Очаквано Европейската централна банка намали лихвените проценти за първи път от пет години, но задържа инвеститорите в неведение за следващия си ход, предвид нарастващата несигурност относно инфлацията след рязкото забавяне през последната година, отбелязва Ройтерс.
ЕЦБ понижи рекордно високата си лихва по депозитите с 25 базисни пункта до 3,75%, присъединявайки се към централните банки на Канада, Швеция и Швейцария, които започнаха да отменят някои от най-резките повишения на лихвените проценти, използвани за укротяване на инфлационния скок след пандемията.
Добре маркираният ход от четвъртък се разглежда като начало на цикъл на облекчаване, но продължаващият натиск върху цените и заплатите замъглява перспективите и може да принуди централната банка на еврозоната да изчака няколко месеца, преди да намали отново, изтъква още агенцията.
„Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависим от данните и среща по среща, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението“, се казва в изявлението на ЕЦБ.
В интервюто си след заседанието президентът на ЕЦБ Кристин Лагарад посочи, че намаляването е въз основа на актуализираната оценка на перспективите за инфлация, динамиката на базовата инфлация и силата на трансмисията на паричната политика, показали, че сега е подходящо да се смекчи степента на ограничение на паричната политика след девет месеца на поддържане на лихвите стабилни.
Лагард отбеляза, че от срещата през септември 2023 г. инфлацията е спаднала с повече от 2,5 процентни пункта и перспективите са се подобрили значително. „Базовата инфлация също намаля, затвърждавайки признаците, че ценовият натиск е отслабнал, а инфлационните очаквания са намалели във всички хоризонти. Паричната политика поддържа условията за финансиране рестриктивни. Чрез потискане на търсенето и поддържане на добре закотвени инфлационни очаквания, това допринесе значително за връщането на инфлацията обратно надолу“, изтъква Лагадр.
Въпреки че ЕЦБ запази възможностите си за намаляване и през юли, редица влиятелни политици, включително членът на борда Изабел Шнабел и шефът на холандската централна банка Клаас Нот, вече изказаха аргументи за пауза следващия месец, което предполага, че следващият прозорец на възможност за облекчаване на лихвите ще бъде през Септември.
Икономистите виждат още две намаления на лихвените проценти от ЕЦБ тази година, най-вероятно през септември и декември, докато пазарите прогнозират между още едно или две движения – голяма промяна от началото на годината, когато се очакваха повече от пет намаления.
„Решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретен лихвен курс“, добавя ЕЦБ
Консервативните политици, които все още изглежда имат мнозинство в Управителния съвет за определяне на лихвите, твърдят, че ЕЦБ не бърза да намалява, тъй като възстановяването на икономиката доказва, че високите лихви не задушават растежа.
Част от тяхната предпазливост може да се дължи на неочаквано упоритата инфлация. Всъщност ЕЦБ повиши своята прогноза за инфлацията за 2025 г. до 2,2% от 2,0%.
„Въпреки напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остава силен, тъй като растежът на заплатите е висок, а инфлацията вероятно ще остане над целта и през следващата година“, посочват от банката.
Според Лагард рисковете за икономическия растеж са балансирани в краткосрочен план, но остават насочени надолу в средносрочен план. Тя коментира, че една по-слаба световна икономика или ескалация на търговското напрежение между големите икономики биха натежали върху растежа на еврозоната. Основни източници на на геополитически риск са войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток. Това може да доведе до намаляване на увереността в бъдещето на фирмите и домакинствата и глобалната търговия да бъде нарушена.
Кристин Лагадр изтъква, че инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозите, ако заплатите или печалбите се увеличат с повече от очакваното. Възходящите рискове за инфлацията също произтичат от засиленото геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията и транспортните разходи в краткосрочен план и да наруши световната търговия. Освен това екстремните метеорологични явления и разгръщащата се климатична криза в по-широк план могат да повишат цените на храните. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето повече от очакваното или ако икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано.
Президентът на ЕЦБ отбеляза още по време на изявлението си, че кредитната динамика остава слаба. Банковото кредитиране на фирми нараства с годишен темп от 0,3 на сто през април, което е малко по-слабо от предходния месец. Кредитите за домакинствата продължават да нарастват с 0.2% на годишна база.
Някои икономисти отбелязват, че най-големият риск за графика за намаляване на лихвите всъщност е Федералният резерв на САЩ, а не заплатите и инфлацията. Фед ясно сигнализира за забавяне на облекчаването на политиката и по-нататъшно забавяне на намаляването на лихвените проценти в САЩ, което вероятно също ще направи ЕЦБ по-предпазлива, тъй като разширяващият се диференциал в лихвените проценти би отслабил еврото и би повишил внасяната инфлация.
