- Постановка
На 9-ти юни 2024 г. се състояха извънредни парламентарни избори за 50-то Народно събрание (НС) на България. През последните три години са проведени шест на брой национални избори. Широка разпространена преценка е, че населението демонстрира повсеместно и последователно негативното си отношение към дейността на политическите партии. Причините се търсят единствено и най-вече в поведението на отделни политически лидери, които моделират по своему цялостното партийно позициониране. Същевременно икономическите фактори остават в сянка и недооценявани.
Задача на настоящата бележка е да представи различно тълкуване на някои изборните резултати, които формират негативно структурно представителство. Предлаганото мнение няма претенция да се възприема като решаващо за наблюдаваните изборни факти, а много повече като допълващо.
- Недооценявана позиция
В първата половина на 2023 г. Инициативен комитет на граждани, подкрепен от парламентарната група на „Възраждане„, стартира подписка за провеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?„. Инициативата беше подкрепена от 604 хил.гласа, от които като валидни бяха оценени 470 хил.гласа!
Над 600 хил.гласа, събрани в рамките на половин година, не са за подценяване. Обявените невалидни гласове са в съответствие с официалните правни изисквания (например сбъркано някакво число, недобре поставен подпис, неточно представено ЕГН и др.под.), но е наивно да се пренебрегва значителната подкрепа на идеята за отлагане на включването на страната в еврозоната. Тази идея беше яхната от политическа партия „Възраждане“ в своеобразна карикатурна форма, но тя не променя същността на подкрепата на подписката – нежелание за включване в еврозоната към настоящия момент. При това през последните 140 години българският гражданин не е долюбвал своята собствена валута, винаги се е стремял да преминава и да акумулира т.нар. твърда валута, поради което през преобладаващата част от тези 140 последни години (не по-малко от поне сто години) използването на българския лев е било налагано от правителствата административно и силово.
Събраните подписи от Инициативния комитет през 2023 г. са повече от една четвърт от гласувалите на изборите за 50-то Народно събрание! Далеч не всички, подкрепили подписката, са симпатизанти на ПП „Възраждане“, но е сигурно, че те не са склонни да преминат към евро-позиции към настоящия момент. Вероятно списъкът от подписалите се не изчерпва всички български граждани, които отхвърлят непросредственото членство на страната в еврозоната.
ПП „Възраждане“ събра 296 хил.гласа на изборите за НС на 9-ти юни т.г. Преобладаващата част от тях вероятно са подписали предложението за цитирания референдум, но все пак не всички. Остава открит въпросът какво е било поведението на останалите примерно 330 хил. гласа (около 16% от гласувалите и 4 пъти повече от гласовете за „Величие“!)? Ако тези граждани не одобряват непосредственото включване към еврозоната какво би могло да е тяхното изборно поведение? Най-вероятно отказ от гласуване!
Идеята за включването към еврозоната се оформи като своеобразна управленска юруш мания. Всички политически партии (с изключение на ПП „Възраждане“) безусловно подкрепят непосредственото включване на страната в еврозоната. Правителствата се надпреварват за издигане на включването в еврозоната в първостепенен национален приоритет. И нито една от тези водещи обществени сили не дискутира възможните и евентуални рискове на подобен необратим акт. А те не са малки и не са малко[1]!
Отново заслужава да се акцентира върху факта, че повече от две трети от депозитите и над три четвърти от кредитите са номинирани в лева. Това е своеобразно гласуване с лева, в което участва 100% от населението. Пренебрегването на този факт и бягството от неговото обяснение е своеобразен израз на проявявано управленско високомерие, а дори и надменност, а и управленска агресия. Населението се чувства объркано и уплашено от предвижданата реалност най-вече по отношение на ценовото равнище, т.е. чувствителното ценово изоставане на страната спрямо еврозоната, което е възможно да се преодолее единствено и само чрез систематично превишение на местните цени спрямо европейските.
В това отношение партийното представителство е неудовлетворително. Нито една политическа партия не се ангажира с действителни и убедителни аналитични оценки. Водещите партии натискат за включване към еврозона, от което хората се страхуват, а не желаят да подкрепят илюзорни партии.
- Феноменът ДПС
ДПС е единствената политическа партия (ако не се смята премиерата на ПП „Величие“), която увеличава своята подкрепа – от 347,7 хил. гласа на извънредни парламентарни избори за 49-то НС (2-ри април 2023 г.) на 366,3 хил. гласа на извънредни парламентарни избори за 50-то НС (9-ти юни 2024 г.).
Видимо ДПС успява да обедини и увлече това, което може да се нарече тяхна електорална маса. Тази ситуация остава непроменена през последните 35 години! По всеобщо разбиране това са предимно българи от турски етнически произход. Наивно е да се мисли, че етническият вот е непоклатим в дългосрочна перспектива, толкова повече, че в ръководството на ДПС се включват все повече лица с нетурски етнически произход. Остава проблематично защо това електорално човешко множество оценява ДПС (единствено?!) като изразител на техните си социално-икономически нагласи?
Обяснението следва да се търси най-малко по две линии.
Първо, политическите партии подценяват повсеместно и съществено присъствието си в определени специфични региони. Те не съумяват да вникнат в социално-икономическите проблеми на конкретното население, което се етикира като твърд електорат на ДПС, да съдействат за тяхното своевременно и ефективно решаване, както и да разкриват евентуалните слабости на политико-икономическите действия на подкрепящата ги ДПС. В резултат се формира изкривено структурно представяне на българското население, което не е в интерес на цялостния просперитет на страната ни.
Второ, би могло да се предположи, че ДПС съумява по някакъв начин да осигури систематично изпреварващ социално-икономически просперитет на своя собствен електорат в сравнение с останалата част от българското население. Проблемно е как подобно изпреварващо развитие на благосъстоянието на отделен сегмент от българското общество може да се осъществи при спазване на действащите закони? Ако ли пък не (което изглежда вероятно) възниква въпросът как се допуска евентуалното неправомерно изпреварващо развитие при възможно пренебрегване на действащото законодателство?
Действащите политически партии деликатно мълчат и не се ангажират с конкретни оценки и възможни управленски мерки.
- Заключение
Недопустимо е политическите партии да пренебрегват доминиращите настроения на собственото си население.
Продължаващото явно и демонстративно сегментиране на обществото с мълчаливото многопартийно съгласие за съществуващ твърд и неизменен електорат, подкрепящ ДПС, поставя редица нелицеприятни въпроси. Политическите партии следва да изяснят дълбоките основания за непробиваемостта на съответната електорална маса и да се ангажират с изясняване на специфичните нагласи на конкретното население. При всички случаи подобен вид капсулирана електорална маса не е в интерес на социално-икономическия просперитет на страната.
Икономически акцент в партийните приоритетите следва да е ускоряване на реалната конвергенция на страната към европейските реалности. При достигане на удовлетворителна степен на реална конвергенция, включването към еврозоната ще се реализира от само себе си, т.е. необходимо е предварително узряване на съществуващите условия.
Не е редно еврозоната да се оценява като безплатно решение (манна небесна?!) на съществуващите немалки и непрости социално-икономически проблеми в страната. Би трябвало да сме се научили, че няма безплатен обяд, че всичко следва самостоятелно да си изработим и именно тогава ще сме искани и желани партньори в социално-икономически план в европейски контекст.
