Реалният растеж на БВП на България се очаква постепенно да се забавя през периода 2025/27 година, сочат данните на есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Причината за спада са главно вътрешни фактори, изтъкват авторите на прогнозата. За сравнение – общата прогноза за ЕС сочи нивото на икономиката през 2026-та да запази ръста си от настоящата (1.4%), а през 2027-ма да има леко повишаване до 1.5%.
Растежът на частното потребление се предвижда да отслабне, отразявайки забавянето на растежа на заплатите. Очаква се нетният износ да има отрицателен принос към растежа. Цените на храните и услугите повишиха инфлацията през 2025 г., но се прогнозира тя постепенно да се понижи. Дефицитът се очаква да се увеличи до 4,3% от БВП през 2027 г., движен от инвестициите в отбраната. Съотношението дълг към БВП се увеличава вследствие на бюджетните дефицити и корекциите по поток-наличност.
Растежът на БВП ще се забави поради по-слабото вътрешно търсене
Въпреки, че икономическият растеж достигна 3.4% през 2024 г., подкрепен от частното и публичното потребление, се очаква потреблението и инвестициите да се понижат през втората половина на 2025 г. поради по-малкия принос на публичния сектор във връзка с по-ниски от планираните държавни приходи.
През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в унисон със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери. Частните инвестиции се предвижда да продължат да подкрепят растежа с подобряването на бизнес доверието в контекста на приемането на еврото. Ускорението в усвояването на европейски средства, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 г.
Износът се свива в началото на 2025 г., но се очаква растежът да се възобнови през втората половина на годината и да продължи през целия прогнозен период. Очаква се и вносът да нарасне, подхранван от увеличаващото се вътрешно търсене и от разходите за отбрана, които ще повишат вноса в края на 2025 г. и през 2027 г. заради планирани големи покупки на отбранително оборудване. Като цяло приносът на нетния износ към БВП остава леко отрицателен до 2027 г. Реалният БВП се прогнозира да нарасне с 2.7% през 2026 г. и 2.1% през 2027 г.
Силният ръст на заплатите се очаква да се забави
Номиналните и реалните заплати се увеличиха значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекции за високата инфлация през 2022–23 г., догонване на реалните доходи спрямо европейските равнища и еднократни увеличения в сектори като сигурност, отбрана и образование. Очаква се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск намалява, а частният сектор се фокусира върху запазване на конкурентоспособността, докато ръстът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискални фактори.
Пазарът на труда остава напрегнат, като се очаква безработицата да спадне под 4% през 2025 г. Ръстът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни, което може да помогне за облекчаване на натиска върху заплатите през следващите години.
Храните и услугите поддържат инфлацията повишена
Инфлацията по ХИПЦ се очаква да достигне 3.5% през 2025 г., след увеличението на ДДС ставките за хляб и ресторантьорски услуги, по-високите акцизи върху тютюна и увеличението на регулираните цени на газ, отопление и електроенергия. Освен това цените на храните нараснаха значително през по-голямата част от годината заради по-високите вносни цени.
През 2026 г. инфлацията се очаква да се понижи до 2.9%, тъй като ефектът от увеличените административно определени цени отслабва. Въпреки това инфлацията при услугите и храните се очаква да остане повишена, докато цените на енергията остават стабилни в съответствие с движението на суровинните цени. По-високата инфлация при храните се движи както от по-високи вносни цени, така и от нарастващи разходи за труд при местните производители.
Цените на услугите през 2026 г. също са повлияни от значителното увеличение на заплатите през 2024–25 г., като ефектът се очаква да отслабне през 2027 г. с по-бавния ръст на възнагражденията. Прогнозата за 2027 г. е инфлацията отново да се ускори до 3.7%, главно заради очакваното увеличение на цените на енергията при прилагането на директивата ETS2, при условие че тя не бъде отложена.
Разходите за отбрана изтласкват дефицита над 3% през 2027 г.
През 2025 г. дефицитът се очаква да се запази на 3% от БВП поради автоматичните и дискреционни увеличения на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в отбраната и вътрешната сигурност. В резултат на това растежът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителния ефект от ръста на заплатите в частния сектор.
Публичните инвестиции през 2025 г. се очаква да бъдат по-високи от тези през 2024 г., отразявайки ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване.
През 2026 г. натискът върху разходите за заплати в публичния сектор и пенсии се очаква да отслабне, а капиталовите разходи за отбрана – да намалеят, което ще допринесе за понижаване на дефицита до 2.7%. През 2027 г., на фона на втората фаза на планирани доставки на отбранително оборудване на стойност 1.2% от БВП и при липса на компенсиращи мерки, дефицитът се прогнозира да нарасне до 4.3%.
Съотношението дълг/БВП се увеличава
Очаква се държавният дълг да се повиши от 23.8% от БВП през 2024 г. до 28.5% през 2025 г., след това до 30.6% през 2026 г. и 32.6% през 2027 г. Голямото нарастване през 2025 г. се дължи на рефинансиране на дълг и планирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Потенциалната статистическа прекласификация на капиталовите инжекции като разходи, увеличаващи дефицита, както и трайните увеличения на заплатите и пенсиите в публичния сектор, които не са напълно компенсирани от по-високи приходи, представляват съществени рискове за прогнозата за бюджетното салдо.
