Кабинетът прие на редовното си заседание прокт на Национална концепция за регионално и пространствено развитие на България.
Очаква се чрез него да се намалят териториалните дисбаланси в страната и да се постигне по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
НКРПР включва четири стратегически цели: териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост. Структурата е оптимизирана спрямо предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013¬ 2025 г., с цел по-голяма яснота и прилагане на политиката за регионално развитие. В рамките на тази по-концентрирана рамка е включена и нова цел „Екологична устойчивост“, отразяваща ускорения зелен и цифров преход и необходимостта тези процеси да получат ясно териториално измерение. Така стратегическата част едновременно осигурява приемственост и интегрира новите приоритети на европейско и национално равнище.
В началото на следващата 2027 година трябва да завърши процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г. Страната се структурира в четири региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това действие представлява стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да осигури законова и политическа рамка за регионално развитие. Новото райониране ще създаде условия и за по-прецизни и целенасочени политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите. Намаляването на броя на регионите от ниво 2, окрупняването чрез обединяване на територии със сходни характеристики се очаква да допринесе за по-ефективно планиране и управление на ресурсите намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси, повишаване конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в национален и европейски контекст.
Разработена е система от индикатори за мониторинг – демографски, социално икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени, която позволява проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г. и своевременни корекции.
Източници на финансиране могат да бъдат държавният бюджет, общинските бюджети, частни средства, фондовете на ЕС, финансови инструменти и международни финансови институции; конкретните ресурси ще бъдат описани в документите за стратегическо планиране на регионално и общинско ниво.
