На 20 януари, първият му ден отново на поста, президентът Тръмп обяви национално извънредно положение в областта на енергетиката чрез изпълнителна заповед, насочена към драстично увеличаване на вътрешното производство на енергия и изграждане на допълнителна инфраструктура. Въпреки че е формулирана като отговор на предизвикателствата в енергийните доставки, тази заповед подчертава опасностите от нормализиране на извънредното управление, където временните, рядко използвани правомощия стават редовни инструменти за вземане на дългосрочни политически решения. Действията на Тръмп рискуват да повторят някои от същите президентски престъпления от ерата на Байдън, която разчиташе в голяма степен на изпълнителната власт, за да промени енергийната политика, изтъкват в свой коментар Травис Фишер и Доминик Лет, публикуван в блога на Cato Institute…
Какво съдържа документът?
Изпълнителната заповед дава на федералните агенции широки спешни правомощия за ускоряване на проекти за енергийна инфраструктура и заобикаляне на екологичните разпоредби, включително чрез позоваване на Закона за отбранителното производство (DPA). Заявената цел е да се обърне внимание на „неадекватното енергоснабдяване и инфраструктура“, за което администрацията обвинява политиките от предишни администрации. Въпреки че симпатизираме на изявлението за проблема на администрацията на Тръмп, борбата с превишаването на изпълнителната власт с повече от същото е губеща стратегия в дългосрочен план.
Ключова разпоредба на заповедта е нейното позоваване на DPA, военен орган, който упълномощава президента да регулира и субсидира „критично важни материали и стоки“, необходими за националната отбрана. Както бившият председател на банковия комитет на Сената Фил Грам каза веднъж, „Законът за отбранителното производство е може би най-мощният и потенциално опасен акт на американския закон“. Това дава на президента извънредни правомощия. Съгласно заповедта на Тръмп DPA може да се използва за командване на енергийни ресурси чрез принуждаване на частния бизнес да приема определени договори, блокиране на сливания и придобивания и дори директно субсидиране на енергийни проекти. Тези действия, макар и предназначени за укрепване на енергийната инфраструктура, биха довели до разточителни държавни разходи и изкривявания на енергийните пазари, прехвърляйки значителни разходи върху данъкоплатците.
Освен това заповедта упълномощава агенциите да разследват упражняването на виден домейн „за улесняване на идентифицирането, отдаването под наем, разполагането, производството, транспортирането, рафинирането и генерирането на вътрешни енергийни ресурси“. Това може да ускори изграждането на тръбопроводи, рафинерии и преносни линии. Но идва с цената на индивидуалните права на собственост, които са основополагащи за свободните пазари, просперитета и свободата. Нещо повече, това води до политическа корупция, при която публичните средства могат умишлено да бъдат насочени към подпомагане на едни частни корпоративни енергийни интереси пред други.
Като пример, може ли администрацията на Тръмп да нареди изграждането на тръбопровод за природен газ през щата Ню Йорк – който отдавна отхвърля проекти за въглеводородна инфраструктура – до енергийно гладната Нова Англия? Евентуално. Раздел 4 от изпълнителната заповед изрично споменава Закона за чистата вода, който е законовият орган, използван от щата Ню Йорк за отхвърляне на проекти за тръбопроводи.
Друг пример, който трябва да всява страх в сърцето на участниците на пазара на електроенергия, е перспективата за използване на раздел 202c от Федералния закон за електроенергията, за да поддържат електроцентралите работещи въпреки регулаторните ограничения съгласно Закона за чистия въздух. Това правомощие е предоставено на Министерството на енергетиката и е използвано пестеливо в случаи на явни извънредни ситуации, но може да се приложи – според нас погрешно и недобросъвестно – по общ начин на национално ниво.
Цената на управлението при извънредни ситуации
Националната енергийна извънредна ситуация на Тръмп е част от обезпокоителен модел в съвременното управление: нарастваща зависимост от извънредни правомощия за оправдаване на широкомащабни политически промени. Откакто Конгресът прие Националния закон за извънредни ситуации от 1976 г., в САЩ се наблюдава стабилно нарастване на правилото за извънредни ситуации, като днес продължават над четиридесет извънредни ситуации. Тези извънредни ситуации, първоначално предназначени за справяне с незабавни и непредвидени кризи, сега продължават в продължение на десетилетия, превръщайки се в утвърдени характеристики на федералната политика със значителни фискални разходи.
Енергийната извънредна ситуация на Тръмп продължава тази тенденция, като използва извънредни органи, за да заобиколи одобрението на Конгреса. Инструменти като DPA концентрират огромна власт в изпълнителната власт, позволявайки бързо изразходване на средства за инфраструктурни проекти без строг анализ на разходите и ползите или надзор.
Това нарастващо разчитане на извънредни декларации също подхранва ефекта на политическото махало, като всяка администрация се позовава на извънредни правомощия, за да прокарва идеологически противоположни програми. Президентът Байдън беше изправен пред призиви да обяви извънредно положение за климата, за да ограничи производството на изкопаеми горива, докато извънредното положение на Тръмп в областта на енергетиката дава приоритет на инфраструктурен бум, задвижван от изкопаеми горива (придружаващата изпълнителна заповед Unleashing American Energy настоява „особено внимание към петрола, природния газ, въглищата, водната енергия, биогоривата , критични минерали и ядрени енергийни ресурси“). Тези декларации за добро изкривяват пазара и заобикалят конституционните проверки и баланси.
Докато енергийната сигурност е основателна загриженост в настоящата политическа среда, използването на декларации за извънредни ситуации като заобиколно решение за обсъждане в Конгреса задълбочава политическата поляризация и създава лош прецедент за бъдещите администрации. Какво ще попречи на следващата демократична администрация да засили тези изпълнителни заповеди, както незабавно направи Тръмп по петите на администрацията на Байдън?
Урокът тук е прост. Централизираното планиране – независимо дали чрез лява субсидия за климатична сигурност или консервативен спешен мандат за енергийна сигурност – подкопава иновациите и ефективността, които свободните пазари предоставят.
По-добър път напред
За да се обърне отговорно към енергийната сигурност, администрацията трябва да работи с Конгреса за преследване на трайни, пазарно ориентирани реформи, които балансират непосредствените нужди с дългосрочните цели чрез възприемане на пазарите. Новата републиканска триада трябва да отмени масовата програма за енергийни субсидии на Закона за намаляване на инфлацията, например, но спирането на лизинга на офшорна вятърна енергия чрез изпълнителни действия е лош заместител на реформата на субсидиите и засилва стремежа на екипа на Байдън да забранява лизинг на офшорни петролни и газови находища.
Само един отворен, конкурентен енергиен пазар, свободен от променящите се политически приоритети на изпълнителната или друга власт, ще служи най-добре на американците в дългосрочен план. Докато правителството участва в създаването на енергийна политика, то трябва да следва принципите на прозрачност, дисциплина на разходите и демократична отчетност – всички неща, на които извънредната заповед противоречи.
Опитът да се изгради рентабилна, дълготрайна американска енергийна инфраструктура при набор от правила, които се променят на всеки четири години, е абсурден. Политическият режим на пинг-понг на извънреден орган е игра, която никой не печели. Ако искаме енергийният сектор да процъфтява, имаме нужда от политическа среда, в която пазарите определят резултатите, а не мандати отгоре надолу или мимолетни политически капризи.
