Майският Преглед на финансовата стабилност на Европейската централна банка отправя ясно предупреждение: войната в Близкия изток вече не се разглежда само като геополитическа криза – сега тя се третира като системен риск за финансовата стабилност на Европа.
Един от основните изводи е,че енергийният шок е централният канал за предаване и влияние. ЕЦБ разглежда конфликта предимно като шок в доставките, засягащ енергийните пазари.
Това създава трудна комбинация:
- По-висока инфлация от покачващите се цени на енергията
- По-нисък икономически растеж, защото предприятията и домакинствата са изправени пред по-високи разходи
Това е класическа „стагфлационна“ ситуация:
- централните банки не могат лесно да намалят лихвите, защото инфлацията може да се повиши отново
- но поддържането на високи лихви отслабва растежа и устойчивостта на дълга
По думите на Луис де Гиндос, вицепрезидент на ЕЦБ, разходите за финансиране биха могли да се повишат точно когато икономиките се забавят.
Финансовите пазари може да подценяват геополитическия риск, като ЕЦБ твърди, че те са останали изненадващо спокойни:
- оценки на акциите все още са исторически високи
- спредовете на корпоративните облигации остават тесни
Опасението е, че инвеститорите може да смятат, че:
- конфликтът остава ограничен
- смущенията в енергийния поток са временни
- правителствата могат да продължат да вземат големи заеми без стрес
Ако тези предположения се провалят, пазарите биха могли рязко да се проминят:
- акциите падат
- доходността на държавните облигации се покачва
- кредитните условия се затягат
ЕЦБ е особено обезпокоена от силно задлъжнелите правителства на еврозоната, които са изправени пред по-високи разходи по заеми.
Небанковите финансови институции са основна уязвимост, като това е една от най-важните теми.
ЕЦБ подчертава рисковете за:
- хедж фондове
- частни кредитни фондове
- частен капитал
- други „небанкови финансови посредници“
Това е така, защото много от тях държат:
- неликвидни активи
- концентрирани позиции
- ливъридж
- ограничени ликвидни буфери
Ако пазарите паднат внезапно, принудителната продажба може да засили волатилността.
Банките в еврозоната се справят добре с последните периоди на несигурност, подпомогнати от силна рентабилност и значителни капиталови и ликвидни буфери, изтъква анализът.
Обаче:
- Значението на небанковите източници във финансирането им може да ги изложи на ликвидни и финансови рискове, ако пазарните условия станат нестабилни
- качеството на банковите активи може да се влоши, ако макрофинансовите условия се влошат значително вследствие на войната в Близкия изток, въпреки че преките експозиции към региона са ограничени и концентрирани в малък брой банки.
- продължителен шок може да доведе до сериозни вторични ефекти, особено за фирмите в еврозоната, работещи в сектори, които са едновременно чувствителни към търговията, енергията и лихвените проценти, с възможни последици и за домакинствата чрез влошаване на пазара на труда или натиск върху разходите за живот.
Сред заключенията е това, че в настоящата силно несигурна геоикономическа среда запазването и укрепването на устойчивостта на финансовата система е от ключово значение. Затова макропруденциалните органи трябва да поддържат съществуващите изисквания за капиталови буфери и мерките, свързани с кредитополучателите, за да се гарантират устойчивостта на банките и стабилните стандарти за кредитиране.
