Урокът от 70-те години на миналия век е, че трябва не само да диверсифицираме енергийните доставки, но и да настояваме за структурни промени, изтъква коментар за блога на Европейската централна банка…
Европа отново се сблъсква с макроикономическите последици от зависимостта си от вносна енергия. Това не е ново предизвикателство. Голяма част от историята на инфлацията от 70-те години насам е белязана от значителни колебания в цените на петрола, а в по-ново време и на природния газ. Но трайният урок от 70-те години не е само, че енергийните шокове нанасят икономически щети – научихме също, че големите шокове могат да предизвикат трайна структурна промяна, когато политиките, инвестициите и технологиите се движат в една и съща посока.
Данните показват колко съществено се променя енергийният микс на големите европейски икономики след петролните шокове от 70-те години. Делът на въглищата и петрола постепенно намалява значително в повечето държави, докато ядрената енергия увеличава присъствието си в някои от тях. Същевременно делът на природния газ, а по-късно и на възобновяемите източници, в общото енергийно предлагане като цяло нараства. Тази диверсификация има значение. Тя намалява високата експозиция, съществувала във времето, когато петролът доминираше енергийната система. Но тя има и съществени ограничения. Макар европейската икономика като цяло да става по-малко зависима от петрола и въглищата, изкопаемите горива остават дълбоко вградени в определени сектори като транспорта, отоплението и голяма част от промишлеността.
Днешната ситуация се различава от тази през 70-те години по един решаващ аспект: много от технологиите, необходими за постигането на структурна промяна в начина, по който използваме енергията, вече съществуват в голям мащаб и стават все по-конкурентоспособни. Според Международната агенция за възобновяема енергия 91% от новите проекти за производство на възобновяема електроенергия, въведени в експлоатация през 2024 г., са били по-евтини от алтернативите, базирани на изкопаеми горива. Така че занапред отказът от изкопаемите горива има смисъл и от чисто икономическа гледна точка.
Това прави днешното предизвикателство различно. Европа не просто се опитва да поеме поредния външен енергиен шок – тя има и реална възможност да намали бъдещата си изложеност на волатилността на цените на изкопаемите горива.
Най-видимият напредък е в производството на електроенергия, където възобновяемите технологии се разрастват бързо. Графика 2 показва, че делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия се е увеличавал по-бързо през последните години в сравнение с дела им в общия енергиен микс. През 2024 г. възобновяемите източници са произвели рекордните 47% от цялата електроенергия в ЕС. В някои държави техният дял надхвърля 50% (вж. Графика 1). Това е забележителна промяна в сравнение със структурата на системата дори само преди десетилетие, като електроенергийният микс става все по-слабо пряко изложен на колебанията в цените на изкопаемите горива.
Но по-чистият електроенергиен микс и по-устойчивата като цяло енергийна система не са едно и също нещо. Европа постигна много по-бърз напредък в промяната на начина, по който се произвежда електроенергията, отколкото в промяната на начина, по който се използва енергията. С други думи, има значителен потенциал за по-нататъшна електрификация на икономиката.
Това е важно за намаляването на емисиите. Освен това макроикономическите ползи от по-евтината и по-чиста електроенергия остават частични, ако домакинствата продължават да се отопляват с изкопаеми горива, а транспортът и промишлените процеси продължават да работят предимно с нефт и газ. По-чистото производство на електроенергия намалява един от каналите на зависимост, но не премахва останалите.
Именно тук настоящият дебат понякога губи фокус. Диверсификацията на производството на електроенергия е необходима, но не е достатъчна. Следващият етап на прехода зависи от електрификацията на крайното енергийно потребление до ориентировъчна цел от 46% през 2040 г. Графика 2 показва, че електроенергията все още представлява само около 23% от крайното енергийно потребление в Европа, като този дял остава приблизително непроменен през последното десетилетие.
Докато този дял остава сравнително нисък, еврозоната ще продължава да внася голяма част от експозицията си към нестабилните пазари на петрола и природния газ чрез секторите, в които електрификацията напредва бавно. Например през 2025 г. ЕС е похарчил 336,7 млрд. евро за внос на енергийни продукти, а от началото на войната в Иран е похарчил допълнителни 27 млрд. евро за внос на изкопаеми горива.
Всичко това е важно за централните банки, тъй като структурата на енергийната система влияе върху инфлационния процес. А задачата на централните банки е чрез паричната политика да стабилизират инфлацията и да я държат под контрол. Разбира се, паричната политика не може да замести енергийната политика. Но еврозоната е особено изложена на вносни енергийни шокове, а големите сътресения могат да направят инфлацията по-устойчива, като променят скоростта, с която фирмите и работниците коригират цените и заплатите. Колкото по-малко зависима е икономиката от нестабилните вносни изкопаеми горива, толкова по-рядко паричната политика ще бъде изправена пред подобни шокове от страна на предлагането.
По-широкият политически урок от 70-те години следователно не е просто, че Европа трябва да диверсифицира енергийните си източници. Урокът е, че кризите могат да създадат условия за структурна трансформация. Но това се случва само ако реакцията надхвърля краткосрочните мерки за облекчаване на последиците.
През 70-те години това означаваше създаване на нови институции, изграждане на стратегически резерви, разширяване на ядрената енергетика и повишаване на енергийната ефективност. Днес еквивалентът би бил ускорена електрификация на предприятията и домакинствата, което изисква по-дълбоки инвестиции в електроразпределителните и електропреносните мрежи, повече мощности за съхранение на енергия и по-силна междусистемна свързаност.
Ако 70-те години белязаха началото на диверсификацията и постепенното отдалечаване от петрола, това десетилетие може да се превърне в повратната точка, в която Европа по-решително ще премине от изкопаеми горива към електрони.
