Референтните цени на суровия петрол рязко се повишиха през юли и достигнаха двумесечен връх, след като възстановяването на петролните доставки от района на Персийския залив обърна посоката си вследствие на провала на споразумението за прекратяване на огъня между Иран и САЩ от средата на юни. Цените на петрола се движеха в необичайно широк диапазон от 40 долара за барел, под влияние на внезапните дипломатически обрати около конфликта. Очакванията за дипломатически напредък предизвикаха рязък спад на цените през юни и началото на юли, но възобновяването на военните действия доведе до рязък скок, като на 23 юли цената достигна до 105 долара за барел. Междувременно премиите при преработката на петролните продукти и маржовете на рафинериите продължиха да се повишават през август, достигайки нови рекордни стойности в Европа.
Това са основните констатации на авустовския доклад на Международната агенция по енергетика за пазара на петрол.
След увеличението от 3,7 млн. барела дневно през юни, добивът на петрол в района на Персийския залив нараства с още 2,5 млн. барела дневно през юли до 23,9 млн. барела дневно, но все още остава с 8,3 млн. барела дневно под предвоенното равнище. Регионалният износ, включително по маршрути, заобикалящи Ормузкия проток, е спаднал рязко с 2,1 млн. барела дневно до 15 млн. барела дневно, след като ключовият морски проход на практика отново е затворен в началото на юли, а петролна инфраструктура и танкери станаха обект на атаки. Товаренето достигна пик от 20 млн. барела дневно в началото на юли, но по-късно през месеца спадна до около 12 млн. барела дневно.
Тъй като все още не е постигнато споразумение, което да позволи повторното отваряне на Ормузкия проток и безпрепятственото преминаване през протока Баб ел-Мандеб, МАЕ отново понижава оценките си за доставките през останалата част от годината. Сега се очаква глобалното предлагане на петрол да спадне с 4,3 млн. барела дневно през 2026 г. до 102 млн. барела дневно, като увеличението с 1,4 млн. барела дневно от Северна и Южна Америка ще компенсира само частично загубите в Близкия изток и Русия.
Същевременно прогнозата на агенцията за глобалното търсене на петрол през втората половина на 2026 г. е понижена с приблизително 550 хил. барела дневно спрямо доклада от миналия месец, тъй като продължаващото затваряне на Ормузкия проток нарушава международните вериги за доставки и ограничава наличността на петролни продукти. Високите цени на горивата оказват допълнителен натиск за намаляване на потреблението на петрол. Сега се очаква глобалното търсене на петрол да се свие средно с 1,6 млн. барела дневно през тази година. Прогнозира се търсенето да се понижи с 4,9 млн. барела дневно през второто тримесечие на 2026 г. и с 2,8 млн. барела дневно през третото тримесечие, преди да премине към ръст от 580 хил. барела дневно през четвъртото тримесечие.
Все по-затегнатите пазари на петролни продукти са тласнали маржовете на рафинериите в Атлантическия басейн до исторически максимуми през юли, след като при дизела, самолетното гориво и бензина те рязко се повишиха на фона на сезонно по-високото търсене, недостига на доставки и изчерпаните запаси. Въпреки месечното увеличение от 1,8 млн. барела дневно, глобалните обеми на преработка на суров петрол в рафинериите през юли останават почти с 5 млн. барела дневно под нивата от същия месец на предходната година, като наличният капацитет в други части на системата в момента не е в състояние да компенсира недостига на петролни продукти.
Морската търговия с петролни продукти също спада, с 3,8 млн. барела дневно на годишна база, въпреки че износът от САЩ нарасна със 700 хил. барела дневно. Износът на дизел от Русия, Близкия изток и Азия е бил с 1,3 млн. барела дневно по-нисък спрямо година по-рано — равностойно на около 20% от глобалната морска търговия. Износът на самолетно гориво от тези региони е намалял с около 670 хил. барела дневно на годишна база, което се равнява на 34% от световната търговия.
Сега се очаква глобалният петролен баланс да покаже дефицит от 1,8 млн. барела дневно през третото тримесечие на 2026 г. — повече от два пъти над оценката от около 800 хил. барела дневно в доклада от миналия месец. След краткото облекчение през юни глобалните наблюдавани петролни запаси са се свили със 69 млн. барела, или с 2,2 млн. барела дневно, през юли, като спадът почти изцяло се дължи на намаляването на количествата петрол, намиращи се на танкери по море. В края на юли наблюдаваните запаси са паднали под 7,9 млрд. барела за първи път от април 2025 г. Кумулативното намаление на запасите между края на февруари и края на юли е достигнало 410 млн. барела, или средно 2,7 млн. барела дневно. Макар че се очаква към края на тази година пазарът отново да премине към излишък, рисковете остават значителни, а необходимостта от отваряне на Ормузкия проток става все по-неотложна, тъй като наличните преди това буфери от запаси се изчерпват бързо.
