Цените на енергията се доближават до нивата, заложени в „неблагоприятния“ сценарий на Европейската централна банка (ЕЦБ), но рязкото покачване на разходите за дългосрочно финансиране ограничава степента, в която тази инфлация може да се пренесе върху по-широката икономика. Това изтъква управителят на Финландската централна банка Оли Рен, цитиран от Ройтерс.
През последните месеци инфлацията надхвърли значително 3% и може да доближи 4% до края на годината – двойно повече от целевото ниво на ЕЦБ – което оказва натиск върху централната банка да повиши допълнително лихвените проценти след двете увеличения по-рано това лято.
Макар ЕЦБ да посочва, че рисковете са насочени към по-висока от прогнозираната инфлация, Рен отбеляза наличието на рискове и в двете посоки. „По-високите цени на енергията ни доближават до неблагоприятния сценарий на ЕЦБ по отношение на инфлацията“, отбелязва той на конференция на Европейския съвет за системен риск.
„От друга страна, покачването на дългосрочните лихвени проценти ще забави растежа и ще ограничи пренасянето на ефекта от енергийния шок върху останалите цени и заплатите. Това подчертава факта, че прогнозите за растежа и инфлацията продължават да бъдат обект на много висока и всеобхватна несигурност“, подчертава Рен.
Разходите за държавно финансиране рязко нараснаха през последните седмици, което до голяма степен отразява повишаването на доходността по американските държавни ценни книжа на фона на опасенията, че фискалната политика на Вашингтон е неустойчива.
Доходността се повиши и поради факта, че най-големите технологични компании в света емитират дълг в рекордни обеми за финансиране на инвестиции в изкуствен интелект (ИИ), измествайки от пазара други кредитополучатели, включително държави.
Разходите за финансиране на Германия – един от най-сигурните кредитополучатели – чрез 10-годишни облигации достигнаха 3,57%, което е най-високото ниво от 17 години насам, докато доходността по аналогични американски облигации е 5,32%.
Рен също така предупреждава, че задлъжнялостта на технологичния сектор крие риск за финансовата стабилност, тъй като пазарните оценки са изключително високи, което прави вероятна корекция на пазара.
„Рязка корекция на оценките на компаниите, свързани с изкуствения интелект, би могла да се разпространи върху пазарите на акции и кредити“, отбелязва Рен. „Историята ни учи, че технологичните революции могат да трансформират икономиките, но също така и че финансовите пазари понякога надценяват непосредствената възвръщаемост от тях. Въпреки това икономиката на еврозоната се оказва изненадващо устойчива, а растежът се задържа по-добре на фона на високите разходи за енергия, отколкото се опасяваха“, заявява още Оли Рен, цитиран от Ройтерс.
