От наказване на Бразилия до опити за ограничаване на вноса на фентанил, президентът на САЩ Доналд Тръмп използва заплахата от тарифи като универсално оръжие във външната политика, коментира Ройтерс.
С краен срок в петък, в който Русия трябва да се съгласи на мир в Украйна или клиентите ѝ за петрол да се изправят пред вторични тарифи, Тръмп намери ново, но рисковано приложение за любимия си търговски инструмент.
Администрацията предприе стъпка към наказване на клиентите на Москва в сряда, налагайки допълнителни 25% тарифи върху стоки от Индия върху вноса на руски петрол, което е първата финансова санкция, насочена към Русия през втория мандат на Тръмп.
Все още не е подписана заповед за Китай, най-големият вносител на руски петрол, но служител на Белия дом заяви, че вторичните мерки, с които Тръмп е заплашил страните, купуващи петрола, се очакват в петък.
Това са последните от поредица тарифни заплахи на Тръмп по нетърговски въпроси, като например оказването на натиск върху Дания да даде на САЩ контрол над Гренландия, опит за спиране на доставките на фентанил от Мексико и Канада и наказване на Бразилия за това, което той определи като „лов на вещици“ срещу бившия президент Жаир Болсонаро.
Въпреки че вторичните тарифи биха могли да нанесат щети на руската икономика – прекъсвайки основен източник на финансиране за военните усилия на руския президент Владимир Путин – те също така носят разходи за Тръмп.
Цените на петрола вероятно ще се повишат, създавайки политически проблеми за него преди междинните избори за Конгрес в САЩ догодина. Тарифите също така биха усложнили усилията на администрацията да осигури търговски сделки с Китай и Индия.
От своя страна Путин сигнализира, че Русия е готова да понесе всякакви нови икономически трудности, наложени от САЩ и техните съюзници. Има „почти нулев шанс“ Путин да се съгласи на прекратяване на огъня поради заплахите на Тръмп за тарифи и санкции срещу Русия, коментира Юджийн Румър, бивш анализатор на американското разузнаване за Русия, който ръководи програмата Русия и Евразия на Фондация „Карнеги“ за международен мир.
„Теоретично, ако спрете покупките на петрол от Индия и Китай, това би било много тежък удар за руската икономика и за военните усилия. Но това няма да се случи“, изтъква той, добавяйки, че китайците са сигнализирали, че ще продължат да купуват руски петрол.
Вторичните тарифи биха навредили на Русия, втория водещ износител на петрол в света. Западът оказва натиск върху Русия от края на 2022 г. с ценови таван на износа на петрол, целящ да подкопае способността на Русия да финансира войната. Този таван натрупа разходи за Русия, тъй като я принуди да пренасочи износа на петрол от Европа към Индия и Китай, които успяха да внасят огромни количества от него на намалени цени. Но таванът също така поддържаше потока на петрол към световните пазари.
В знак, че Путин се надява да избегне тарифите, Белият дом заяви, че Путин и Тръмп биха могли да се срещнат още следващата седмица, след срещата между пратеника на САЩ Стив Уиткоф и руския лидер в сряда.
Но някои анализатори са скептични, че Москва е готова да спре войната.
Брет Бруен, бивш съветник по външната политика на бившия президент Барак Обама, който сега ръководи консултантската компания Global Situation Room, предупреди, че Путин е намерил начини да избегне санкции и други икономически рестрикции. И дори ако тарифите и санкциите намалят приходите на Русия, Путин не е подложен на голям вътрешен натиск. Вторичните тарифи, казва Бруен, биха могли да започнат да причиняват известни икономически проблеми. „Но въпросът е дали това наистина ще промени поведението на Путин.“
Тарифите биха могли да създадат и нови проблеми за администрацията на Тръмп, докато тя се стреми към мащабни търговски сделки, особено с Индия и Китай.
Кимбърли Донован, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, заявява, че тарифите биха могли да възпрепятстват двустранните и търговски отношения на САЩ с Индия и Китай. Китай демонстрира влияние върху САЩ, като прекъсна износа на минерали, а новите тарифи биха нарушили деликатния баланс, договорен от май насам за рестартиране на тези потоци, критични за редица американски индустрии. Индия има влияние върху износа на генерични фармацевтични продукти и прекурсори за САЩ.
И двете страни заявяват, че покупките на петрол са суверенен въпрос и твърдят, че играят по предишните правила, а именно ограничението на цените на руския суров петрол.
Вторичните тарифи биха повишили цената на вноса в Съединените щати на продукти от руски клиенти, което би им дало стимул да купуват петрол от другаде. Ограничаването на доставките рискува рязко покачване на цените на горивата и инфлацията по света, което би могло да създаде политически трудности за Тръмп.
Месецът след нахлуването на Москва през февруари 2022 г., опасенията от прекъсвания от Русия тласнаха международните цени на суровия петрол до близо 130 долара за барел, недалеч от историческия им връх от 147 долара. Ако Индия спре да купува 1,7 милиона барела руски суров петрол на ден – около 2% от световните доставки, световните цени биха скочили от сегашните 66 долара, прогнозират анализатори.
Експерти от JP Morgan заявиха този месец, че е „невъзможно“ да се санкционират руският петрол, без да се предизвика скок на цените. Всяко възприемано прекъсване на руските доставки би могло да тласне цените на петрола Brent до 80-те долара или повече. Въпреки изявленията на Тръмп, че американските производители ще се намесят, те казват, че няма да могат да увеличат цените бързо.
Русия може да отвърне на удара, включително затваряне на тръбопровода CPC от Казахстан, което би могло да създаде глобална криза в доставките. Западните петролни компании Exxon, Chevron, Shell, ENI и TotalEnergies доставят до 1 милион барела на ден чрез CPC, който има общ капацитет от 1,7 милиона барела на ден.
Кълън Хендрикс, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, заявява, че енергийните шокове никога не са добре дошли, особено не на фона на отслабващ пазар на жилища и слаб растеж на работните места. Ключов въпрос е дали Тръмп може да представи всяка икономическа болка като необходима, за да принуди Русия да преговаря.
