Ако наистина искате да изкарате от равновесие някой европейски политик, просто му кажете, че през XXI век човешката цивилизация е стигнала дотам, че вече не е необходимо да бъдем на милостта на природните стихии. Ако температурата навън е неприятна, можем да регулираме „климата“ в домовете и работните си места според собствените си предпочитания. Това почти сигурно ще ви донесе високомерна лекция за добродетелите на страданието в името на планетата. Освен ако неудобството не засяга самите управляващи – тогава климатикът веднага се включва, отбелязва Дж. Д. Тучил в анализ за изданието Reason*…
Надутите политици срещу прохладния въздух
„Ужасена съм от хората, които ми казват, че можем да сложим климатици навсякъде. Смятате ли, че това ще предотврати горските пожари?“, възмути се през юни френският министър на екологичния преход Моник Барбо, въпреки че температурите достигнаха рекордни стойности, а Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че само след 21 юни повече от 1300 души в Европа са починали вследствие на жегите. След като все пак призна необходимостта временно да се разреши използването на охлаждащи технологии при извънредни ситуации, тя добави с неудовлетворение: „Това не е адаптация към климатичните промени.“
Медиите отбелязаха в същото време, че самата Барбо е заменила пътуването с влак със самолетни билети, за да избегне закъсненията, причинени от горещините.
Още по-снизходителна беше заместник-кметът на Париж Одри Пюлвар.
„Скъпи американски журналисти и инфлуенсъри в социалните мрежи: от дни някои от вас критикуват и се подиграват на Париж, защото градът няма климатик във всяка стая на всеки апартамент и обществено място. Колко иронично!“, написа тя – „Като вторият най-голям източник на емисии на парникови газове в света, вие носите значителна отговорност за глобалното затопляне и последствията, които ние във Франция изпитваме. Вашите градове, в които „90% от сградите са климатизирани, не са несвързани с това.“
Пюлвар би трябвало по-скоро да има претенции към съседна Германия, която по идеологически причини затвори своите чисти ядрени електроцентрали, осигуряващи някога около една четвърт от електроенергията на страната, и ги замени с по-замърсяващи въглищни мощности. Но, разбира се, по-лесно е да бъдат обвинени американците за „последиците“, които Европа понася – макар че не всички ги понасят еднакво. Докато Пюлвар критикуваше американската подкрепа за климатизацията, в централата на Европейската комисия в Брюксел охлаждането беше изключено – но само за служителите на по-ниските етажи.
Животоспасяваща технология, но само за влиятелните
„Служителите в сградата „Берлемон“ получиха текстово съобщение по обяд със следното съдържание: „BERL – СПЕШНО – Поради екстремните метеорологични условия климатичната система ще бъде принудително изключена на етажи от първи до седми до края на деня“, съобщи журналистът на Politico Себастиан Старчевич.
Тринадесететажната сграда е седалище на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, нейните 26 комисари и около 3000 служители. Фон дер Лайен работи на 13-ия етаж, а повечето комисари имат кабинети на осмия етаж или по-високо. Очевидно климатизацията е напълно приемлива, когато осигурява прохлада на влиятелните и добре свързаните. Но истината е, че охлаждащите технологии могат буквално да спасят живота на всички.
„В Европа смъртността, свързана с горещините, се е увеличила с 52 случая на милион жители през последното десетилетие в сравнение с 90-те години. През 2024 г. броят на смъртните случаи, свързани с високите температури в Европа, се оценява на близо 63 000… Голяма част от здравните последици могат да бъдат предотвратени“, предупреждава СЗО.
Същото мнение споделя и Международната агенция по енергетика (МАЕ). В доклада си от 2023 г. „Устойчивото и достъпно охлаждане може да спаси десетки хиляди човешки животи годишно“ организацията отбелязва, че през 2019 г. около 345 000 души на възраст над 65 години по света са починали вследствие на горещини. Докладът също така изчислява, че благодарение на достъпа до климатици около 195 000 смъртни случая сред тази високорискова възрастова група са били предотвратени през същата година.
„Сред хората над 65 години в Япония, където над 90% от домакинствата разполагаха с климатик през периода 2019–2021 г., изчисляваме, че приблизително 32 500 смъртни случая годишно са били предотвратени именно благодарение на климатизацията“, посочват още от МАЕ.
В Съединените щати приблизително 90% от домакинствата също имат климатик. Това не е изненадващо, ако погледнем картата – Ню Йорк се намира малко по на юг от Рим, а по-голямата част от американското население живее на по-топли географски ширини от европейците. Изследванията показват, че широкото разпространение на климатизацията в САЩ е довело до значително намаляване на смъртността, причинена от горещини.
„Ефективното охлаждане спасява човешки животи – независимо дали чрез климатизация или чрез по-устойчиви решения с по-нисък разход на енергия“, заключава МАЕ.
Бюрокрацията стои между хората и прохладния дом
МАЕ предпочита пасивни методи за охлаждане с по-ниска консумация на енергия – засенчване, високи тавани и други архитектурни решения, които поддържат приемлива температура без използване на електричество. Това е разумен подход при новото строителство. Но когато вече разполагате с огромен фонд от стари сгради, както е в голяма част от Европа, единствената реална възможност е те да бъдат оборудвани с климатици – които, между другото, стават все по-енергийно ефективни.
Докато около 90% от домакинствата в Япония и САЩ разполагат с климатик, същото важи само за приблизително 48% от домакинствата в Италия, 25% във Франция, 5% във Великобритания и едва 3% в Германия – средно около 19% за целия континент.
Част от това изоставане се дължи на културни особености, но голяма част произтича от правила и регулации, които затрудняват закупуването и инсталирането на потенциално животоспасяващи климатици. Конкретните изисквания варират между различните държави. Европейският съюз регулира използването на хладилни агенти, енергийната ефективност, етикетирането и енергийното потребление на сградите.
Още по-ограничаващи са националните и местните разпоредби – изисквания за разрешителни, ограничения за шум, бюрократични правила относно външния вид на сградите и други подобни. Франция, Гърция, Италия и Испания например определят минимални температури за охлаждане в търговските сгради. Франция регулира и енергийното потребление в жилищата. В някои населени места ограниченията са толкова строги, че хората купуват сравнително неефективни мобилни климатици, които могат да бъдат скрити от погледа на проверяващите.
Освен това европейските политици – както например в Германия – провеждат енергийни политики, които водят до рязко поскъпване на електроенергията. „Цените на електроенергията в Европа са два до четири пъти по-високи от тези в Съединените щати“, отбелязва Институтът за енергийни изследвания. Това прави охлаждането на домове и предприятия изключително скъпо, дори когато хора страдат и умират заради екстремните температури.
„Казано просто, Европа разглежда климатизацията като част от проблема, когато всъщност тя трябва да бъде възприемана като важна част от решението“, пише Бен Либерман от Института за конкурентно предприемачество.
Хората са се научили да овладяват студа още преди много векове, като отопляват домовете си, за да не замръзват през зимата. Днес можем да направим същото и при другата крайност на температурната скала благодарение на непрекъснато усъвършенстващите се технологии.
Американците масово възприеха климатизацията по една основателна причина – защото тя спасява човешки животи. Представителите на европейската бюрократична класа биха постъпили разумно, ако последват този пример – и не само когато става дума за собствения им комфорт.
*Оригиналното заглавие на текста е Europe May Never Be Cool, but It Can Be Air Conditioned
