Една година след като Марио Драги предупреди, че високите цени на енергията в Европа биха могли да обрекат континента на стагнация, новите заключения от последната оценка на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на рисковете за енергийната и климатичната сигурност на ЕС показват, че рисковете за достъпността остават най-голямата уязвимост на ЕС. Въпреки напредъка в диверсификацията от руския петрол и газ, европейските компании продължават да плащат значително повече за електроенергия и природен газ от своите глобални конкуренти. Тази разлика заплашва конкурентоспособността на Европа, подхранва регионалното неравенство и рискува да подкопае общественото доверие в енергийния преход.
Руската инвазия в Украйна бележи повратна точка в енергийната и климатичната сигурност на Европа, разкривайки дълбоки структурни уязвимости в енергийните системи на ЕС. Последният доклад на ЦИД представя актуализиран Индекс на риска за енергийната и климатичната сигурност – всеобхватен инструмент, основан на данни, предназначен да оцени системните рискове във всички държави членки на ЕС.
Индексът оценява енергийната сигурност в четири взаимосвързани измерения: геополитически риск, достъпност, надеждност и устойчивост. Докладът предупреждава, че ако ЕС не затвори това „разминаване в енергийната сигурност“ чрез целенасочени инвестиции, по-силна диверсификация на веригата за доставки и достъпна чиста енергия за промишлеността, той рискува да затвърди регионалното неравенство и да подкопае както своите климатични цели, така и икономическия си суверенитет.
Методологията на ЦИД посочва четири нива на риска във всяко едно от измеренията – много висок, висок, нисък и много нисък, като обобщава всички данни в основното измерение – Енергиен и климатичен риск.
За България рискът е от най-високо ниво освен в основния показател Енергия и Климат, но и в още две измерения – достъпност и устойчивост, като новото на геополитически риск за страната ни е на ниво „високо“.
С какво се характеризират нивата в отделните изрмерения, засягащи България:
Енергиен и климатичен риск – най-високо ниво
Страните от ЕС с много висок риск са изправени пред сложен набор от енергийни предизвикателства, включително висока енергийна и въглеродна интензивност. Това не само създава значителни проблеми с устойчивостта, но и подхранва криза на достъпността и ги излага на геополитически рискове. Сложното взаимодействие на тези рискове произтича от верижните ефекти на високите разходи за енергия и CO2, които са обусловени от фактори като нарастващата цена на въглеродните квоти и ограничените доставки на природен газ.
Геополотически риск – високо ниво
Енергийните пейзажи на тези страни се характеризират с парадокс на прогрес и уязвимост. Някои държави успешно диверсифицираха своите вериги за доставки на енергия, намалявайки зависимостта си от един-единствен източник на внос. Това е ключова стратегическа цел след енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна. Въпреки това, остават опасения относно сигурността на доставките им, предвид критичните слабости в тяхната инфраструктура.
Достъпност – най-високо ниво на риск
Въглеродната и енергийна интензивност на страните от ЕС са най-силните предсказващи фактори за високи рискове за достъпност. Полша, България и Чехия са особено уязвими, тъй като произвеждат голяма част от електроенергията си от въглища и имат едни от най-енергоемките промишлени сектори в блока. Рязкото покачване на цената на въглеродните емисии в ЕС, обусловено от намаляването на безплатните квоти за емисии по плана „Fit-for-55“ в комбинация с покачващите се цени на газа, доведе до рязко покачване на разходите за CO2 в тези три страни.
Устойчивост – най-високо ниво на риск
Страните с най-високи рискове за устойчивостта обикновено имат икономики, които все още са силно зависими от енергия, емисии и суровини. Неустойчивото потребление води до висок процент на добив на материали, както в страната, така и в чужбина. Това може да навреди на растенията, животните и крехките екосистеми. В същото време високото потребление на енергия и произтичащите от него емисии могат да доведат до заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, и да имат дългосрочни последици за изменението на климата.
