Изминалите парламентарни избори за 51-вото Народно събрание бяха най-интересните от целия цикъл „избори до дупка“. И то не за друго, а защото ще се окажат най-осветените избори от последните 34 години на прехода. За първи път една партия (Величие) не успя да влезе в парламента за някакви си 20-30 гласа. За първи път егото на един премиер не издържа и предварително обяви, че с „Гунди в последните секунди“ шега не бива. За първи път Централна избирателна комисия взе поредица от неправилни решения, както и не взе други правилни и по този начин свали и без това ниския си рейтинг до дъното. За първи път в историята, същата тази комисия показва обобщените си данни на сайта със закръгление до третия знак, като довод за нарушаването на всички математически принципи на закръглението.
В Изборния кодекс е записано: Система при избор на народни представители Чл. 5. (2) В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.
Именно записаното 4 на сто, а не 4.000 на сто, ме подтикна за този коментар с подкрепа в полза на тази партия. Държа да отбележа, че това е единствено в полза на честното отразяване на изборните резултати. Лично на мен не ми допада тази партия, тъй като смятам, че лидерът й е с бизнес, ръководен по-скоро като секта и чиято структура наподобява едновремешните „пирамиди“. Но не това е важното. Въпросът е за честността на изборите. Колкото и институционалисти да пращат по телевизионните студиа, които да разказват, че първично било стойността на числото, определящо границата, а не обратното, то техните твърдения бяха по-скоро като разяснения от сорта „кое е дошло първо – яйцето или кокошката“. Математиците на България, които също бяха поканени по студиата, запазиха неутралитет за правотата на казуса и кой е прав, тъй като по професионални съображения не бяха съвсем съгласни с доводите на „конституциалистите“.
От своя страна, за да си няма главоболия, ЦИК (с членове с изключително политическа украса), реши да постъпи монополистично и с лека ръка да отсъди, че партия Величие няма как да е преминала бариерата от определената стойност от 97458.24 гласа – 4% от броя на действителните гласове подадени за партии, коалиции и независими кандидати – 2 436 456. Ставаше въпрос за някакви си 20-30 гласа. Без да направи всичко възможно да провери дали подадените й от РИК числа са верни и дали действителните гласове наистина са толкова. Типично по български, тя заяви, че не е в нейните задължения да проверява резултатите, а само да ги обобщава. И това бе груба грешка, която всъщност накара обществото в лицето на ощетената партия, журналисти, както и мнозинството от останалите партии да се заровят много по-дълбоко в дебрите на избирателния процес.
При корупционната среда, в която се провеждат изборите ни, бе повече от лесно да бъдат открити за нула време дори повече от необходимите гласове за партия Величие. Чест прави, че освен заинтересованите, в разкриване на истинността се включиха и журналисти, визирам тези на обществената телевизия, които разкриха манипулациите в доста от секционните избирателни комисии, като показаха само малка част от истинската манипулация, състояща се в разликата между данните от видеонаблюдението и наличните в протоколите резултати. Съвсем нелепи бяха твърденията на ЦИК, че това не било доказателство и те нямали право да се намесват или да предприемат каквито и да е действия.
А нима видеонаблюдението не бе въведено в изборния процес, за да се намалят злоупотребите с вота на избирателя?
Трябваха няколко години, десетки милиони изхарчени пари за създаването, внедряването и най-вече поддържането на системата за видеонаблюдение, за която все още се плаща. И отново ЦИК започна да шикалкави и да твърди, че от нея „нищо не зависи“ и че „черното не е черно“ и „бялото не е бяло“. Защо тогава се учудваме, че хванатата да попълва бюлетини член на СИК нагло обясняваше по телевизиите, че това което се вижда на камерите, не е това което е. Лъснаха и още видове манипулации от сорта на „бързи ръчички“ „бате Краси“, „случайна грешка на съседен ред“, „неслучайна грешка насочена към статуткова партия“, „унищожаване на действителни гласове“, „направата на недействителни гласове“, „чисто технологично пращане на действителни гласове към (не подкрепям никого)“ и т.н. и т.н., показвайки единствено високата степен на манипулация на изборите. Зад всичко това се крие чувството за безнаказаност у членовете на секционните избирателни комисии. Всеизвестно е, че наказанията за членове на СИК е между 20 и 200 лв., дори по-малко от парите които получава всеки един член на СИК. Не на последно място от тези причинно-следствени връзки е отношението на ЦИК. До момента тя не е издала нито един акт на административно нарушение, въпреки безбройните доказателства.
Личното ми мнение е, че обобщаването на данните и тяхната истинност зависи от ЦИК. И трябва да бъде нейно основно задължение.
Когато приемаш и обобщаваш данни, то трябва да се съобразяваш с принципите, които сам си заложил в протоколите на самите СИК-ове. Нали точно от обобщаването на данните зависи стойността на онази прословута числова граница, която пък определя 4%-ната бариера за влизане в Парламента. Трябва да приемеш данните от всички РИК-ове, да събереш стойностите им, да обявиш резултатите, които най-малкото трябва да са математически издържани, а не с просто решение да обезсмислиш вота на 97 438 гласоподавателя. И тук именно се състоя титаничния резил на ЦИК, показвайки, фрапиращата (поне математически) неграмотност на служителите му и всички свързани с процеса на „обобщаване“ на резултатите от РИК-овете.
Като краен резултат, на сайта си ЦИК изтипоса две таблици, които трябваше да съдържат истинските данни от изборите за народни представители на тези последни за сега парламентарни избори. Освен да ги изтипоса обаче, ЦИК е трябвало да се увери, че те са математически верни, след като се налага да определя числова граница за влизане в парламента.
Да, но в обобщението на данните на ЦИК няма нито едно вярно число. Ама нито едно. Грешките са в цялата (Таблица 2), където се съдържат основните изходни данни, от която пък се определят данните за Таблица 1.
Ето фрапиращите видими грешки, или спорни моменти в обобщените данни на ЦИК (Таблица 2)
Първото правило е, че броят на подписите в избирателните списъци трябва да е равен на броя на хартиените и машинни бюлетини. Какво виждаме обаче в обобщените данни:
- Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини 1 599 279
- Т11. Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини от машинно гласуване 971 411
Така общо хартиени и машинни бюлетини са 2 570 690 броя.
В точка 3. „Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници (под чертата)“ е записано числото 2 570 629 броя. Опаа, още при тази контрола обобщените данни на ЦИК се оказват неверни – намерените в избирателните кутии бюлетини са с 61 повече от положените подписи. За тази грешка има две хипотези:
Първата хипотеза: че 61 души не са се разписали след даването на своя вот. Процедурата по гласуване е, че след даване на вота, избирателят отива да положи своя подпис и едва тогава му се връща личната карта. Говорейки от личен опит, картата дори служи за показване на реда и мястото, на който избирателя трябва да се разпише, така че това е малко вероятно.
Втора хипотеза: Подписите да са точен брой, а в избирателните кутии по мистериозен начин са се появили 61 бюлетини в повече.
Второ логично правило: Броят на дадените всички хартиени бюлетини в (А.) трябва да се равнява на сумата от „неизползваните бюлетини“ + „броя на недействителните бюлетини в (4б.)“ + намерените в избирателни кутии хартиени бюлетини. И така от едната страна имаме
(А.)= 6 094 769
От друга страна (Т4а. + Т4б. + Т5.) = 4 478 356 + 17 580 + 1 599 279 = 6 095 215
И тук отново сгитаме до познатото „опаа“, след като сборът (4а. + 4б. + 5.) е по-голям от напечатените бюлетини с цели 445 бройки (за запознатите, това са 4 кочана и половина бюлетини).
Тук вероятностите за грешка са три, като най-малко вероятните са унищожените и недействителни бюлетини, които са една или две, ако въобще ги има, да са по-малко, както и неизползваните бюлетини да са по-малко, тъй като те са с поредни номера в кочаните и бройката им трудно би могла да бъде сгрешена. Остава най-голямата вероятност „Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини“ да са станали с 446 повече, отколкото трябва да са.
Но да продължим по-натам, към следващите основни контроли, отнасящи се до действителните гласове:
- относно хартиените бюлетини:
Т9.= Т5. – Т6. – Т7. Или – Броят на действителните гласове за партии и коалиции се получава, като от намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини извадим „недействителните гласове“ и гласовете „не подкрепям никого„. Така имаме 1 599 279 – 51 523 – 37 549 = 1 510 207
От друга страна в Т.9 на обобщените данни на ЦИК е записано числото 1 510 222. Хайде отново е време за „опаа“, тъй като ЦИК отчита с 15 гласа повече в записаните в Т9. общо брой действителни гласове за партии и коалиции.
- Относно бюлетините от машинното гласуване:
Т14.= Т11. – Т.12, тук логично се приема, че няма как да има недействителни гласове.
Така, броят на действителните гласове за партии и коалиции при това гласуване трябва да се получи като от намерените в избирателни кутии бюлетини от машинното гласуване извадим бюлетините „не подкрепям никого„, или = 971 411 – 45 070 = 926 341.
От друга страна в обобщените данни на ЦИК в Т14. е записано числото 926 256. „Опаа“ – имаме разлика от 85 гласа, този път в полза на разликата между намерените в урните бюлетини и тези „не подкрепям никого“.
В обобщението до тук, относно действителните гласове, като причинно-следствени връзки могат да се съставят безброй хипотези и затова, лично аз не се наемам да посоча истинската причина, а логично наричам данните до тук неверни, а цялото преброяване абсолютна измама. Едва в последните 4 реда от обобщените данни – редове с точки от 16-19, от ЦИК показват единствените верни сборове.
- Т16=Т5.+Т11 – верен сбор
- Т17.=Т6 – вярно
- Т18.= Т7.+ Т17 – верен сбор
Остава да се обяви крайният резултат на действителните гласове за партии и коалиции в Т20. Човек би си казал повече няма как да има грешни „сборове/разлики“ с участието на трите единствени верни, преди малко показани сбора.
Е, „ДА“, ама „НЕ“. Оказва се, че при ЦИК всичко е възможно!
Числото в Т20.=Т16. – Т17 – Т18. В края на Таблица 2 ЦИК е записала в Т20. числото 2 436 456, което се равнява на Общата сума на действителните гласове, отразена в Таблица 1, а именно 2 436 456 гласа.
Хайде сега да видим какво се получава, използвайки данните в Таблица 2:
Т20. = Т16. – Т17. – Т18. Това са онези „верни сборове“, или = 2 570 690 – 51 523 – 82 619 = 2 436 548 гласа.
И тъй като 2 436 456 НЕ Е РАВНО на 2 436 548, а единствените верни сборове на ЦИК, всъщност не са верни, тъй като са с 92 гласа по-малко от записаното в Т20., с едно финално „ОПАА“ завесата на този пошъл театър – „Обобщаване на данните от ЦИК“ пада.
Следват „аплодисменти“ и осветлението в залата за „честни избори“ угасва.
