Европейската централна банка (ЕЦБ) вече разглежда потенциалните финансови загуби, свързани с изменението на климата, в своята рамка за обезпечения. Новите ѝ климатични фактори гарантират, че уязвимостта на фирмите към сътресения от прехода се взема предвид при оценката на стойността на корпоративните облигации, използвани като обезпечение при отпускане на заеми на банки, изтъкват авторите на анализ, публикуман в блога на банката…
На 15 юни 2026 г. ЕЦБ въведе климатични фактори в своята рамка за обезпечения. Това означава, че несигурностите, свързани с изменението на климата, вече са допълнително съображение при оценката на това колко банките могат да заемат, когато използват корпоративни облигации като обезпечение. Климатичните фактори допълват съществуващите мерки за контрол на риска, като защитават баланса на ЕЦБ от неочаквани сътресения от климатичния преход. Те ще бъдат редовно преразглеждани, за да отразяват нови данни, регулаторни развития и напредък във възможностите за оценка на риска.
Защо ЕЦБ се нуждае от климатични фактори?
ЕЦБ отпуска заеми на банките, за да управлява краткосрочните лихвени проценти. Това в крайна сметка помага инфлацията да се поддържа близо до целта. За да смекчи финансовите рискове при отпускането на тези заеми, ЕЦБ изисква висококачествено обезпечение. Но дори това обезпечение може да бъде изложено на рискове. И затова ЕЦБ прилага редица мерки за контрол на риска, за да се предпази от финансови загуби. Важна характеристика на рамката за обезпечения са „процентите на намаление“: когато решава колко банките могат да заемат, ЕЦБ намалява стойността, която приписва на обезпечените активи. По този начин тя поддържа буфер за безопасност между пазарната цена на актива и сумата пари, която банката може да заеме срещу този актив.
Изменението на климата води до безпрецедентни, несигурни и потенциално тежки икономически и финансови последици за фирмите, които може да не са отразени в историческите данни за цените, използвани за калибриране на допустимите отстъпки на активите. Например, неочакваните сътресения от прехода, свързани с преминаването към нисковъглеродна икономика, могат да повлияят на бизнес моделите на фирмите, рентабилността и стойността на активите, които те държат. Такива сътресения могат да възникнат в отговор на промени в политиките за климата, технологично развитие и променящи се предпочитания на потребителите.
В резултат на сътресение от прехода, стойността на финансовите активи, емитирани от компании, изложени на риск, може да падне под стойността след допустимата отстъпка, която досега е била определяна за тези активи. Ето защо климатичните фактори допълнително намаляват стойността, която ЕЦБ определя на определени корпоративни облигации, използвани като обезпечение, в зависимост от изложеността на емитента на несигурности, свързани с климата. Казано по-просто, ако корпоративен емитент е по-изложен на бъдещи сътресения от климатичния преход, банката може да е в състояние да заема по-малко срещу същата стойност на облигациите. Предвид настоящата среда на ниски нива на заемане и ограниченото използване на корпоративни облигации като обезпечение, се очаква непосредственият ефект на климатичните фактори върху банките да бъде ограничен. Климатичните фактори са проектирани на два етапа
Тъй като много от бъдещите ефекти от изменението на климата са безпрецедентни, ЕЦБ не може просто да разчита на исторически данни, за да оцени потенциалното им въздействие. Вместо това, тя извършва анализ на сценарии, насочени към бъдещето, използвайки двуетапен подход.
В първата стъпка ЕЦБ конструира оценка на несигурността за всяка корпоративна облигация, която банките могат да използват като обезпечение. Тази оценка не измерва директно климатичната несигурност. Тя обаче позволява да се идентифицират активи, които са повече или по-малко чувствителни към климатични сътресения. Тази оценка е продукт на три компонента: стресор, експозиция и уязвимост.
Стресовият компонент обхваща потенциалното въздействие на преходен шок върху стойностите на финансовите активи за различните сектори; например, шок вероятно би имал по-силно финансово въздействие върху въглеродно интензивния сектор на комуналните услуги, отколкото върху сектора на софтуера и услугите. В сравнение с базов сценарий без такъв шок, стресорът измерва как стойностите на активите намаляват на секторно ниво и може да се разбира като общ „пазарен фактор“, приложен към всички фирми в един и същи сектор.
Експозицията се оценява на ниво фирма, като се използва информация за емисиите на парникови газове, целите за декарбонизация и качеството на оповестяванията, свързани с климата. В рамките на един и същ сектор фирмите се различават по това доколко добре са съобразени с прехода към нисковъглеродна икономика. Следователно компонентът на експозицията измерва колко чувствителна е отделната фирма към сътресения на ниво сектор.
Уязвимостта се оценява на ниво актив и се представя от корен квадратен от остатъчния срок на падеж на актива. Ценните книжа с по-дълъг срок на падеж се третират като по-уязвими към сътресения, тъй като по-голям дял от паричните им потоци са изложени на бъдещи развития на прехода.
Заедно тези три компонента определят колко чувствителна е дадена облигация към сътресения на прехода. В зависимост от характеристиките на ниво сектор, облигациите, емитирани от фирми с по-високи емисии, по-слаби планове за преход или по-малко изчерпателни оповестявания, свързани с климата – както и облигациите с по-дълъг остатъчен срок на падеж – получават по-високи оценки за несигурност и следователно се третират като по-изложни на несигурност на прехода.
Във втората стъпка, специфичната за актива оценка за несигурност се трансформира в климатичен фактор. Оценките за несигурност са абсолютни числа, които на теория могат да достигнат много високи нива. Тъй като това не е практично за целите на управлението на риска, климатичните фактори се преоразмеряват, за да варират в тесен диапазон, определен от Управителния съвет. Тази стъпка гарантира, че оценките за несигурност се превръщат в цифри, които имат същия ефект като традиционните допустими отклонения при оценката и намаляват определената стойност на обезпечението, специално за несигурности, свързани с климата.
В резултат на това климатичните фактори представляват допълнително намаление на стойността на обезпечението, определена за актива. Това се добавя към обичайните допустими отклонения при оценката, прилагани съгласно съществуващата рамка за обезпечения.
За да илюстрираме как работи това, нека вземем един прост пример: да предположим, че една облигация има пазарна стойност от 100 евро, стандартно допустимо отклонение при оценката от 10% и климатичен фактор от 0,978. Следователно количеството ликвидност, което банката може да получи за тази облигация, е 100 × (1 − 0,10) × 0,978 = 88 евро, вместо 90 евро, които би могла да вземе назаем преди въвеждането на климатичния фактор.
Климатичните фактори са калибрирани така, че да намалят излагането на ЕЦБ на несигурността на прехода, като същевременно гарантират, че банките разполагат с достатъчно обезпечение за участие в операциите на паричната политика. В първоначалния план намалението на стойността на обезпечението е ограничено до определен максимум за активите, които са най-чувствителни към неочаквани сътресения на прехода.
Това се основава на констатациите от последния стрес тест на ЕЦБ за климата.
Секторите на комуналните услуги, материалите и транспорта са склонни да имат ниски климатични фактори, което отразява високата им експозиция към прехода, капиталоемкост, регулаторна чувствителност и зависимост от изкопаеми горива. Ниският климатичен фактор отразява висока несигурност и предполага относително голямо намаление на стойността на обезпечението. За разлика от тях, софтуерът и потребителските услуги са склонни да имат високи климатични фактори, тъй като тази индустрия е по-малко зависима от изкопаеми горива и следователно по-малко изложена на сътресения на прехода. В същото време разликите в рамките на секторите са значителни, тъй като емисиите на емитентите, плановете за преход, оповестяванията и падежите на облигациите могат да варират значително.
Климатичните фактори се различават от редовните оценки на кредитния риск на ЕЦБ. Кредитните рейтинги и вероятностите за неизпълнение се фокусират върху вероятността емитентът на облигации да не изпълни задълженията си. За разлика от тях, климатичните фактори се фокусират върху това как пазарната стойност на даден актив може да се промени поради несигурности, свързани с климата. В този смисъл те не отчитат двойно въздействието на шоковете от климатичния преход върху риска от неизпълнение, а се занимават с различен канал, чрез който климатичната несигурност може да повлияе на стойността на обезпечението. Следователно те добавят още един инструмент към инструментариума за справяне с финансовите рискове.
