Реакциите на държавите на енергийния шок, предизвикан от войната в Близкия изток, варират значително и се развиват с продължаването на шока, отбелязва анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Някои правителства предприеха бързи действия, за да въведат данъчни облекчения, субсидии и трансфери за домакинствата, за да защитят семействата и бизнеса от по-високи цени. Докато тези, които позволиха по-голямата част от увеличението на световните разходи за енергия да се отрази на вътрешните цени, разчитаха повече на парични, финансови и реални икономически мерки.
С продължаването на шока и нарастването на натиска върху публичните финанси, цялостният политически микс се промени. Държавите преминаха от „фискални щитове“ към по-голямо пренасяне на цените и мерки за управление на търсенето. Паричните мерки също придобиха значение, особено в страни, където инфлацията вече беше над историческите норми.
Съвсем наскоро около половината от мерките посочиха бенефициентна група, в сравнение с около 30-те процента по време на първата фаза на шока, което може да означава по-добро насочване. С продължаването на шока обаче бяха обявени по-малко мерки с ясна крайна дата.
Последното издание на Проследяване на глобалните политики на МВФ позволява да се сравни как реагираха държавите и как се развиха техните политики от края на февруари до средата на септември. Тракерът обхваща над 1200 обявени мерки в 175 икономики и класифицира политическите инструменти последователно в различните страни. Той комбинира търсене, подпомогнато от изкуствен интелект, на публични съобщения с експертен преглед и валидиране от екипите на страните от МВФ. С набирането на повече информация, Тракерът ще следи и как мерките се прилагат, коригират или премахват.
Какво е оформило избора на страните
Ново проучване на МВФ показва, че степента на излагане на страните на шока в Близкия изток е имала значение, но не е определила самата реакция. Изборът на политики отразява и нивата на публичния дълг, условията на финансиране, инфлацията, резервните буфери, съществуващите ценови системи и институционалния капацитет.
Най-важният избор за правителствата е между използването на бюджетни ресурси за смекчаване на шока – например със субсидии или намаляване на данъците – и позволяване коригирането на вътрешните цени. Сред икономиките, по-изложени на шока от цените на енергията, по-високият публичен дълг е свързан с повече мерки, позволяващи цените да се прехвърлят към потребителите. Държавите, където инфлацията вече е била повишена, също обявиха по-голям дял от мерките на паричната политика, включително повишаване на лихвените проценти и увеличаване на лихвените проценти по кредитните и депозитните улеснения.
Условията за финансиране засилиха този модел. Когато суверенните спредове се разшириха, по-изложените страни позволиха цените да се повишат и използваха по-малко субсидии, данъчни облекчения и директни трансфери, всички от които имат непосредствени последици за бюджета.
Фискалните ограничения засегнаха по-специално подкрепата за домакинствата. С нарастването на дълга, по-изложените страни отделиха по-малък дял от отговора си за трансфери за домакинства – които по замисъл са по-целенасочени – но продължиха да разчитат на субсидии за производителите. Административният капацитет може да помогне за обяснение на разликата. Достигането до милиони домакинства изисква надеждни социални регистри и платежни системи. Подпомагането на по-малък брой производители може да бъде оперативно по-лесно.
Други политически решения отразяваха различни ограничения. Държавите с по-силни резерви подкрепиха по-голямо използване на валутна интервенция и инструменти за финансова стабилизация. Мерките за управление на търсенето – включително нормиране, изисквания за опазване на околната среда, по-кратки работни седмици и договорености за дистанционна работа – станаха по-забележими с продължаването на шока.
Поуки от политиката
Държавите внедриха разнообразен – и иновативен – набор от мерки с развитието на шока. И все пак основните политически поуки остават непроменени.
Държавите с по-силни фискални и външни буфери имаха повече възможности, докато тези, изправени пред висок дълг или по-строги условия на финансиране, разчитаха повече на незабавна корекция на цените и мерки за намаляване на търсенето. Политическите рамки и институционалният капацитет също са от значение. Инвестирането в ефективни социални регистри и платежни системи може да донесе значителни ползи чрез подобряване на таргетирането, ускоряване на изпълнението и намаляване на фискалните разходи. Предвидимите ценови рамки също могат да помогнат на правителствата да реагират по-бързо.
Таргетирането остава от съществено значение, особено когато ресурсите са оскъдни и дългът е повишен. Но подкрепата трябва да бъде и гъвкава. Тъй като шокът се променя по продължителност, интензитет или посока, правителствата трябва да коригират комбинацията, мащаба и дизайна на своите мерки. Проследяването в реално време може да им помогне да открият тези промени рано и да усъвършенстват реакцията си, докато шокът все още се разгръща, като им помага да предоставят рентабилна подкрепа.
