След като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази сутрин заяви, че управляващата коалиция изтегля проекта за бъджет 2026 за преработване, от Института за пазарна икономика разпространиха свое становище какво трябва да се направи в така създалата се ситуация…
- Важно е да има приет бюджет до края на годината или в първите дни на 2026 г. Отлагане с повече месеци не крие рискове за приемането на еврото, но създава излишна несигурност, без да ограничава раздуването на разходите, както вече сме виждали в предходни години без приет бюджет;
- Най-важната незабавна корекция е да отпадне вдигането на осигуровките и на данък дивидент и да се поеме политически ангажимент, че данъчно-осигурителната тежест няма да се вдига в средносрочен план (рамката сега се пише и приема до 2028 г.);
- Разходите за персонал в консолидираната рамка трябва да се свият до под 10% от БВП (исторически премината граница през 2025 г.). Това практически означава задържане на общите разходи за персонал през 2026 г. на нивата от тази година, а ръстът на разходите за заплати да е до 5%. В преходни и заключителни разпоредби да се отложи/замрази действието на автоматичните механизми за извънредно вдигане на възнагражденията в най-скъпите обществени сектори;
- Министерство на финансите да предложи списък от възможни бързи мерки, извън разходите за персонал, за свиване на разходите в консолидираната рамка с минимум 1% от БВП, в т.ч. влизат средствата от централния бюджет, които често са на ръчно управление от правителството. Лесно постижима и разумна цел е ограничаване на ръста на разходите за текуща и издръжка и разходите за субсидии до 5%.
- Да се поеме ясен политически ангажимент, с подписан документ от всички партии в коалицията, че в периода февруари-април 2026 г. ще се приеме дългосрочна програма за промяна на фискалната траектория на големите дефицити в публичните финанси на страната, в т.ч.:
- Приемане на правила за формиране на заплатите в публичния сектор, отчитащи съвкупност от социално-икономически показатели, включително икономически растеж, състояние на пазара на труда и др. под.
- Приемане на механизъм за оптимизиране на броя на наетите в обществената сфера, отразяващ намаляващото население, различната динамика в регионалното развитие, разширеното използване на нови технологии и електронни услуги и др.
- Създаване на отделен фонд за финансиране на структурни промени, съкращения и пенсиониране на заети в публичния сектор, който да покрива разходите за обезщетения на засегнатите и разсрочване на изплащането на обезщетенията в рамките на поне две години; намаление на размера на обезщетенията за новопостъпилите на работа.
- Краткосрочни мерки за премахване на незаети щатни бройки, общи принципи и ограничения за допълнителното материално стимулиране безконтролни бонуси;
- Промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата, който допълнително помпа публичните разходи и автоматично покачва тежестта върху работодателите.
- Да се гарантира пълна прозрачност в изпълнението на бюджета, в т.ч. публикуване на месечна база на всички финансови потоци, свързани с Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти и Инвестиционната програма за общински проекти.
Фокусът върху благоразумната фискална политика не отменя нуждата от дълбоки структурни реформи със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Една важна стъпка в тази посока например е стартирането на процедури за концесии и други форми на публично-частно партньорство за привличане на частни инвестиции в публична инфраструктура, при по-висока ефективност и по-ниски капиталовите разходи за бюджета в средносрочен план.
