В България, краят на годината е свързан или с промени в пенсионното законодателство, или в трудовото такова, или най-често – и в двете. Държавата много обича да сервира нещо на хората на 29 декември с надеждата, че на 30-31 декември населението няма да може да вземе някакви мерки, за да минимизира щетите от сервирания му сюрприз.
Тази година „сюрпризът“ не е толкова изненадващ, но моментът на поднасянето му е изцяло в духа на традицията – размерът на минималната работна заплата (МРЗ) беше обявен точно на предпоследния работен ден. Според думите на самия социален министър Лазар Лазаров нещата стоят така:
„Увеличава се минималната работна заплата на 780 лева от 1 януари 2023 г. С този размер увеличението на МРЗ ще е с 9,9 на сто в сравнение със сегашния размер от 710 лв. На годишна база това увеличение ще е точно с 20 на сто. По този начин се осигурява възможност за компенсиране нарастването на инфлацията през годината”, посочва г-н Лазаров.
„Към този момент тя е 16,9%, а натрупаната от началото на годината – 15,8%“, казва още социалният министър. И накрая триумфално заключва:
„С увеличението от 20 на сто тези процеси са компенсирани и по този начин се дава възможност получаващи МРЗ, или лицата, чиито основни заплати се определят като съотношение от МРЗ, да имат увеличение от началото на януари”.
Пак според г-н Министъра, скокът на възнаграждението щял да „стопи“ бюджета с 300 милиона лева. Виж ти, а пък разни държавни служители и профсъюзни деятели упорито ни убеждаваха месеци наред, че никой, е хайде почти никой, намиращ се в трудово правоотношение с Държавата (за тези на държавна служба сега няма да говорим) не бил на минимална заплата. Е, така де – то и като работиш за десет лева повече от МРЗ, ти пак формално не си на МРЗ. Ама когато увеличението на МРЗ изпреварва сегашната ти заплата, бюджетът започва да се „топи“. И началниците, без значение дали са изненадани или не, трябва да отчетат числата. Пък и идват избори дявол да го вземе – време е да се надуят „фанфарите на благоденствието“.
За бъдещите пенсионери, последиците са в две посоки.
Едната е неизбежна и това е фактът, че индивидуалният им коефициент тръгва надолу по подразбиране. Тук бъдещите „стипендианти“ на държавата нямат какво друго да направят, освен да се тюхкат, да мърморят, а ако не държат много на домашното възпитание, да споменат и с добро „мамата“ на „дисижън мейкърите“.
Другата посока е по-друга. Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) означава и поскъпване на единицата месец недостигащ стаж, който кандидат-пенсионерите биха могли да си „закупят“. Сегашното вдигане оскъпява цената на един месец недостигащ осигурителен стаж, подлежащ на закупуване от сергията на НАП, с почти 14 лева. Що ли пък да се беше изпълнило желанието на двата профсъюза с емблематичните им телевизионни звезди минималната заплата да последва изменението в Кодекса на труда, лансирано от Корнелия Нинова и да бяхме осъмнали с минимална работна заплата 830 лева. Индивидуалният коефициент тотално „отиде та се не виде …“, а цената на един месец осигурителен стаж хвръква по начин, който Ганьо Балканский би описал с любимия си израз: „Тука ли си Пенке ле…“
Така де, ако не ти достига повече от година, можеш да въздъхнеш и без да се черпиш за новината, да хукнеш да събираш пари, за да изпревариш системата в последния работен ден.
Разбира се, повечето кандидат-пенсионери изобщо няма да успеят да разберат какво става, още по-малко да реагират, пък и сумите които ще трябва да събират са доста солени. Което всъщност е и една от целите на упражнението. Надувайки размера на МРЗ подобно на някакви фанфари, които трябва да удостоверят нарастващото благоденствие у нас, политиците вдигат и размера на сборовете, които възнамеряват да смъкнат от населението.
Затова, повтарям съвета си, който не е от вчера и не е от онзи ден. Не оставяйте нещата за последния момент. Дойде ли време да Ви остават четири–пет години до пенсиониране, направете си труда да си прегледате пенсионните дела. Ако Ви ги прегледа грамотен човек – има шанс дори да ги пооправите в някаква степен. В навечерието на пенсионирането си, можете само да се информирате за очаквания размер на „стипендията си“ и да си изберете каква марка студена минерална вода ще употребите в знак на задоволство за това, че сте проспали златно време.
Оттук нататък – да изброим с какво ни и най-вече Ви е калесала Властта:
От 01.01.2023 г., за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, осигурените лица, работили при условията на 3-та категория труд трябва да отговарят на следните условия:
- за жените: възраст 62 години (обхваща родените в периода 01.03.1961 г. до 31.12.1961 г.) и общ стаж 36 години и 04 месеца.
- за мъжете: възраст 64 години и 06 месеца (обхваща родените между 01.08.1958 г. до 31.06.1959 г.), а общият стаж, който следва да докажат е 39 години и 04 месеца.
В случай, че лицата не изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2023 г. е да са навършили възраст 67 години и да имат минимум 15 години действителен осигурителен стаж.
Лицата, които имат осигурителния стаж по чл.68, ал.2 от КСО, имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО. Те могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО. От следващата година от тази възможност могат да се възползват:
- жените, които ще навършат 61 години и имат стаж от 36 години и 04 месеца.
- мъжете, които ще навършат 63 години и 06 месеца с наличен осигурителен стаж 39 години и 04 месеца.
Пенсията по чл.68а от КСО се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Сумата се намалява с 0,4 на сто за всеки един, който не достига на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО.
От 01.01.2023 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 б, ал. 1 и 2 от КСО имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.
- За жените, осигурявани в условията на първа категория труд изискуемата възраст е 50 години и 04 месеца, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 55 години и 04 месеца, като сборът от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.
- За мъжете, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 54 години, а сборът от осигурителния стаж и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 59 години, като сборът от осигурителния стаж и възраст отново е 100 т.
От 01.01.2023 г. жените, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 59 години (това се отнася за родените от 01.03.1964 г. до 31.12.1964 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 61 години и 06 месеца (това се отнася за родените от 01.08.1961 г. до 30.06.1962 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.
От 01.01.2023 г. осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО, при навършена възраст – 54 години и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или държавна служба.
Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. при навършена възраст 44 години и 15 г. специален стаж.
Това е положението, скъпи кандидат-пенсионери. Не се става лесно стипендиант на държавата. Четете да знайте, би възкликнал свети Паисий Хилендарски, без изобщо да става дума за „неразумни и юроди“. Всъщност, трябва да изключим само „юродите“. Неразумни хора си имаме в излишък в държавата на всички нива.
