fbpx

Оставането извън сухопътния Шенген ни струва 1.3 млрд. лева годишно

Общият ефект от преки и косвени ползи за гражданите и бизнеса от пълното присъединяване на България към Шенген би могъл да достигне до 1.3 млрд. лв. годишно.

Това изтъква министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов в изказването си по време на събитие, свързано с представяне на приоритетите на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз, сред които са пълното приемане на България и Румъния в Шенген.

По думите му приемането на двете държави в Шенгенското пространство пряко касае не само българския и румънския бизнес, но също така и всички компании от цяла Европа, които оперират в региона ни. Според министъра частичното приемане на България в Шенген е причина за икономически загуби не само за българския бизнес и граждани, но и за всички държави от региона и от ЕС.

Според данни от доклад на Българската академия на науките, изготвен по искане на Министерството на икономиката и индустрията, преките загуби възлизат на 845.2 млн. лв. годишно, включително за тежкия автомобилен транспорт и за производителите и износителите на стоки. Към тези загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи под формата на очаквани алтернативни приходи от използването на загубеното в престой време за допълнителна работа на тежкотоварния транспорт, което възлиза на 544.9 млн. лв. „Така преките и потенциалните ползи за гражданите и бизнеса при премахване на сухопътния граничен контрол при пълно присъединяване към Шенгенското пространство възлизат общо на 1.3 млрд. лв. годишно“, изтъква министърът, цитиран от пресцентъра на ведомството.

В доклада се посочва още, че положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко поредно отлагане на приемането на страната ни в Шенген ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейските икономики, поради което присъединяването следва да бъде ключов приоритет.

Много са положителните ефекти за страните от ЕС и техните граждани от пълноправно членство на България и Румъния в Шенген:

допълнителното укрепване на външните граници, повишаването на обема на търговията с останалите страни членки, намаляването на разходите за износителите чрез освобождаване на транспортен ресурс от чакащите на границите камиони, съкращаването на времето, необходимо за придвижване на стоки в цяла Европа, намаляването на несигурността и предвидимостта в сроковете за доставки, спестяванията от административно обслужване и проверки, ползи за туризма, повишаване потенциала за растеж на пограничните райони, значим екологичен ефект и други.

Обобщавайки ползите от Шенгенското пространство, министър Николов изброява: намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"