Докато общата инфлация се е нормализирала и в момента е на средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, хранителната инфлация е по-висока. За да сложат храна на масата, потребителите плащат приблизително с една трета повече, отколкото преди пандемията. Авторите на този анализ, публикуван в блога на ЕЦБ, разглеждат причините и последиците за паричната политика…
Инфлацията в еврозоната значително спадна – от пик от 10,6% през октомври 2022 г. до 2,0% наскоро. В същото време заплатите се увеличиха, компенсирайки голяма част от предишните загуби в реалните доходи. Като цяло сме в по-добра позиция. Но за много домакинства не изглежда така. Когато хората отиват в супермаркета, доста от тях се чувстват по-бедни в сравнение с периода преди рязкото покачване на инфлацията след пандемията. Един на всеки трима се тревожи дали ще може да си позволи храната, която иска да купи. И това е повече от усещане: цените на храните остават упорито високи – с една трета над нивата преди пандемията.
Всеки трябва да се храни. Но цените на храните имат още по-голямо значение за домакинствата с по-ниски доходи, за които всекидневното поставяне на храна на масата заема по-голям дял от доходите. В този анализ се обсъжда какво се случва и защо развитието на цените на храните е важно предизвикателство за ЕЦБ в стремежа ѝ към ценова стабилност.
Хранителната инфлация в перспектива
Целта на ЕЦБ за ценова стабилност е дефинирана чрез общия индекс на потребителските цени (HICP). Той показва колко плаща едно средностатистическо домакинство с типична потребителска кошница за хляб, масло, транспорт, почивки и редица други продукти и услуги. Всички тези разходи се разделят на четири основни категории: енергия, услуги, потребителски стоки и храни. Тежестта на храните в еврозоната е около 20% – повече от два пъти тежестта на енергията. Измерваме инфлацията чрез сравнение на ценовите равнища в даден момент спрямо преди 12 месеца.
Докато хранителната инфлация в еврозоната започна да нараства малко по-късно от общата инфлация след пандемията, тя достигна много по-високи нива – над 15% в пика си – и отне повече време да се нормализира. Последните данни от август 2025 г. показват, че хранителната инфлация в момента е най-високата сред четирите категории на HICP, с ниво от 3,2%.
Обикновено централните банки като ЕЦБ се фокусират върху общите ценови промени. В повечето случаи на отделните компоненти – енергия, услуги, потребителски стоки и храни – се обръща по-малко внимание.
Има три причини защо хранителните цени сега са особено интересни:
- Разликата между хранителните и общите цени е много по-голяма и по-устойчива от преди.
- Хранителните цени засягат всички постоянно и затова влияят върху инфлационните очаквания.
- Повишенията на хранителните цени удрят по-силно бедните домакинства.
От въвеждането на еврото през 1999 г. хранителните цени по принцип са се увеличавали малко повече от останалите, но разликата, която се отвори след 2022 г., е изключителна и устойчива.
Поглед към рафтовете в супермаркета показва, че развитието на цените на храните е доста различно по продуктови категории и по държави. Цените на месото (говеждо, пилешко и свинско) са с над 30% по-високи спрямо края на 2019 г. Цените на млякото са нараснали с около 40%, а на маслото – с около 50% спрямо преди пандемията. Кафето, зехтинът, какаото и шоколадът са поскъпнали още повече.
По държави от еврозоната увеличението на цените на храните от края на 2019 г. досега варира от 20% в Кипър до 57% в Естония. Войната на Русия срещу Украйна доведе до рязък скок в цените на енергията (особено газа) и торовете, което повиши цените на храните в еврозоната през 2021–2023 г., особено в Балтийските държави. Наскоро важна роля изиграха и увеличението на трудовите разходи, и покачването на световните цени на хранителните суровини, частично свързано с климатичните промени.
Наред с краткосрочните разходни натиски, хранителната инфлация се формира и от дългосрочни структурни фактори – както глобални, така и вътрешни. В световен план повишаването на доходите, особено на развиващите се пазари, увеличава търсенето на земеделски стоки. Вътрешно, производителността в земеделието изостава от други сектори. Климатичните промени се превръщат във водещ фактор: екстремни събития като суши и наводнения стават все по-чести и сериозно нарушават хранителните вериги. Например, продължителните суши в Южна Испания през 2022–2023 г. доведоха до рязък скок в цените на зехтина, а неблагоприятни метеорологични условия в Гана и Кот д’Ивоар увеличиха цените на кафето и какаото.
В бъдеще влиянието на структурни тенденции като климатичните промени вероятно ще се засилва. Това затруднява разграничаването между циклични и структурни фактори на хранителната инфлация – тема, която беше ключова в оценката на стратегията на ЕЦБ за паричната политика през 2025 г.
Защо цените на хляб, масло и шоколад са важни за паричната политика?
- За разлика от много други стоки, храната е необходимост и заема голям дял от потребителската кошница (HICP). Проучвания на ЕЦБ показват, че домакинствата обръщат особено внимание на цените на храните. Много хора купуват храна ежедневно и веднага забелязват дори малки промени. Затова хранителните цени влияят непропорционално силно върху възприятието и очакванията за инфлация, което е решаващо за ценовата стабилност в еврозоната.
- Домакинствата с ниски доходи харчат по-голям дял от бюджета си за храна, енергия и жилище. Когато цените на тези основни стоки се покачват, бедните се засягат непропорционално силно. Те трябва да орязват други разходи и изпитват по-висока „ефективна инфлация“ от по-заможните си съседи. Това може да засили натиска за по-високи заплати и така да подхрани инфлацията чрез т.нар. вторични ефекти.
- Тенденциите в относителните цени помагат да се разбере колко устойчив може да е даден шок и как дългосрочни фактори влияят върху инфлацията – тема, също засегната в стратегическата оценка на ЕЦБ от 2025 г.
Всички тези фактори подчертават значението на внимателното проследяване на цените на храните, които са особено важни за текущите анализи на ЕЦБ.
