Основните начини, използвани и от търговците на суровини и въглеводороди, и от Москва, за да се възползват от недостатъците в режима на санкции срещу Русия, бяха наскоро разкрити от множество медии. Те обвиняват преди всичко Швейцария и особено Обединените арабски емирства, обобщава в анализ France 24*.
Съществуващ едва от 2020 г., той вече е четвъртият по големина реекспортоьор на руски петрол за Азия след налагането през декември 2022 г. на санкциите върху износа на енергоносители от Русия, писаха в края на март няколко медии и неправителствени организации, между които и Global Witness. За разлика от останалите три, Paramount DMCC не е руска, а седалището ѝ се намира в Дубай. При това името ѝ е много близко до това на друга компания, занимаваща се с търговия с петрол – Paramount SA, базирана в Швейцария.
В Швейцария се намира и Open Mineral AG, компания, специализирана в купуването на злато, но не от Русия, което би било в противоречие с европейските санкции за търговията с ценния метал, наложени през август 2022 година. Руското злато се купува от… Open Mineral Ltd, дъщерно дружество 100% собственост на швейцарската компания майка, но чието седалище се намира в Абу Даби, разкрива Financial Times.
„Новият Лондон за руските богаташи“
Какво е общото между тези два случая: оста Швейцария-Обединени арабски емирства (ОАЕ), която изглежда е един от любимите варианти за онези, които искат да заобиколят санкциите, наложени на Русия.
Западните страни, начело със САЩ, не могат да бъдат измамени. От началото на март те подложиха на остри критики Швейцария и ОАЕ, като настояват за по-голям принос от тях за ефективността на режима на санкции.
„Това не са единствените страни, които, волно или неволно, позволяват заобикалянето на режима на санкции. Особено голямо тук е значението на Китай и Индия. Но Швейцария и Обединените арабски емирства играят все по-важна роля в това отношение. Особено емирствата, които се превърнаха в ключов елемент за Русия в усилията ѝ за избягване на санкциите“, обобщава Мария Шагина, експерт по международния режим на санкции в Международния институт за стратегически изследвания, в Лондон.
От началото на войната в Украйна „Дубай се превърна в новия Лондон за руските богаташи, свързани с Владимир Путин“, твърди Емили Рътлидж, специалист по икономика на страните от Персийския залив. Това е алюзия за руските инвестиции в луксозни недвижими имоти в Лондон преди февруари 2022 г.
Хиляди богати руснаци се установиха в Обединените арабски емирства след началото на войната. И те не идват тук само заради слънцето и луксозните жилища с гледка към морето. За по-малко от година руснаците в Дубай успяха да „възродят дейността на около 300 фирми, които им позволяват да продължат бизнеса си от това ново кътче на спокойствие за тях“, казва Себастиен Бусоа, специалист по отношенията между Европа и страните от Близкия изток в Свободния брюкселски университет и автор на книгата „Обединените арабски емирства, в опита им да завладеят света“.
Москва направи всичко възможно, за да насърчи този меден месец с Обединените арабски емирства. „Инвестициите на държавните компании, на олигарсите и дори на обикновените руски граждани в този регион се увеличиха значително“, припомня Емили Рътлидж. Владимир Путин дори даде всичко от себе си, за да покаже в каква степен държи на тези взаимоотношения. По време на широко отразяваната в пресата визита на президента на Обединените арабски емирства, шейх Мохамед бин Зайед ал-Нахаян в Санкт Петербург през октомври 2022 г., руският президент оказа честта да седне до престолонаследника на Абу Даби, а „не в другия край на дългата маса, както прави с останалите си гости след началото на войната“, подчертава Емили Рътлидж.
И ОАЕ показаха благосклонност. Те са официално неутрални в конфликта и „не трябва да забравяме, че Обединените арабски емирства предоставиха хуманитарна помощ на Украйна за над 100 милиона долара“, подчертава Емили Рътлидж. Но същевременно те отказаха да възприемат санкциите срещу Русия.
Тази позиция не изненадва специалистите по региона. „От години ОАЕ използват много стратегически своите пристанищни, финансови и логистични възможности, за да улеснят търговията между държавни фирми, частни компании и физически лица, независимо дали са обект на санкции, или не“, казва Андреас Криг, специалист по Близкия изток в King’s College Лондон. Страни като Венецуела успяха да се възползват от това още преди Русия.
Реекспорт към Русия
Основното оръжие, което използват властите на емирствата, за да съблазнят държавите, върху които са наложени икономически санкции от международната общност, е лекотата, с която пристанището Джебел Али в Дубай позволява реекспорта на продукти. Това е изключително благоприятно за Москва. ОАЕ са изнесли 10 пъти повече електронно оборудване за Русия, отколкото преди една година, установява Financial Times, цитиран от France 24. И това оборудване идва от компании, разположени в страни, които забраняват търговията с Русия след началото на войната. „Нашето основно искане е този реекспорт към Русия да бъде преустановен“, казва Джеймс О’Брайън, представител на САЩ в службата за координация на международните санкции, по време на визитата си в Дубай през март.
Но за ОАЕ „това е централният пунткт на стратегията им да се превърнат в ключов посредник на международната сцена. Трябва да си дадем сметка, че именно благодарение на това обстоятелство Обединените арабски емирства успяха да получат далеч по-голямо влияние в света, отколкото е нормално за страна с такъв размер“, отбелязва Андреас Криг.
Те са обвинявани и за това, че си затварят очите за търговията с руски суровини и въглеводороди. И тук идва ролята на Швейцария.
В исторически план основните търговци на суровини и петрол, като Glencore или Vitol, са установили седалищата си на швейцарска земя. Така че, когато Швейцария реши да последва европейския пример, като наложи санкции върху вноса на руски петрол и суровини като златото, „вятърът на паниката задуха в Женева“, пише неправителствената организация Global Witness в доклада си за заобикалянето на санкциите срещу Русия.
„Независими“ дъщерни дружества
Но някои от тези търговци на въглеводороди бързо намериха пролука: тази забрана се отнася само за компании, базирани в Швейцария. Защо да не се използват дъщерни дружества, създадени в страна, която не се е присъединила към режима на международните санкции… като Дубай или Абу Даби?
Оттук и появата в Обединените арабски емирства на едноименни на швейцарската компания майка дъщерни дружества като Paramount DMCC или Open Mineral Ltd. Това е голямата разлика между санкциите „по швейцарски“ и приетите от Брюксел, които изрично предвиждат забрана за дъщерните дружества.
Единственото задължение, залегнало в швейцарското законодателство, е дъщерното дружество да бъде 100% независимо от компанията майка. „Целият проблем идва от факта, че швейцарските власти отказват да дефинират точно понятието независимо дъщерно дружество и тази неяснота може да се използва“, отбелязва Мария Шагина, която е работила дълго време в Женева.
На въпрос на France 24, швейцарските власти твърдят, че „мерките, приети от Швейцария, съответстват напълно на тези, които са в сила в Европа, дори и да не са формулирани по абсолютно същия начин“.
Въпреки това, именно тези нюанси във формулировката позволяват например на Paramount DMCC да продава руски петрол над прословутата минимална цена от 60 долара за барел, заложена в европейските санкции, докато Paramount SA, разположена в Швейцария, не може. А търговецът на злато Open Mineral Ltd успя да купи руско злато за десетки милиони долари, докато Open Mineral AG няма право на това.
Пропуски, които показват ограниченията на режима на санкции, въведен преди една година в опита икономически да се задуши Русия. „Трябваше да действаме бързо в началото, което означава, че не помислихме за всички възможни казуси. Сега трябва по-добре да прилагаме правилата“, смята Тайлър Кустра, специалист по икономически санкции в Харвард.
Остава да видим дали Вашингтон може да окаже достатъчен натиск върху тези страни, за да затегнат правилата си. В случая с Швейцария има натиск от страна на финансовите кръгове, които „се страхуват, че ако натискът е прекалено силен, съществува риск да бъдат изплашени богати клиенти от други страни, като Китай“, твърди Мария Шагина.
Що се отнася до ОАЕ, „единствената екзистенциална заплаха за тях идва от Иран и казано по-просто, Съединените щати и Израел няма да се поколебаят да защитят ОАЕ, независимо колко руски олигарси има там“. Следователно не съществуват много средства за натиск.
*Превод Георги Саулов
