В икономически план България е силно зависима от въглеродно интензивни производства и е особено уязвима към риска от изместването на тези производства към страни с по-слаби екологични стандарти (т.нар. „изтичане на въглерод”). Това от своя страна би довело до съответната загуба на работни места и спад в икономическата активност. Важно е българската държава да следи отблизо приложението на Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) и да изгради механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика с цел информирана обратна връзка с ЕК.
Това се посочва в анализ Икономическият и социален съвет на тема „Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM): предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им“.
Обръща се внимание, че намалената конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите на стоки, произведени извън ЕС, представлява реален и сериозен икономически проблем и през последните години европейската икономика изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9% до 14%, което е най-ясно изразено в по-тежките индустрии като металургия, производство на цимент и химическа промишленост. Емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50% от 2005 г. насам, но значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения.
От ИСС посочват, че един от основните рискове, свързани с оскъпяването на производството, е т.нар. „климатичен дъмпинг”. Той се проявява, когато трети държави, по собствен избор или поради липса на капацитет, изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени. Именно в отговор на този проблем ЕК въвежда Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) с цел да гарантира равнопоставеност между европейски и външни производители, чрез въвеждането на въглероден данък и за вносните стоки от определени въглеродно интензивни икономически сектори.
Предвид старта на оперативната фаза на Механизма през 2026 г. ИСС препоръчва своевременното разработване на регулаторна инфраструктура и вторично национално законодателство, което е особено важно за безпроблемното и надеждно функциониране СВАМ. В България към момента липсват ясно разпределени отговорности относно приложението му. Съгласно Закона за ограничаване на изменението на климата, компетентният орган е Изпълнителна агенция „Околна среда“, но физическият внос и контрол на границата се извършват от Агенция „Митниците“ – наложително е формално да се дефинира и разграничи отговорността двете институции, са част от изводите на анализа на ИСС.
