Гневът обхваща все повече френската земеделска общност. При застаряващо население и все по-мрачни икономически перспективи, застрашен е целият сектор. В публикация за france24.fr* Алесандра Кирш, доктор по икономика на селското стопанство, илюстрита това положение с 5 цифри…
Средната възраст на занимаващите се със селско стопанство във Франция е 51,4 години и тя непрекъснато се увеличава
Френското земеделско население е застаряващо. Според преброяването, проведено през 2020 г., заетите в него са били на средна възраст 51,4 години в сравнение с 50,2 години през 2010 г. До 2026 г. близо 200 000 от тях ще имат право да се пенсионират.
В същото време младите хора нямат необходивите средства, за да инвестират в селското стопанство. „Парите, които един млад фермер трябва да плати през първите години, са твърде големи по отношение на доходността на неговата ферма“, казва Алесандра Кирш. Младите хора, които желаят да се занимават със селско стопанство, трябва да инвестират стотици хиляди, дори милиони евро, за да упражняват професия, смятана за трудна, която изисква значителен брой работни часове, готовност да се отзоват на работа във всеки един момент, малко отпуски и непостоянен доход.“ „Трябва да се осигурят перспективи за работа при добри условия„, добавя Йохан Барбе, животновъд, който отглежда говеда и е член на ръководството на Националната федерация на синдикатите на фермерите (FNSEA). „Имаме шанса да работим в контакт с природата, но трябва да можем да постигаме финансови резултати“, изтъква още той.
За 10 години броят на земеделските стопанства е намалял със 100 000
Франция е загубила близо 21% от земеделските си стопанства между 2010 г. и 2020 г., според същото преброяване. Според Алесандра Кирш два фактора трябва да се имат предвид, за да се обясни този феномен: „Продажбата или прехвърлянето на една ферма е свързана с много трудности, от една страна поради тяхната цена и от друга – поради липса на кандидати. Да не говорим, че стойността на селскостопанската продукция непрекъснато спада с времето: за да се получи същата доходност трябва да се вложи повече капитал и повече труд. В крайна сметка се оказваме с повече големи ферми, които наемат повече работна ръка, без обаче да печеля повече.“ Това отчасти обяснява защо обработваемата земеделска земя практически се запазва между 2010 г. и 2020 г., като е намаляла едва с 1% за цялата страна.
Рискът от самоубийство е с 43% по голям, отколкото за населението като цяло
Според Mutuelle sociale agricole (MSA), националният осигурителен орган на работещите в селското стопанство, осигурените лица са изложени на по-голям риск от смърт от самоубийство в сравнение с населението като цяло. През 2020 г. при осигурените лица в MSA на възраст от 15 до 64 години рискът от самоубийство е бил с 43,2% по-висок отколкото при всички осигурени в рамките на националната осигурителна система.
„Това е професия, при която се работи много, която изисква компетентност в много области (икономическа, административна, агрономическа) и която непрекъснато е подложена на огъня на критиката“, обяснява Алесандра Кирш. „В тази среда съвместяването на професионалния и социалния живот не е лесно и можете да загубите почва под краката си доста бързо.“ За Йохан Барбе системата на труда е еволюирала много без да се вземат предвид фермерите: „Днес, когато в неделя цялото семейство седне да се храни, аз съм единственият, който става от масата в 17:00, за да отиде да се грижи за животните си“, казва той.
17,4% от домакинствата на село живеят под прага на бедността
Във Франция делът на земеделските домакинства, живеещи под прага на бедността, е по-висок, отколкото сред работниците (13,9%) и сред служителите (12,1%) и почти два пъти по-висок, отколкото за населението като цяло (9,2%), сочат данни на Националния статистически институт. Според Алесандра Кирш това може да се обясни с голямата нестабилност на доходите в селското стопанство. „Пазарните цени могат да се променят в рамките на няколко седмици и една климатична катастрофа може да унищожи реколтата изцяло само за няколко часа. В други професии можете да договаряте заплатата си, да определяте продажните си цени, да направите прогнозни проучвания. В селското стопанство не можете да знаете какъв ще бъде вашият приход, преди да сте прибрали реколтата и да сте я продали, при това не вие сте този, който определя цената“.
При 214 евро за тон жито, цената на зърнените храни е в свободно падане
В това отношение примерът със зърнените храни е красноречив. При 214 евро за тон, през декември 2023 г. пшеницата достигна най-ниското си ниво от септември 2021 г. според европейската фондова борса Euronext. За сравнение, през май 2022 г. цената ѝ е била двойно по-висока.
Този спад може да се обясни с няколко фактора. От една страна, Русия, която разполага големи запаси, може да си позволи да продава пшеница на изключително конкурентна цена. От друга страна, сезонът беше много лош за френските фермери: „Условията за сеитба бяха много лоши, беше трудно да се влезе в наводнените ниви с трактори, за да се подготви земята и да се сее в точното време“, обяснява Алесандра Кирш. „Следователно очакваме слаба реколта, съчетана с цени под производствените разходи.“
*Превод Георги Саулов
