През 2023 г. емисиите на парникови газове в ЕС от икономически дейности и домакинствата възлизат общо на 3,4 милиарда тона CO2 еквивалент. Това представлява 7% намаление в сравнение с 2022 г. и 18% намаление в сравнение с 2013 г., сочат данни на Евростат
Между 2013 г. и 2023 г. производителите в почти всички икономически дейности са намалили емисиите си на парникови газове. Доставката на електричество, газ, пара и климатизация постига най-рязък темп на спад и най-голямо цялостно намаление, с 43% спад (448 милиона тона CO2 еквивалент). През този период 3 други икономически дейности също отбелязват двуцифрено намаление: добив и кариери (-25%, 18 милиона тона CO2 еквивалент), услуги (-20%, 54 милиона тона CO2 еквивалент) и производство (-17% , 142 милиона тона CO2 еквивалент).
Единствената икономическа дейност с повече емисии е транспортирането и съхранението, с 14% увеличение през 2023 г. в сравнение с 2013 г.
В същото време е отчетен и 14% спад в емисиите на парникови газове от домакинствата (110 милиона тона CO2 еквивалент).
Интензитетът на емисиите на парникови газове измерва количеството емисии (измерени в CO2 еквиваленти) на единица брутна добавена стойност (измерена в евро) в дадена икономика. Намаляването на интензитета на емисиите означава по-малко емисии за същото количество икономическа добавена стойност.
Интензитетът на емисиите на парникови газове в ЕС е намалял с 32% от 2013 г. до 2023 г. Това означава, че икономиката на ЕС едновременно е увеличила добавената си стойност (+19%) и е намалила своите емисии на парникови газове. Най-големи намаления на интензитета на емисиите са регистрирани в Естония (-61%), Ирландия (-50%) и Словения (-41%). За разлика от тях, Австрия (-17%), Литва (-17%) и Люксембург (-19%) отчитат по-умерено намаляване на интензивността на емисиите на парникови газове.
Различията между отделните държави могат до голяма степен да се обяснят със структурните различия между икономиките и, макар и в много по-малка степен, с разликите в ефективността и декарбонизацията на производствените процеси.
България, макар да е сред страните с едни от най-големите намаления спрямо 2013 година (-37.4%), в абсолютна стойност сме първи в ЕС по интензитет на емисиите спрямо единица брутна добавена стойност(0.97).
В същото време Люксембург, Ирландия и Дания са били най-големите източници на парникови газове на глава от населението през 2023 г. в ЕС. В Люксембург и Дания транспортът е основната емисионна дейност, главно поради високите емисии съответно от въздушния и водния транспорт. Тези емисии могат да бъдат проследени до компании, активни в глобалния товарен транспорт, които се намират в тези страни (и следователно в сметките за емисии във въздуха емисиите на тези компании се разпределят към страната на пребиваване). В Ирландия основната дейност, генерираща емисии, е селскостопанската дейност, включваща растениевъдство и животновъдство, лов и свързани с тях обслужващи дейности. Това се дължи на глобалната ориентация на страната към износ на говеждо, овче и млечни продукти. В другия край на спектъра емисиите на парникови газове на глава от населението са най-ниски в Швеция и Португалия.
Тук България е по средата по показателите, като най-сред емисионните дейности у нас най-интензивен е енергийният сектор, следван от транспорта и производството.
