На фона на геополитическата несигурност, бурно нарастващото търсене и мощната международна конкуренция, Европейският съюз мечтае да възстанови фотоволтаичния си сектор. Но дали той се е получил от грешките в миналото, отбелязва Одри Фисне-Кош в анализ за alternatives-economiques.fr…
„Това е един от най-важните проекти, които сме изпълнявали“, гордо обяснява Александър Мюлер. От двете страни на пътя, на който ни е определил среща, расте висока трева. Но на обширните терасовидни площи срещу нас преобладава чакълът. „Извършихме операция по разчистване и насипване на площ от 50 хектара“.
Ръководител на проекта в Дружеството за облагородяване на лотарингския басейн АД (SEBL, с публичен и частен акционерен капитал), той осъществява надзора на изграждането на този обект, наречен „Europole 2“. Именно тук, в Хамбах, град с малко под 3000 жители, до 2025 г. трябва да бъде създадена една от първите две френски „гига-фабрики“ за фотоволтаични панели.
Този проект беше обявен през май 2023 г. лично от Еманюел Макрон по време на срещата на върха Choose France, събитие, чиято цел е да привлече чуждестранни инвеститори.
Лотарингия като витрина на безвъглеродната реиндустриализация
Във време, когато правителството говори за „безвъглеродна реиндустриализация“, Лотарингия се гордее, че служи като витрина на процеса. Изборът на място е твърде символичен. Когато през 80-те години на миналия век областта закупи земеделска земя, на която бяха изградени множество предприятия, целта беше да се осигури преквалификацията на работната сила след прогресивното затваряне на рудниците в региона.
„Днес изграждането на завода Holosolis, който трябва да създаде 1700 работни места, бележи нов преход, едновременно икономически и екологичен“, коментира Тиери Хори, президент на SEBL и регионален съветник.
Holosolis, SAS, създадена през март 2022 г., има за цел да произвежда както фотоволтаични клетки, така и модули. „Не става дума нито само за сглобяване, нито за производство на базови панели, а за използването на най-високите технологии“, твърди главният изпълнителен директор Ян Джейкъб Бум-Уичърс.
Цената на проекта е от порядъка на 700 до 800 милиона евро и за да ги осигури, новата компания възнамерява да се опре на финансиране от своите акционери, които всички са европейски компании (EIT InnoEnergy, IDEC Group, TSE, Heraeus, Armor Group). През тази година е предвидено набирането на средства и от дребни акционери.
Изграждането на Holosolis в Хамбах не е случайно: „Парцелите са оборудвани. Осигурили сме условия за задоволяване на нуждите от вода, електричество и канализация. Получихме разрешения, свързани с екологичните проблеми“. С други думи, хвали се Роланд Рот, президент на CASC, ние им предоставихме „решение до ключ“.
Но други фактори също изиграха важна роля. На първо място наличието на свободни площи. Беше осигурен парцел от 50 ха. На второ място предоставянето на данъчни облекчения. „Общината предлага освобождаване от данъци за предприятията, които се изграждат на нейна територия. Те не плащат данък сгради“, посочва Даниел Мюлер, кмет на Хамбах. На трето място е географското местоположение: „В сърцето на Рейнска Европа, близо до Бенелюкс, на два часа от Франкфурт, на четири часа от Париж“, добавя Винсент Зайтлингер, депутат от партията на Републиканците, представител на местния избирателен район. Това са предимства за осъществяването на бъдещи търговски проекти.
Защото мечтите на Holosolis са големи: „Това ще бъде най-големият европейски завод за производство на фотоволтаични панели и клетки“, хвали се Ян Джейкъб Бум-Уичърс.
Днес по-голямата част от европейските производители всъщност са малки фирми, които произвеждат някои от компонентите или извършват монтаж. Във Франция няколко компании се опитват да включат възможно най-много етапи от производството на панели, като Voltec Soltar, Photowatt или Systovi, но нито една от тях не е изградила веригата по вертикала, т.е. способна да произведе фотоволтаичен панел от А до Я.
За момента такава самостоятелност е невъзможна в Европа: съвременните компоненти, като пластините, от които са изградени фотоволтаичните клетки, не се произвеждат на континента и трябва да бъдат внасяни от Азия. „Нашата цел е да произвеждаме панели с възможно най-много компоненти от Европа“, казва Ян Джейкъб Бум-Уичърс.
Провалът на френската стратегия
Френският фотоволтаичен сектор в момента бележи сериозно изоставане. А началото през 90-те години на миналия век беше много обещаващо, подчертава Даниел Мюние, заместник-директор за слънчева енергия и иновации в Planair France, консултантска инженерна фирма за зеления преход: „Първият производител в света на фотоволтаични клетки беше френската компания Photowatt“.
Тогава как можем да обясним този обрат? Преди 25 години Франция беше водеща в този сектор както в технологично, така и в производствено отношение. Френската държава смяташе, че ако се съсредоточи върху обществените енергийни политики, тя ще бъде последвана от индустрията“, обяснява Антоан Фонтен, научен сътрудник в CNRS:
„Тя искаше да отговори на целта за стимулиране на производството на възобновяема енергия като осигури финансова подкрепа за хората, които купуват фотоволтаични панели и смяташе, че това ще даде тласък на местните производители“. С други думи, „държавата смяташе, че чрез стимулиране на търсенето ще се насърчи предлагането. Но те направиха грешка, като не помислиха за производствения аспект“.
Много компании се впуснаха в производството на фотоволтаици, но значителна част от тях не оцеляха или срещат сериозни затруднения. „Ситуацията рязко се влоши в края на 2000-те години поради стратегическото отсъствие на значителни частни и публични инвестиции както във Франция, така и в Европа“, продължава Даниел Мюние. Финансовата криза от 2008 г. не помогна, както и европейските регулаторни правила, забраняващи икономическия дъмпинг, в името на свещената свободна конкуренция“.
Франция бързо беше обвинена от Генералната дирекция „Конкуренция“ на Европейския съюз, която прецени, че страната не спазва антитръстовите правила. Към това трябва да се добави и скоростното въвеждане на регулаторната рамка. На първо място е понижаването на въведените през 2010-те години изкупни цени на фотоволтаичната електроенергия, чиято цел във Франция (както и в други страни)* беше подкрепата на европейските фирми от отрасъла.
„Тази държавна политика беше толкова зле измислена, че щеше да доведе до създаването на балон и опасност от огромни публични разходи в продължение на 20 години, ако правителството не реагираше“, спомня си Даниел Мюние. Френското правителство оцени разходите на 2,8 милиарда евро годишно и на 56 милиарда евро за двадесет години. Изправено пред тази опасност, то трябваше да направи крачка назад. Така стратегията на страната се оказа пълен провал.
И докато Европа намалява публичните си инвестиции, което прави частните инвестиции по-малко привлекателни, „Азия направи огромни инвестиции от края на 2000-те години, за изграждането на своя фотоволтаичен сектор“, продължава Даниел Мюние от Planair. Континентът никога няма да се откаже от тази стратегия, в челните редици на която е Китай, където бяха създадени най-големите компании за производство на слънчеви панели.
Страните от ЕС, които някога бяха пионери в слънчевата енергия, се оказва, че сега трябва да купуват компоненти… от Пекин, който има доминираща роля на пазара. Днес китайските фирми осигуряват повече от 70% от производството на модули в световен мащаб.
Американските сирени
Геополитическият аргумент е този, който върна темата на дневен ред и и принуди европейците да деблокират стотици милиони евро през 2022 г. чрез плана RePowerEU**, който подкрепя зеления преход и ограничава зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горив. Войната в Украйна предизвика един истински електрошок.
„Европа и Франция осъзнаха, че във всеки един момент снабдителните вериги могат да бъдат прекъснати. Това разбиране доведе до импулс в индустрията: Стана ясно, че реиндустриализацията е необходима за гарантирането на доставките“, отбелязва Давид Грео, изпълнителен директор на Enerplan, съюз на производителите във фотоволтаичния сектор.
Свидетели сме на коренен обрат в стратегията на Франция и на Европа
„Пътят е да променим мащаба, да преминем към големи предприятия. За да можем да бъдем конкурентоспособни, не трябва вече да залагаме на малки предприятия с много високо технологично ниво като Photowatt, а по-скоро да се насочим към по-мащабни проекти“, подчертава Антоан Фонтен от CNRS.
Трябва да се осъзнае още нещо: необходимостта да се облагодетелстват европейските компании. Тъй като Китай, който субсидира могъщо производството на своите панели, не е единственият, който има успех. Индия, Южна Корея и Съединените щати също участват в битката: „Американците, с техния изключително агресивен Закон за намаляване на инфлацията (IRA), не правят нещата наполовина и вече успяха да привлекат доста съблазнителни европейски компании от сектора на фотоволтаичната индустрия“, добавя Даниел Мюние.
Хората от Лотарингия ще потвърдят това. Преди подписването на Holosolis, имаше договорена сделка с друга компания за фотоволтаични панели, индийската Rec Solar. „Бяхме в края на преговорния процес и в последния момент те се оттеглиха, привлечени от американските сирени“, отбелязва с горчивина Ролан Рот от CASC.
В края на януари, в Германия, производителят на фотоволтаици Meyer Burger заплаши да затвори най-големия си завод и… да се премести в Съединените щати. Поради натрупани загуби от около 133 милиона евро през 2023 г. и „липса на политически мерки, гарантиращи равна конкуренция“, обясни той.
Времето ще покаже дали става въпрос за твърдо решение или това просто е средство за натиск и за предупреждение за сериозността на ситуацията. Европейските компании от сектора от много месеци настояват за повече протекционизъм.
Политика на реиндустриализация, а не „идиотски протекционизъм“
Те искат това, защото ситуацията е станала наистина тревожна. Освен Meyer Burger, и другите производители на фотоволтаични панели в Европа агонизират: фалити в Австрия и Нидерландия, съкращения в Норвегия и дори във Франция, където Photowatt едва крета. Съществува реална опасност той да затвори един от двата си цеха в Бургоен-Жалийо (Изер).
Цените на фотоволтаичните модули отбелязаха рекорден спад през последните месеци. На европейския пазар има прекалено голямо предлагане поради спада на икономическия растеж, свързан с инфлацията, но преди всичко поради жестоката китайска конкуренция.
„В Китай има свръхпроизводство на слънчеви панели. Те в крайна сметка се озовават на европейския пазар, защото вече не могат да се продават в Съединените щати, след като последните предприеха мерки за защита на местното производство“, посочва Жул Нисен, президент на Синдиката за възобновяема енергия (SER).
Основният проблем е, че Европа не защитава сектора си от дъмпинг. В миналото тя се опита да го направи, но без особен успех. Между 2013 г. и 2018 г. Комисията наложи антидъмпингови мерки срещу вноса на китайски соларни панели под формата на минимална продажна цена. Целта беше да се стимулира европейската фотоволтаична индустрия. Но механизмът не даде плодове, си спомня Давид Грео:
„Китай постигна изключително висока производителност, което спомогна за намаляване на разходите. Единственият ефект в крайна сметка беше, че европейците трябваше да плащат повече за китайските панели“.
След като мярката въобще не успя да облагодетелства европейските фирми, тя беше премахната през 2018 г., като остави пълна свобода за действие на китайците. Това обаче може да се промени. В началото на февруари европейските преговарящи се споразумяха по проекторегламента за „нетна нулева” индустрия (или Закон за нетната нулева индустрия – NZIA).
По-конкретно, „той предвижда държавите-членки, при обявяването на тръжните процедури, да въведат така наречените критерии за „устойчивост“, т.е. най-малко 30% от използваните компоненти да бъдат произведени на европейска територия“, казва Жул Нисен. С други думи, трябва да се облагодетелстват местните производители или чрез бонус за европейски фотоволтаични компоненти, или чрез задължителен праг за използваните европейски компоненти, който трябва да бъдат достигнат.
Това е интелектуална революция, която беше време отдавна да осъществим, смята той, защото би ни позволила да се сдобием с реални инструменти за провеждане на индустриалната политика, без да прилагаме „идиотски протекционизъм“ чрез затварянето на границите, а чрез контрол на нашите производствени вериги в един стратегически сектор.
Това е крачка напред, макар че мерките остават недостатъчни, смята изследователят Орелиен Барона:
„На хартия NZIA изглежда много добър, защото позволява опростено административно регулиране, създаване на индустриални зони, засилени екологични критерии при обществените поръчки. Но той е непълен и съвместяването му със съществуващите разпоредби е въпрос, който остава открит“.
Екологически ползи, политическо и социално предизвикателство
Все пак Европа има един коз: с изменението на климата търсенето на фотоволтаици се засилва в целия свят и това ще продължи и занапред. „Фотоволтаичният пазар преживява огромен ръст, който ежегодно е приблизително между 20 и 30%“, припомня Даниел Мюние.
Търсенето на фотоволтаични панели ще продължи да се увеличава с големи темпове
Различни сценарии за развитиено на световния пазар на слънчени панели за периода 2023-2027 г., по години, в гигавати
- Данни от последните години
- Песимистичен сценарий
- Среден сценарий
- Оптимистичен сценарий
Ползите не са само за индустрията. От гледна точка на екологията, преместването на 30% от новите фотоволтаични производствени мощности в Европа би позволило да се предотврати отделянето на между 30 и 45 мегатона нови емисии на CO2 до 2030 г., посочват изследователите Орелиен Барона и Надин Леврато в своите разработки:
„Използването на европейските продукти би било начин да се произвеждат слънчеви панели, чийто въглероден отпечатък ще е много по-малък, тъй като при производството на един модул в Китай се отделя два пъти повече въглерод, отколкото в Европа. Тази разлика до голяма степен се обяснява с електроенергията, използвана за производството им“.
Освен това, продължават те, „възраждането на отрасъла в Европа също е политически и социален въпрос, доколкото голяма част от внесените от Китай фотоволтаични панели, са произведени в региона Синдзян, където има силни подозрения, че се набира насилствено работна ръка сред местното население уйгури, което поставя проблем със зачитането на правата на човека“.
Засега NZIA трябва да бъде гласуван в Европейския парламент приоритетно, преди изборите през юни. След това всяка страна-членка ще трябва да избере как да приложи неговите разпоредби.
„30-те %, изисквани от NZIA, са един минимум. Нищо не ни пречи да продължим по-нататък. Предизвикателството сега е да видим как Министерството на икономиката, финансите и промишлеността ще приложи европейските критерии във Франция“, отбелязва Жул Нисен.
По този въпрос Орелиен Барона е по-скоро скептик: „Имаме чувството, че политиците все повече и повече губят интерес към тази индустрия. Съюзът в полза на фотоволтаиците е в състояние на мозъчна смърт и оставаме с впечатлението, че ядрената енергия измества фотоволтаичната. Това се демонстрира от последните изказвания на министъра на икономиката Бруно Льо Мер за създаването на съюз за ядрена енергия, което да представлява проект от общ“.
*Френското правителство беше решило да субсидира допълнително потребителите чрез определяне на много изгодна покупна цена от EDF, включително и с подписването на двадесетгодишни договори. Системата беше обект на множество злоупотреби и в голямата си степен имаше спекулативен ефект.
**300 млрд евро – около 72 млрд под формата на субсидии и 225 млрд под формата на заеми
