България е сред 11-те страни от ЕС, които са успели на годишна база да намалят емисиите на парникови газове през третото тримесечие на 2023, като в същото време са повишили и своя БВП, сочат данни на Евростат.
Освен това страната ни е втора в съюза по намаление (-18,6%) на парниковите газове. С най-голям спад е Естония (-30,7%), а след нас е Германия (-12,2%), която обаче намалява и своя БВП.
През третото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС се оценяват на 787 милиона тона CO2-еквивалент (CO2-eq), което е намаление от -7,1% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (847 милиона тона CO2-eq). Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен, регистрирайки само малка вариация (-0,2% през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.).
През въпросния период икономическите сектори, отговорни за най-големите намаления спрямо третото тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (- 23,7%), домакинствата (-6,5%) и производството (-4,9%).
През третото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 23 държави от ЕС в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. Увеличения се оценяват за Малта (+7,7%), Кипър (+3,7%), Латвия (+ 3,4%) и Словакия (0,9%). Сред тези 4 членки на ЕС 3 са имали увеличение на БВП: Малта (+7,1%), Кипър (+2,5%) и Словакия (+1,1%).
