Текстът е компилация от два анализа от блога на автора

На 24 декември 2021 година, навръх Бъдни вечер, решението на 47-то Народно събрание от предишния ден за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г., беше публикувано в Държавен Вестник. Решението от две точки грейна в брой 110 на най-важния печатно-електронен орган в държавата.

Първата точка съобщава на народонаселението, че: „За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г. одобрява допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. в размер до 750 млн. лв. за допълнителни суми към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер в размер на 60 лв. месечно, считано от 1 януари 2022 г.”.

От втората точка разбираме, че: „За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г. одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. в размер до 450 млн. лв. за компенсация за високите цени на електрическата енергия и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г.”.

Както се вижда, пропорцията е 750 милиона лева за пенсионерите, срещу 450 милиона за компенсация на НЕбитовите потребители на електроенергия, че и на природен газ. Съотношението е 5 към 3 в полза на пенсионерите срещу индустрията, болниците, детските градини и всички останали, които са НЕбитови потребители на електроенергия и в момента се гърчат в прегръдката на шеметния ръст на цените на тока.

Населението като цяло и пенсионерите в частност, като много сериозна част от него, засега още не могат да оценят мащаба на споменатите гърчове, защото все още се електроснабдяват по едни други цени, облекчени с кръстосано субсидиране. Засега публиката мърмори срещу инфлацията, но не особено ядовито. Както биха казали някои хуманитаристи, „дискурсът” (сиреч говоренето) е на фаза „мрън – мрън”.  Само че всеки здравомислещ човек знае, че инфлацията изобщо не е „разкрила пълните си възможности”, а перспективите пред нея са повече от благоприятни. За инфлацията де, не за гражданите на Републиката. Дай, Боже, да не ставаме свидетели на екстремални ситуалции, но на този етап, хората лекомислено пренебрегват надвисналата огромна опасност и много повече се вълнуват от коледното раздаване на пари.

Интересното е, че никой не обръща внимание на още един „незначителен” факт. Високо се тръби, че е нараснала събираемостта на данъците, но свенливо се прескача фактът, как ли точно е станало това? Звучи иронично и дори малко зловещо, но една съществена част от преизпълнението на приходната част на бюджета се дължи точно на неконтролираното нарастване на цената на електроенергията. Скокът на тази цена веднага донесе много сериозни допълнителни приходи от ДДС върху електроенергията и от акциза върху нея, дължим от небитовите потребители в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове.

Така че, ако някой мисли, че преизпълнението на приходната част на бюджета се дължи на старанията на освирепели служители на НАП, то той в никакъв случай не е прав изцяло. Всъщност, даже не е прав в значителна степен – служителите на НАП са строги, справедливи, но не са чак човекоядци. Преизпълнението си идва само по най-дисциплиниран начин през ДДС и акциза на тока, които общо взето няма как да не бъдат събрани.

Та излиза, че в момента дерат кожата на индустрията, на болниците и всички други НЕбитови потребители на електроенергия, но на одраното му викат благоприлично „повишена събираемост” и с пет осми от „свръх добива” на пари се купува благоволението на пенсионерите. Нека те да са ни живи и здрави, всички си ги обичаме и постоянно ги жалим, но добре е да се знае откъде идват средствата и кой е платил сметката. Защото приходите в значителна степен не са заслуга нито на сегашната, още по-малко на предишната власт, а просто са резултат от … енергийната криза. Звучи направо извратено, но такива са фактите.

Всеки разумен човек би трябвало да се безпокои от подобен порочен кръг в публичните финанси, но нашите възможности са ограничени до това да констатираме съществуващото положение. Други хора, облечени в народното доверие и още едни хора, облечени в доверието на мнозинството от народните представители, трябва да се справят с този мегапроблем. Мегапроблем, който засега е проблем на индустрията, болниците и въобще на НЕбитовите потребители на електроенергия, но утре като нищо ще стане проблем на цялото общество.

Тук се сещам за едни хора, които непрекъснато питат, спазва ли се преамбюлът на Конституцията, където пише, че България е социална държава. Те отдавна знаят верния отговор, защото в бюджета на Републиката разходите за пенсии са най-голямото перо, пред което бледнеят всякакви други харчове. Впрочем, бюджетът за здравеопазване също расте сериозно всяка година, още от преди КОВИД-а, но друг въпрос е как се харчат тези пари.

Българският парадокс е, че пенсиите са най-голямото разходно перо в бюджета, но никой не е доволен от размера им – като се почне с хората на минимална пенсия (която непрекъснато расте), до тези, които са достигнали така наречения таван (който също расте). България е социална държава, но числата не пречат на всякакви словесни еквилибристики, правени и преди избори и в мирно време.

След тази екскурзия в бюджетнит дебри, не ни остава друго, освен да направим добросъвестен преглед на новите придобивки на кандидатите за пенсионери и на реалните пенсионери. От сърце им пожелавам, да могат да си ги ползват, колкото се може по-дълго, напук на тайните мечтания на някои „идеолози” на разходопокривната пенсионна система, за които идеалният данъкоплатец е този, който напусне нашия грешен свят един ден преди да се пенсионира.

Избирането на новото правителство, слава Богу, спря процедурата по одобрения на бюджета за 2022 година, започната буквално в „12 без 5“ от служебното правителство. Предложеният от служебното правителство бюджет предвиждаше невиждан бюджетен дефицит, юнашко покачване на осигурителните прагове, увеличаване на заплатите на държавната администрация и максимален осигурителен доход, който не е за пред хора.

Разбира се, нищо не пречи и на новото правителство, в което се преляха неколцина министри от служебното правителство, да възпроизведе отново тази фискална „платформа“, но вероятно министрите от новосъздадената Четворна коалиция ще бъдат по-въздържани.

Така че, да се върнем в не толкова далечния месец септември и да видим, какво ни очаква, след като тогава бяха приети поредните изменения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.

Предизборното раздаване на пари през месец септември.

 В „Държавен вестник“, бр. 77 от 16.09.2021 г. беше обнародван Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.

Депутатите след дълги дебати измениха чл.10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и решиха да си купят любовта и гласовете на пенсионерите, като обещаха да раздадат пари с широка ръка.

Избраха си дата, чудна дата в края на годината – нито в началото на месеца, нито в средата, а почти в края – Коледа на 25 декември 2021 година.

И така, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при пълен осигурителен стаж за 2021 година е:

от 01 януари до 24 декември – 300,00 лв;
от 25 декември – 370 лв.;
Увеличението на размера е с 23,33 на сто.

Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях е както следва:

от 01 януари до 24 декември – 1440,00 лв;
от 25 декември – 1500 лв.;
Увеличението на размера е с 4,17 на сто.

От тук следва и промяна в минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, отпусната при условията на непълен осигурителен стаж:

от 01 януари до 24 декември – 255,00 лв;
от 25.12.2021 г. – 314,50 лв. (85% от 370,00 лв.);
Увеличението на размера е с 23,33 на сто.

Променя се от 25.12.2021 г. и минималния размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО:

при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-над 90 на сто: 425,50 лв. (115 % от 370,00 лв.)
при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-от 71 до 90 на сто: 388,50 лв. (105 % от 370,00 лв.)
при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-от 50 до 70,99 на сто: 314,50 лв. (85 % от 370,00 лв.)

От 25.12.2021 г. минималния размер на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.79 от КСО:

при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-над 90 на сто: 462,50 лв. (125 % от 370,00 лв.)
при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-от 71 до 90 на сто: 425,50 лв. (115 % от 370,00 лв.)
при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане-от 50 до 70,99 на сто: 370,00 лв. (100 % от 370,00 лв.)

Наследствената пенсия по чл.81, ал.2 от КСО:

от 01 януари до 24 декември – 255,00 лв;
от 25.12.2021 г. – 277,50 лв. (75% от 370,00 лв.);

В заключителните разпоредби на ЗИД на ЗБДОО се изменя  и допълва чл.70, ал.1 (пенсиите за осигурителен стаж и възраст), чл.75, ал.1 (пенсиите за инвалидност поради общо заболяване) и чл.79, ал.1 (инвалидностпоради трудова злополука и професионална болест) от КСО. От 25.12.2021 г. се променя процента на тежестта за всяка една година осигурителен стаж, както и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Тази промяна се отнася за пенсиите за трудова дейност, които ще се  отпускат след 24.12.2021 г.

Размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент:

1. 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;

2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.

По този начин, при определянето на размера на пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснатите с начална дата до 24.12.2021 г. включително, тежестта за всяка година осигурителен стаж, съгласно чл.70, ал.1 от КСО е 1,2 процента и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.

От 25.12.2021 г. тежестта за всяка  година осигурителен стаж без превръщане, съгласно чл.70, ал.1 от КСО вече ще бъде 1,35 процента  и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.

При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, размерът се определя, като доходът , от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1,2 на сто за отпуснатите от 01.01.2019 г. до 24.12.2021 г., а за отпуснатите след 24.12.2021 г. – с 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци  осигурителен стаж.

Размерът на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19 – за пенсиите, отпуснати с начална дата до 1 януари 2019 г., а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. – по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 до дата на пенсионирането, и по следните коефициенти, според степента на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане:

За пенсиите, отпуснати с начална дата от 01.01.2019 г. до 24.12.2021 г. включително:

Над 90 на сто – 0,4494;
От 71 до 90 на сто – 0,3932;
От 50 до 70,99 на сто – 0,3371.

За пенсиите, отпуснати с начална дата след 24.12.2021 г.:

Над 90 на сто – 0,5056;
От 71 до 90 на сто – 0,4424;
От 50 до 70,99 на сто – 0,3792.

В Преходните и заключителните разпоредби на КСО се създава и параграф 7 е, които влиза в сила от 25.12.2021 г. Той засяга всички пенсии за трудова дейност отпуснати с начална дата на пенсията до 24.12.2021 г.

Съгласно §7 е, ал.1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24.12.2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25.12.2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.

В ал.2 от § 7е от ПЗР на КСО е предвидено преизчисляването по ал. 1  да се извърши, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Това преизчисляване на пенсиите за трудова дейност се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера.

За пенсионерите, които имат осигурителен стаж, положен при условията на първа и/или втора категория труд, разликата между общия им осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и осигурителния им стаж без превръщане, продължава да участва при определяне размера на пенсията с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент – за месеците осигурителен стаж.

Според статистиката на НОИ, предстоящата промяна ще доведе до увеличение със 152 000 на пенсионерите, които получават минимален размер. Очаква се да се изплащат минимални пенсии на близо 1 044 000 души при 892 000 към настоящия момент.

Очаква се също така пенсионерите, чиито пенсии са ограничени до т.нар. „таван“ на пенсиите да се увеличи от около 27500 на над 34 000.

Няколко думи за разликата между пенсии и социално подпомагане, която управляващите не правят

Тук е мястото да се кажат една – две думи за стремителното нарастване на броя на пенсионерите, които ще получават минимална пенсия. Както читателите се досещат, тези хора преди са имали малки пенсии, но размерът им е бил над този на минималната пенсия. С драстичното повишаване на размера на минималната пенсия, тя просто изпреварва дотогавашния размер на пенсиите им.

Никой няма нищо против пенсиите да растат, но нашите законотворци определено не правят разлика между социално осигуряване и социално подпомагане. У нас отдаван съществува и продължава да се задълбочава следният парадокс.

От една страна, бюджетът на Държавното обществено осигуряване, всяка Божия година се субсидира с огромна транзакция от Държавния бюджет. Де факто, НОИ е в технически фалит, осигурителните вноски определено не стигат за формирането на бюджета на ДОО и работата на пенсионната ни институция продължава, защото ежегодно е спасявана с трансфер от Държавния бюджет.

Едновременно с това, се води една политика, за която биха могли да се използват и по-пиперливи изрази, но понеже съм жена ще се огранича да нарека „дълбоко погрешна“. Пенсиите се използват, за провеждането на политика в областта на социалното подпомагане. Никой няма нищо против хората с ниски доходи да бъдат подкрепяни с общите усилия на обществото. Това обаче трябва да става с инструментите на социалното подпомагане. За прилагането на тези инструменти си има друга институция – Агенция за социално подпомагане (АСП). Абсолютно порочно е управляващите да смесват пенсиите със социалното подпомагане, но на никой не му пука – нито в законодателната, нито в изпълнителната власт. Всички правят точки за пред избирателния корпус.

В пенсионното дело има ясен принцип, че размерът на пенсията трябва да отчита личния осигурителен принос на пенсионера. Постоянното увеличаване за щяло и за нещяло на минималната пенсия, води до това, че хора с доста различен осигурителен принос се оказват с еднакви пенсии. С последните нововъведения на предишното ни Народно събрание, не без участието на служебното правителство, нови 152000 души са се оказали в положението на пълни будали, защото са внасяли повече от едни други хора, които вече ще получават колкото тях.

Някой ще каже, че не искаме на внасялите по-големи осигуровки да им е добре, а на внасялите по-малки да им е зле. Това не е вярно. Повишаването на пенсиите е хубаво и благородно нещо, но щом има пари за това, те трябва да се разпределят поне малко от малко справедливо. В случая сме свидетели на въпиеща несправедливост, но както казахме по-горе, управляващите от двете власти – законодателната и изпълнителната не различават пенсия от социално подпомагане. Те и други неща не различават, но млъкни сърце – те не са тема на този коментар.

Тук е мястото да се отбележи още една особеност на тазгодишните законодателни промени в сферата на социалното осигуряване. Бяхме свикнали държавният бюджет, в частност и бюджетът на държавното обществено осигуряване, да са внесени и обсъдени още през месец октомври. Тази година това не беше така. Заслугата за това е на съответните политически сили, на които им бяха необходими три последователни избирателни кампании, за да успеят да сглобят парламентарно мнозинство. Съставът на правителството, на изпълнителната власт продължава да се конструира, на моменти направо по метода на пробите и грешките. Но това не е толкова важно. По-важното е, че ако през октомври в предишните години вече имаше значителна яснота по бюджетната рамка, сега по същото време ние тепърва трябваше да гласуваме за трети път. Така се оказа, че бюджетът за 2022 година ще бъде приет с много голямо закъснение.

Едновременно с това, политическите сили демонстрираха, че преливат от желание да направят промени в осигурителното законодателство, за които вече имах възможност да напиша. Така възникна въпросът, как да се решат законодателните промени от чисто технологична гледна точка. Нещата се решиха така, че Правителството одобри законопроект, с който се предлага удължаване до 31 март 2022 година на действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година.

С предлаганите разпоредби се цели постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществения отношения до 31 март 2022 година.

Тук е време да теглим чертата и да сложим точка. Историята с парите от бюджетния излишък, формиран с парите от ДДС и акциз на електроенергията, чиято цена е в състояние на свободен полет, напомня на приказката за онзи брат, който последвал златната ябълка в Долната земя и за да го извадят от там, неговите контрагенти – орлите, поискали да бъдат хранени с месо по време на издигането обратно на Горната земя.

Човекът обещал, но месото свършило и се наложило да ги храни с мръвки от собствените си крайници. Досущ като днешната ни бюджетна реалност.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"