Диверсификацията на износа на втечнен природен газ от Русия за Азия след загубата на европейския пазар ще намали приходите ѝ поради поне удвояване на логистичните разходи, съобщава Ройтерс, цитирайки източници от индустрията и анализатори.
Европейският съюз планира напълно да прекрати вноса на руски втечнен природен газ (LNG) от началото на 2027 г. като част от натиска си от санкциите върху Москва заради войната с Украйна.
В опит да си възвърне инициативата, президентът Владимир Путин заяви в началото на март, че Русия може да спре доставките на газ за Европа с незабавен ефект и да поиска дългосрочни ангажименти от други купувачи.
Но досега това се оказва предизвикателство.
Източници от индустрията са коментирали пред Ройтерс, че Индия е отказала да купи товар от санкциониран от САЩ завод на Русия. Посочва се, че руският втечнен природен газ (LNG) може да се е оказал твърде скъп, след като са били взети предвид транспортните разходи и усложненията, свързани със санкциите.
Пътуването от завода за втечнен природен газ „Ямал“ на арктическия полуостров Ямал до Европа отнема около 17 до 20 дни, в сравнение с много по-дълги маршрути до Азия: 50 до 60 дни през Суецкия канал, 70 до 80 дни през нос Добра надежда и 50 до 65 дни през Северния морски път (NSR) покрай арктическите брегове на Русия.
Транспортните разходи от завода до пристанище в Европа са средно от 1 до 1,5 долара на милион британски термични единици (mmBtu) до северозападна Европа и от 2,5 до 5 долара до Индия, или средно около 3 долара, изчислява Алексей Белогорьев, директор по изследванията в Института за енергетика и финанси в Москва, цитиран от агенцията.
Северният морският път е твърде скъп
Суецкият канал в момента предлага най-евтиния маршрут за руски втечнен природен газ, въпреки че носи рискове за сигурността, казват анализатори. „За целогодишни доставки до Индия това е най-оптималният вариант“, смята Александър Буянов, заместник-началник на Централния изследователски институт на Морския флот, базиран в Москва.
За разлика от това, Северният морски път – ключов фокус на транспортната стратегия на Русия – е най-скъпият вариант за доставки до Южна Азия и е усложнен от недостига на танкери от леден клас, информират анализатори. Оценките на института показват, че транспортните разходи от Ямал до индийското пристанище Кочи надвишават 187 долара на тон (около 3,8 долара на mmBtu) през Северния морски път, когато се използват танкери от леден клас тип Arc7.
Комбинирането на Северния морски път с претоварване през далечния изток на Русия, полуостров Камчатка, намалява разходите до 163 долара на тон (около 3,3 долара на mmBtu) и намалява търсенето на танкери от 50 до 27.
Най-евтиният вариант е през Суецкия канал с претоварване в Мурманск, използвайки кораби Arc7 и Arc4, на цени от 128,3 до 132,9 долара на тон (от 2,6 до 2,7 долара на mmBtu).
