Глобалният дълг е намалял с около един процентен пункт – до 237 процента от БВП, сочат данните за 2023 г., които вече са достъпни в изготвената от Международния валутен фонд база данни за глобалния дълг, застъпена в анализ по темата, публикуван в блога на фонда…
Глобалният частен дълг е спаднал с 2,8 процентни пункта до 143 процента от БВП, под нивото от 2019 г. и в голяма степен компенсира нарастването на публичния дълг. Според последния Фискален монитор глобалният публичен дълг е висок, нарастващ и рискован.
Ниски перспективи за растеж
Емпиричният анализ сочи ниските перспективи за растеж като основен двигател на спада на частния дълг през 2023 г.
Начинът, по който домакинствата и предприятията реагират на настоящия и очаквания бъдещ растеж, е много важен за частния дълг. Предвид слабите перспективи за растеж, много фирми и домакинства избират да изплатят дълга. Спадът на частния дълг се забавя в сравнение с 2022 г. главно поради намаляване на приноса на неочакваната инфлация към ерозията на дълга.
В интерес на истината изненадващата инфлация беше основен фактор през 2021-2022 г. Тъй като дългът е фиксиран в номинално изражение, неочакваната инфлация може действително да подкопае реалната му стойност и да намали съотношението на дълга към БВП. През 2022 г. инфлацията достигна нива, безпрецедентни от Голямата инфлация от 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
Лесен начин да се визуализира връзката между частния дълг, растежа и перспективите за растеж е като се разгледа еластичността на частния дълг спрямо разликата между перспективите за растеж и текущия растеж. Тъй като икономическите перспективи се подобряват в сравнение с настоящата ситуация, домакинствата и фирмите са по-склонни да прибягват до дългово финансиране. През последните години влошените перспективи за растеж накараха тази логика да работи в обратна посока.
Справяне с рисковете за частния и публичния дълг
Въпреки че намалява, през 2023 г. глобалният дълг на нефинансовите корпорации и домакинствата е над 150 трилиона долара. Рисковете за финансовата стабилност и политиките за тяхното смекчаване и управление са подробно обхванати в Доклада за глобалната финансова стабилност.
Ролята на влошаващите се перспективи за растеж в спада на частния дълг е напомняне за злощастната комбинация от висок дълг и нисък растеж, което засилва предизвикателството за балансиране на фискалното уравнение. Част от даннните в изготвената от МВФ Световна икономическа перспектива подчертават, че структурните политики са от решаващо значение за осигуряване на устойчив и приобщаващ растеж.
Последният фискален монитор твърди, че в повечето страни сега са необходими допълнителни усилия за ограничаване на рисковете за публичните финанси с висока степен на увереност. Но също така се изтъква, че фискът има централна роля – например чрез публични инвестиции и политики, които подкрепят иновациите и научните изследвания – сред структурните политики, които трябва да бъдат разгърнати, за да осигурят траен, устойчив и приобщаващ растеж.
