Санкциите на САЩ срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт биха могли да предизвикат преструктуриране на световния петролен сектор през следващата година, обръщайки десетилетните усилия на Москва да разшири международното си влияние чрез инвестиции в енергетиката. Това изтъква в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, директор на програмата по геоикономика на Центъра за изследване на демокрацията…
Когато президентът Доналд Тръмп през октомври наложи санкции на Роснефт и Лукойл, които заедно представляват пряко или косвено около две трети от руския износ на петрол, САЩ удариха в основата на приходите на Кремъл. Мерките официално влязоха в сила на 21 ноември.
Приходите на Русия от петрол и газ, представляващи около една четвърт от федералните приходи, се очаква да са спаднали през ноември с приблизително една трета на годишна база, според изчисления на Ройтерс.
Приходите от изкопаеми горива за Русия, втория по големина износител на петрол в света, сега са на най-ниското си ниво от налагането на международни санкции след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г.
Турция, Индия и Бразилия вече намалиха покупките на руски суров петрол, а търговците се затрудняват да пласират товари, оставяйки рекорден обем руски петрол да плава в морето. Китай вероятно ще абсорбира част от тези обеми, но Москва може да бъде принудена да продава с още по-голяма отстъпка.
По-ранните мерки – ценови ограничения, дипломатически натиск и морски ограничения – имаха само частичен ефект върху финансите на Москва, тъй като бяха насочени към логистиката и финансирането, а не директно към корпоративното сърце на руския петролен сектор. Вашингтон повиши значително залозите, като показа, че най-големите руски петролни компании вече не са твърде големи, за да бъдат санкционирани.
От доминиране към отстъпка от акции
Принудителната продажба на активите на Лукойл и Роснефт в Европа, Близкия изток, Африка и Латинска Америка сега би могла да пренареди собствеността върху големи находища и рафинерии и да пренасочи глобалните вериги за доставки. Важно е да се отбележи, че трайната загуба на руското корпоративно присъствие в ключови центрове би променила дългосрочните инвестиционни модели и търговските отношения, а не само краткосрочните потоци.
Надпреварата на Лукойл да се освободи от международното си портфолио от 22 милиарда долара преди изтичането на временното разрешение от САЩ на 13 декември би могла да отвори пътя за американските петролни гиганти и западните инвеститори да си върнат стратегически територии от Москва.
Интересът е съсредоточен върху най-доходоносните дялове на Лукойл в добивната промишленост: находището Западна Курна-2 в Ирак; акции в находищата Карачаганак и Тенгиз в Казахстан; находището Шах Дениз в Азербайджан; и активи, простиращи се от Мексико и Гана до Нигерия и Египет.
Надолу по веригата промяната е също толкова значителна. Рафинериите на Лукойл в България, Румъния и Холандия, стълбове на руското енергийно влияние в Европа, ще трябва да бъдат продадени, ако тези санкции останат в сила.
Във Финландия дъщерното дружество на Лукойл вече планира да затвори над 400 бензиностанции, след като правителството отказа да поиска изключения. Въпреки че Лукойл си е осигурил освобождаване, което му позволява да продължи да управлява стотици търговски обекти в САЩ, Белгия, Холандия и Западните Балкани, пазарният му дял в тези региони вече е ограничен.
Източна Европа отхвърля руското въздействие
Най-драматичните промени се развиват в Източна Европа.
В България, където интегрираното присъствие на Лукойл в рафинирането и търговията на дребно осигури на Москва дълбоко търговско влияние, правителството е назначило държавен мениджър и е стартирало процес на продажба на активи, който трябва да приключи до 29 април.
Румъния избра пълно спазване на санкциите, ускорявайки продажбата на рафинерията Петротел, докато Молдова пое контрола върху инфраструктурата за авиационно гориво на Лукойл, за да защити стабилността на доставките.
Унгария и Словакия, където Лукойл отдавна доставя почти целия си внос на суров петрол чрез тръбопровода „Дружба“, в момента са единствените две държави членки на Европейския съюз, които все още внасят руски барели съгласно специфично изключение от санкциите на ЕС. Те обаче имат алтернативи. Недостатъчно използваният тръбопровод Адрия от Хърватия може да доставя около 480 000 барела неруски петрол на ден, което е достатъчно, за да покрие цялото търсене в региона.
Унгарският премиер Виктор Орбан си осигури временно изключение от САЩ, позволяващо на петролната и газова компания MOL да продължи покупките, но изключението е ограничено до една година. Ако Унгария откаже да спре тези покупки, тя вероятно ще се превърне в последния значителен плацдарм на Русия на петролния пазар на ЕС.
Възвръщане на стратегическо пространство
Новите санкции биха могли също да променят пазарите на рафинирани продукти, където Лукойл и Роснефт играят основна роля.
Със затварянето на „вратичката за рафиниране“ на ЕС от януари, големите претоварни центрове, които внасяха големи обеми руски суров петрол, за да реекспортират рафинирани продукти обратно в Европа, ще бъдат принудени да намалят обема си. Санкциите на ЕС бяха насочени и към индийската рафинерия Nayara, чийто основен акционер е Роснефт.
Но пропуските остават. Прилагането на тези ограничения за рафинирани продукти ще бъде предизвикателство. А властите на ЕС все още нямат систематично наблюдение относно това, дали продуктите, изпратени от големи нетни износители на петрол, като Египет и Обединените арабски емирства, са получени от руски суров петрол.
Освен това, до този момент световният енергиен пазар се е адаптирал, за да поддържа потока на руски петрол, включително развитието на големи „сенчести флотилии“ – танкери, които работят извън западните финансови системи.
Но сега изглежда сме в повратна точка. В продължение на години Русия използваше своите енергийни компании, за да разшири политическия и икономически обхват в Европа, Близкия изток и отвъд него. Вече може да е в ход решителна промяна в баланса на силите в световната енергетика.
