Първите резултати от изборите за Европейски парламент показват, че гласоподавателите в цяла Европа са изразили предпочитания към партиите отдясно на политическия спектър, докато социалистите, зелените, либералите и крайната левица като цяло са загубили места.
Центристките партии на либералите и на зелените са големите губещи в европейските избори, След тежкото поражението на партията на Еманюел Макрон „Ренесанс“ от крайнодесния „Национален сбор“ на Марин льо Пен парламентарната група на „Обнови Европа“, която приютява европейските либерали, олеква с 22 места и се свива до 80 депутати. Припомняме, резултатите във Франция накараха президентът Макрон да разпусне парламента и насрочи нови избори.
Зелените, които едва минаха избирателния праг във Франция и намалиха присъствието си в Германия, също печелят 20 места по-малко в Европарламента и ще имат 52-ма евродепутати в следващия парламент въпреки победата на изборите в Нидерландия заедно с Партията на труда, отбелязва Дневник.
Европейската народна партия остава най-голямата парламентарна сила и в следващия Европейски парламент, усилвайки позициите си до 184 евродепутати (от 176 сега), тя обаче е далече от мнозинството от 361 гласа, което е нужно за приемането на най-важните решения в 720-членния парламент, който ще бъде конституиран през юли.
Социалистите запазват броя депутати – 139, и второто си място от предишните избори, но губят от тежестта си, тъй като бъдещият парламент ще бъде с 15 кресла по-голям. Социалдемократически партии спечелиха вота в Румъния, Швеция, Литва и Португалия.
Заедно четирите партии, които в миналия парламент формираха проевропейско мнозинство – ЕНП, социалисти, либерали и зелени, получават комфортно мнозинство от 455 гласа. Те обаче се различават във вижданията си по редица въпроси, включително размера на европейския бюджет, зелената сделка, което ще направи по-трудно намирането на мнозинство по спорни въпроси.
Консерваторите ще бъдат четвърта сила в Европарламента със 73 евродепутати, с четирима повече от предишните евроизбори през 2019 г., след победи в Италия, Унгария и Чехия.
Големите победители в изборите се очертават крайнодесните партии, които победиха убедително във Франция и Австрия и значително подобриха резултата си в Германия. Въпреки това се оправдаха повечето прогнози, че на тези избори няма да има крайнодясно цунами. Освен това тези формации са разделени и в започващите в понеделник преговори за съставяне на новите парламентарни групи ще покажат дали ще успеят да преодолеят различията си, за да окажат отпор на проевропейските сили, пише още Дневник.
Към момента в крайното дясно се вижда възможност за създаване на две парламентарни групи – около френските националисти, където групата „Идентичност и демокрация“ печели 58 места (с 9 повече от настоящия парламент), и около „Алтернатива за Германия“, където са се заявили още 53 евродепутати, включително тримата българи от „Възраждане“.
Останалите 45 места се заемат от депутати, чиито партии не членуват към големите европейски партийни семейства и обикновено остават като независими. Те ще бъдат особено привлекателни при формирането на групата, тъй като могат да променят баланса на силите, ако решат да се присъединят към някоя от парламентарните групи. Сред тях засега са и 11-те евродепутати на Виктор Орбан от „Фидес“, който заяви желание да се присъедини към консерваторите.
Припомняме и предварителните резултати в България. Според тях ГЕРБ изпраща петима депутати в европарламента, които ще се влеят традиционно в ЕНП. ПП-ДБ печели три места, като по всяка вероятност един евродепутат ще отиде в ЕНП, а двама в либералната „Обнови Европа“. Възраждане също е с трима евродепутати, като стремежът им е да се обединят по някакъв начин с „Алтернатива за Германия“. БСП силно редуцита своето представителство до двама депутати, които ще са в групата на социалистите. Неизвестно е решението на ИТН за спечеления от тях един мандат.
