„Конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода“ – това е записано в Приоритет 2.9. Конституционна реформа в управленската програма на кабинета „Радев“.
Тази идея на управляващите е странна, най-малкото по две причини – първо, никой не застрашава кеша и второ (тъй като вероятно това цели някаква псевдозащита от измислените опасения от въвеждане на дигиталното евро), няма коментар, изявление или информация от средите на Европейската централна банка или Европейската комисия, които да провокират подобни опасения. Напротив, във всички публикации, касаещи дигитализацията на еврото се споменава изрично, че това цели само допълване на възможностите за разплащане и функциониране паралелно с плащането в брой.
През последната година ИЖ публикува няколко анализа и интервюта, свързани с дигиталното евро, като сега припомняме част от тях с кратки цитати.
„Всички тези потенциални геополитически напрежения и превръщането на всеки възможен инструмент в оръжие очевидно увеличават нивото на риск. Това засилва аргументите за европейска платежна система, която може да отговори на всички наши нужди от плащания и е изградена върху европейски технологии и инфраструктура, с други думи, система, която е изцяло под наш контрол.
Това правим с дигиталното евро. След това хората могат сами да решат дали да го използват и как да го балансират с решения за частни плащания. Това не е наша работа. Но наша отговорност е да осигурим платежно средство, което отговаря на нуждите на европейците и избягва прекомерната зависимост“.
„… Затова ни е нужна дигитална форма на кеш, която да допълва познатите ни банкноти и монети…
…Първото предложение цели да гарантира, че гражданите и бизнеса ще могат да продължат да имат достъп до евро банкноти и монети и да плащат с тях в цялата еврозона“.
„Дигиталното евро ще запази свободата на избор и правото на лична неприкосновеност на европейците, като същевременно ще защити паричния суверенитет и икономическата сигурност на Европа. …
Дигиталното евро ще допълва кеша и ще пренесе неговите предимства – простота, поверителност, надеждност и достъпност в цялата еврозона – в дигиталните плащания“.
Твърде много проблеми за решаване има пред настоящата власт и пилеенето на енергия и ресурс за „борба“ с призрака на дигиталеното евро е странен подход. А и леко комичен – да променяш основния закон, за да гарантираш на гражданите нещо, което никой не оспорва и не се готви да оспорва, ни напомня поговорката „Залудо работи, залудо не стой“. С риск да профанизираме сериозността на темата, можем да предложим да се потърси някакъв вид законова защита и срещу кемтрейлса, който е обраснал с теории, не по-малко конспиративни от пропагандата около дигиталното евро.
