Пенсионното дело и социалното подпомагане за поредна година се „омесиха“ в козунака на „Великденските добавки“

Тези дни, в типичния триумфалистичен стил на всички правителствени „пи ар“-и, беше доведено до знанието на публиката, че за „Великден 2026 г., традициите са продължени“. Под „традициите са продължени“ се разбира, че и тази година за пенсионерите ще има „Великденска добавка“ към пенсията. Правителствените глашатаи са съвсем прави като вдигат шум около този факт, защото, по трудно обясними причини, за мнозина от пенсионерите, това дали ще има „Великденска добавка“ или „Коледен додатък“ е сякаш по-важно от размера на собствената им пенсия.

Искам изрично да подчертая, че се радвам на всеки случай, когато нуждаещи се хора получават някакви суми, които да са им от полза. Критиките, които ще прочетете по-долу са резултат не на някаква „вариклечковщина“ и нежелание хората с по-ниски доходи да бъдат подпомагани. Точно обратното – те обезателно трябва да бъдат подпомагани. Само че у нас това става по традиционния български начин, при който пенсионното дело и социалното подпомагане се „омесват“ и съответно същото става и при паричните потоци.

Така или иначе, нека уважим труда на правителствените „пи ар“-и, като предадем точно това, което те самите са искали да стигне до очите и ушите на пенсионерите. Хората доста се постараха, а на всичкото отгоре предстоят и избори и това прави агитационния шум още по-важен. Ще добавя и някои допълнителни числа, които са съобщени от Министъра – д-р Хасан Адемов. И така:

На 11 март 2026 година, Министерският съвет взима решение да подкрепи 1 606 000 пенсионери с допълнителна сума за Великден. За изплащане на надбавките кабинетът ще осигури 57 800 000 евро, които ще бъдат преведени по бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). Допълнителната сума ще се определя в зависимост от размера на пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях за месец април.

Предвидено е по 50 евро да получат пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях е в размер до 390,63 евро включително, колкото е линията на бедност в страната за 2026 г.  Това са 856 000 възрастни хора.

По 20 евро ще получат пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 390,64 евро до 620,20 евро включително, т.е. до размера на минималната работна заплата.

Министърът на труда и социалната политика – д-р Хасан Адемов, на брифинг в Министерския съвет обяви:

По този начин Министерският съвет подпомага най-уязвимите граждани“.

Той уточнява, че се увеличава до 80 % обхвата на подпомаганите лица, за разлика от предишни години, когато само 33% от пенсионерите са получавали добавки към пенсиите за Великден и Коледа, тъй като такива са изплащани на възрастните с пенсии до линията на бедност.

Сега правим следващата стъпка, за да могат да бъдат подкрепени и тези, които получават размер пенсии до минималната работна заплата. … Ако искаме през следващите години тази подкрепа да не зависи от волята на един или друг политически лидер, или от волята на една или друга политическа сила, трябва да направим всичко възможно да приемем изготвените от МТСП промени в Закона за социалното подпомагане. Съгласно този законопроект разширяваме кръга на получателите на тази подкрепа, защото от нея имат нужда не само българските пенсионери, а и социално слабите, хората с увреждания, семействата с ниски доходи и т.н.“, е обяснил д-р Хасан Адемов.

Министърът е изразява надежда, че в рамките на следващия парламент този законопроект ще бъде внесен и приет:

За да бъде уредена тази процедура и да не се налага преди Великден и преди Коледа политически лидери да наддават в смисъл на „кой е по-по-най“, е обобщил нещата афористично служебният министър на труда и социалната политика.

До тук, моят текст беше изцяло в помощ на каузата на правителствените „пи-ар“-и, в частност на тези, които си получават заплатата от Министерството на труда и социалната политика. От тук нататък ще си позволя да поразсъждавам, с оглед на собствените си виждания и най-вече на не малкия ми опит в сферата на пенсионните дела български.

По-внимателното четене на пропагандния текст показва, че д-р Хасан Адемов изразява убеждението си, че „трябва да направим всичко възможно да приемем изготвените от МТСП промени в Закона за социалното подпомагане“. Изрази като „всичко възможно“ и „на всяка цена“, винаги са ме плашили. Надявам се, че няма да е с цената на някой човешки живот или пък за сметка на някои свободи на гражданите. Естествено, д-р Адемов не е правил подобен анонс, но какво да се прави – сто години да минат от тоталитарното време, пак ще се използват бомбастични изрази и словоизвержения.

Реално, от Великденската добавка нищо не зависи – слава Богу, ничие благополучие не зависи от нея. И с Великденската, и с Коледната добавка, пенсионерите най-често купуват нещо хубаво на внуците си – да са им живи и здрави! Да са живи и здрави и самите пенсионери и още дълги години да се ползват от бюджета на ДОО, напук на актюерските изчисления в НОИ, но така или иначе, Великденската добавка е за властта просто един чудесен „информационен повод“, а за пенсионерите в преобладаващата им част има някакво шоколадово или друго вкусно изражение.

Разбира се, няма нищо лошо в това за Великден и Коледа пенсионерите да получат подкрепа, за да зарадват внуците си. Много е мило даже и аз съм от хората, които нямат абсолютно нищо против това и бабите и дядовците и особено внуците да са в приповдигнато настроение. Моите възражения са от друго естество. Ако се върнем към последния цитат на д-р Адемов, там се споменава Законът за социалното подпомагане, а не Кодексът за социално осигуряване. Това е напълно правилно, защото сами по себе си и Великденската и Коледната добавка не са резултат от осигуряването на хората. Те са резултат от добрата воля на обществото, която властта всяка година си присвоява и след това опакова във формулата „намерихме пари за добавките“.

Нищо не са намерили, а и такива суми не се „намират“ изпуснати тук или там. Просто за сметка на нещо друго, което няма да бъде финансирано, са „намерени“ пари за „добавките“. Както се казва – въпрос на приоритети. Примерно, стипендиите на студентите не са приоритет на властта, независимо, че студентите са много по-малко и тепърва ще се включат на пазара на труда. Ключовата дума за студентите е „малко“ (въпреки глупавите реплики от типа на „за какво са ни над 50 университета“, на общия фон на ЕС, България е на много задна позиция по дела на завършилите „висшисти“). Ключовите думи за пенсионерите са „много“ и „гласоподаватели“. Всеки, който може да събере две и две, разбира за какво става дума.

Само по себе си, няма нищо лошо в това да се помага на пенсионерите. Само че, както вече на два пъти се опитвам да обясня – това е социално подпомагане, а не пенсия, получена заради направени осигурителни вноски. Прекрасно е да се помага на нуждаещите се пенсионери, но тук вече ключовата дума е … „нуждаещите се“. Защото има цели съсловия, които са като цяло и по принцип заможни, но по правило пенсиите на тези хора са ниски. Типичен пример е съсловието на зъболекарите. При тях има сякаш някаква „полу Хипократова клетва“, че уважаващият се стоматолог се осигурява колкото се може по-икономично, за да не кажем постно и символично. Подобно е положението и при адвокатското съсловие, макар че там вината не е изцяло на адвокатите. Така или иначе – и при тях става така, че пенсиите им са относително ниски, като далече не всички адвокати биха живели в недоимък и без пенсия, след оттеглянето си на заслужена почивка.

Дори и при таксиметровите шофьори, където също се спазва някаква осигурителна „омерта“ и се прави и невъзможното, за да не се осигуряват по време на годините, когато работят, дори и там не всички таксиджии–пенсионери живеят в недоимък.

Ако теглим чертата, можем да кажем – има много хора, даже твърде много хора, които имат ниски пенсии и не живеят в немотия. Твърде много хора са „дали свободно“ на осигурителната система и са „пестили“ постоянно от осигурителни вноски, като са извинявали съвестта си със съображението, че „я доживея до пенсия, я не“…

Всички знаем, че почти всички доживяват до пенсия и тогава доста от тях изразяват възмущението си как може да са работили 40 години, а да са с толкова малка пенсия. Може да са работили и 50 години, но са спестявали не от закуски, както известния Маргарит Мицев, а от осигурителни вноски. Което не пречи и да имат било добри спестявания (напротив – помага за това), било недвижими имоти, които да им носят добри доходи. Покойният министър Иван Нейков много уместно беше извадил на бял свят факта за разни „достойни граждани“, които се бяха кандидатирали за клиенти на социалното подпомагане, а едновременно с това имаха имоти по столичния булевард „Витоша“.

Изписах прекалено много думи, за да кажа нещо на пръв поглед еретично – далеч не всички хора с ниски пенсии живеят бедно и в недоимък. По-горе бяха дадени напълно реални примери, как може хем да си заможен, хем с ниска пенсия. Затова е и честно, и разумно, като се раздават добавки за Великден и Коледа, приоритет да са тези, на които средствата наистина не достигат. Как да бъдат отделени тези хора от останалите е работа на служителите в Агенцията за социално подпомагане (АСП). Те си имат и инструментариум и методики и общо взето се справят добре с подобни задачи.

Затова, звучи странно (само)хвалбата на министъра на труда и социалната политика, че тази година ще се раздават добавки на почти три пъти повече хора, отколкото миналата. Дали това е повод за хвалба?

От казаното от министъра се разбира, че той иска това положение да се закрепи нормативно, за да не се фукат и надприказват партиите, кой е „дал“ или „осигурил“ парите за надбавките. Министър Адемов продължава да живее в онези първи години на прехода, когато „пенсионер“ беше синоним на „беден човек“. Днес ситуацията е много по-различна и може би е време НОИ да публикува някои ограмотителни данни в максимално разбираем вид. Цели съсловия вече са със съвсем друг статут от гледна точка на размера на пенсиите им. За наша радост, първите за които се сещам са учителите.

Управниците обаче не обичат да работят през Агенцията за социално подпомагане (АСП). Защо е така, никой не знае с точност. Знае се с точност, че властта обича да оперира през НОИ. Дали защото вярва, че там редът е най-добър, дали по някакви други мистични съображения, но властимащите гледат да прекарат всяка пара, която раздават с „въодушевителна цел“ през Националния осигурителен институт. Така се стига до истински извращения, какъвто е случаят с така наречената „ковидна добавка“, която беше замислена да се дава, докато трае пандемията, респективно – свързаното с нея извънредно положение. По причини, известни само на властимащите, „ковидната добавка“ се даваше като добавка към пенсията, без да има каквато и да е връзка между двете.

Пандемията и проклетият вирус си заминаха отдавна, но „ковидната добавка“ продължава да си стои … в пенсиите под формата на „параграф 7 ж, алинея 18 от ПЗР на КСО“. Не само стои, ами се и индексира и расте, без слава Богу да сме забелязали да се въвежда някакво ново извънредно положение…

Примерът е христоматиен – още от самото начало това трябваше да се прави от Агенцията за социално подпомагане (АСП), като се приемат някакви критерии, за кои категории доходи се предвижда отпускане на „ковидна добавка“. Критериите можеха да бъдат и по-икономични, и по-щедри, и особено много щедри – въпрос на политическо решение. Но заплащането на тази добавка трябваше да се прави от АСП, а не от НОИ.

Ситуацията с „великденската“, „коледната“ и прочее добавки е съвсем същата. Познавам ужасно много хора с пенсия над 1000 евро или ако предпочитате – над 2000 лева. За тях придобивката от 50 евро или пък от 20 евро, изобщо не е от значение. Но „ръководството“ напира да раздава пари чрез Националния осигурителен институт и не отстъпва нито на йота от това си желание. Това е нецелесъобразно от организационна гледна точка и много целесъобразно от гледна точка на предизборната агитация.

Защото, въпреки че д-р Адемов и неговите „пи-ар“-и са се постарали доста, и новият костюм на празничните „добавки“ не е съшит съвсем с бели конци, кройката му си е по стария образец. Утре агитаторите на двете ДПС-та, днес ДПС и АПС или нещо от този род, ще хукнат по села и паланки и тези, които са в една лодка с д-р Адемов ще повтарят, че парите за „великденската“ добавка са осигурени от „техния човек“. За голяма част от избирателите на д-р Адемов 50 евро, че дори и 20 евро са доста пари. Така че, тук вече всичко си е на мястото. Парите отиват при нуждаещи се, само дето въпреки всички клетви и тръшкания, политическата агитация не само, че не е избегната, но е и много добре организирана и захранена финансово с бюджетни пари.

Така или иначе, нека не бъдем злобни. Нека пенсионерите похарчат получената „великденска добавка“ за нещо хубаво – за тях или най-вероятно за внуците. Нека още много Великдени и Коледи хората получават тези добавки и да са живи и здрави. Ако някой ден започнат да им раздават добавките по по-грамотен начин ще е чудесно, но и така става. В крайна сметка, важно е не само колко голяма е пенсията Ви, респективно – „Великденската добавка“, но и колко време ще ги получавате.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"