но също така реагира с изоставане на рязкото намаление на PPI към края на 2022 г.
При цялата картина от Фигура 1 местното правителство не е в състояние да отреагира резултатно, а по-скоро да предприеме някакви туширащи мерки, които биха могли да се отразят не по същество, а в отделни детайли, и то минимално.
Сходна картина, но в обратен порядък, се наблюдава на Фигура 2. На нея са проследени измененията на потребителските цени (CPI), от една страна, и на цените на хранителните стоки, от друга.
За разлика от Фигура 1 движещ елемент на Фигура 2 е CPI. Цените на хранителните стоки са особено чувствителни към промени в производствените съотношения и в конюнктурата и почти мигновено реагират както на възможни, така и на вероятни (очаквани) промени. Те са първите цени, които отразяват промените в икономическите структури, а останалите цени ги следват след известно успокояване и със закъснение. Така е и при кризисната 2008 г. и около нея, както и при възникването на пандемията в началото на 2020 г., както и през 2022 г. Показателно е обаче, че прирастът на потребителските цени през 2022 г. е сравним с този през 2008 г., но възприемането на промените през 2022 г. е социално много по-чувствително, било поради по-големия опит на профсъюзите, било поради непремерени обещания и аванси, давани от поредното служебно правителство.
3. Заключение
В търсене на варианти за демонстрация на ангажираност и социална загриженост правителството инициира масирана кампания за установяване на спекула, свръхпечалби и нелоялни търговски практики. Беше съобщено за доказани многобройни (стотици) случаи на нерегламентирани и нелоялни практики, свързани с повишаване най-вече на цените на хранителните продукти. В крайна сметка беше иницииран информационен сайт за наблюдение на цените на част от основните хранителни продукти.
Цялата кампания гъмжи от неясноти и заблуди. Както понятието „спекула“, така и понятието „свръхпечалба“ се тълкуват в незабравим социалистически стил – като нещо лошо, което се практикува от някакви лоши хора, които държавата задължително трябва да накаже и ще накаже, дори без да подбира средствата. Никой не се ангажира с конкретни дефиниции на използваната терминология.
Същевременно не се говори въобще за свръхзаплати, кой и как ги получава, както и за какво ги използва. Подобен тип разсъждения биха подсилили социалните напрежения и предполат прилагането на по-различен и значително по-ефективен арсенал от макроикономически мерки, за което правителството няма готовност и желание за ангажиране.
В пазарна икономика понятията „спекула“ и „свръхпечалба“ са безсмислени. Бил Гейтс, например, е натрупал несметно богатство за броени години, но на никого не му хрумва идеята да го обвини за свръхпечалба. Той обаче плаща огромни (милиардни) глоби за нарушаване на закони, свързани със защита на конкуренцията.
Съвременната практика е сътворила методи за спазване на това, което може да се нарече социална справедливост. Елемент от тези методи е добре обмислената и проектирана прогресивна данъчна система, за каквато правителството няма никакво желание да обмисля и да е поеме отговорност.
Правителството мимоходом пропуска да се позове на две правителствени организиции, чиято дейност е именно това – да предотвратява ценови договорености между отделни търговски фирми, както и да санкционира нелоялни търговски практики. Те са (1) Комисията за защита на конкуренцията и (2) Комисията за защита на потребителите. Тези две комисии следва непрекъснато да следят пазара, да провеждат свои собствени специализирани наблюдения, да иницират изучавания на търговските практики. Задача на правителството е да оцени дейността на тези две Комисии и да им потърси отговорност. Нищо такова обаче не е направено и не се прави.
