Международната агенция по енергетика (МАЕ) продължава да анализира последствията от войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток. В нов свой доклад агенцията посочва, че по-дълготрайните отражения на войната карат държави и компании да преосмислят стратегиите си за инвестиции в енергетиката в отговор на засилените опасения относно енергийната сигурност и надеждността на търговските потоци.
Годишният доклад на МАЕ „Световни енергийни инвестиции“ подчертава, че настоящата енергийна криза, произтичаща от фактическото затваряне на Ормузкия проток, променя възприятията за риска и засилва стремежа към по-голяма диверсификация. Само няколко години след енергийната криза, свързана с руската инвазия в Украйна през 2022 г., сегашният шок в доставките се очаква да остави траен отпечатък върху бъдещите инвестиционни приоритети, особено в Азия и Близкия изток, където прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток се усещат най-силно.
Според изпълнителния директор на агенцията Фатих Бирол светът се намира в разгара на най-голямата криза на енергийната сигурност, пред която някога е бил изправян. Бирол е убеден, че тя ще промени инвестиционните стратегии в глобален мащаб, подобно на големите промени в енергийния сектор след петролните шокове през 70-те години.
Вече се наблюдават засилени усилия както от страна на производителите, така и на потребителите за диверсифициране на търговските маршрути и енергийните източници – например чрез изграждане на нови тръбопроводи и друга инфраструктура за доставки, от една страна, и чрез по-широко използване на налични вътрешни ресурси, от друга. Те варират от възобновяеми източници и ядрена енергия до въглища, нефт и природен газ в някои случаи – както и по-широки мерки за укрепване на електроенергийните системи, разширяване на електрификацията и ускоряване на енергийната ефективност.
Докладът прогнозира, че глобалните инвестиции в енергетиката ще достигнат 3,4 трилиона долара през 2026 г., което представлява леко увеличение на годишна база. Очаква се около 2,2 трилиона долара да бъдат насочени към електропреносни мрежи, съхранение на енергия, горива с ниски емисии, ядрена енергия, възобновяеми източници, енергийна ефективност и електрификация, докато около 1,2 трилиона долара ще бъдат инвестирани в нефт, природен газ и въглища.
Въпреки по-високите цени на петрола, инвестициите в нефтения сектор се очаква да намалеят за трета поредна година през 2026 г., падайки под 500 милиарда долара. Докладът установява, че несигурността относно продължителността на ценовия скок, дългите срокове за реализация на проектите, ограниченията във веригите за доставки и по-ограниченият пазар за офшорни сондажни платформи ограничават краткосрочните разходи извън Близкия изток. В същото време инвестициите в природен газ се очаква да нараснат до 330 милиарда долара – най-високото ниво от десетилетие – подкрепени от вълна от нови проекти за износ на LNG, особено в Съединените щати и Катар.
Докладът подчертава нарастващия интерес сред страните вносителки на горива към енергийни източници, налични на местно ниво, включително възобновяема енергия, ядрена енергия и, в някои случаи, въглища. Очаква се инвестициите в проекти за възобновяема енергия да достигнат около 665 милиарда долара през 2026 г., като само за соларна енергия ще бъдат отделени 365 милиарда долара. Макар че годишният ръст на инвестициите във възобновяеми източници се е забавил след няколко години на бързо разширяване, източниците с ниски емисии все още представляват над 70% от всички инвестиции в производство на електроенергия в световен мащаб. Инвестициите в ядрена енергия продължават своето възраждане, надхвърляйки 80 милиарда долара годишно, като близо 80 гигавата нов ядрен капацитет са в процес на изграждане в 15 държави.
Междувременно инвестициите във въглища се очаква да нараснат до 180 милиарда долара през 2026 г. – най-високото ниво от 2012 г. насам – като Китай формира почти 70% от глобалните разходи за доставки на въглища. Докладът отбелязва, че някои азиатски държави, засегнати от настоящата криза, може да се стремят да поддържат съществуващите въглищни електроцентрали в експлоатация по-дълго време, за да засилят енергийната сигурност.
В същото време конфликтът в Близкия изток усложнява перспективите за финансиране на бъдещи енергийни проекти. Конфликтът предизвика нестабилност на финансовите пазари, забавяйки инвестиционните решения в краткосрочен план и увеличавайки дългосрочните разходи за финансиране. Според доклада това може непропорционално да засегне капиталоемките енергийни технологии, особено в развиващите се икономики, където разходите за финансиране вече са значително по-високи, отколкото в развитите държави.
Инвестициите, свързани с електроенергията, остават водещата тенденция в глобалните енергийни разходи. Очаква се инвестициите в електроснабдяване и инфраструктура да достигнат почти 1,6 трилиона долара през 2026 г. и да нараснат до 2 трилиона долара, ако се включи електрификацията на крайното потребление. Разходите за електропреносни мрежи се очаква да достигнат близо 550 милиарда долара – увеличение с почти 20% на годишна база – докато инвестициите в батерийни системи за съхранение на енергия вероятно ще надхвърлят 100 милиарда долара.
