Нито една област на човешка дейност в нашата съвременност не заслужава да бъде коментирана, обяснявана, не дай си, Боже, ръководена от некомпетентни, самонадеяни и болно амбициозни люде. Подобни действия биха нанесли сериозни щети и обидили дълбоко професионалистите и експертите, работещи и създаващи добавена стойност в даден сектор от обществената ни битност.
Особено деликатно и опасно е, ако подобна ситуация засегне стопанския живот. Както, уви, се случва напоследък – особено след конституирането на настоящия парламент, който изборите (сиреч народната воля) напълниха с особено голям брой неопитни, нови законотворци и политически играчи (обръщам внимание – политически, не други).
През последните дни един от тях, г-н Владимир Николов, зам. председател на парламентарната група на доминиращата и управляваща формация Прогресивна България, заблестя в публичното пространство с някои свои не особено адекватни коментари. Те предизвикаха смесени реакции – уплаха (особено сред семействата с деца), насмешка, недоволство и изумление, а хейтърите благословиха всички богове, че им се предоставя благодатно поле за творческа дейност.
В настоящия кратък текст искам да обърна внимание върху последния коментар на г-н Николов. Цитирам: „В момента има един порочен кръг, в който средната заплата се определя със взимайки част, взимайки минималната, а минималната е функция от е част от средната“. Стряскащо, нали. Къде е Архимед да извика: Еврика!
Тук въобще не искам да задълбаваме в порочната система за определяне на МРЗ – през последните две години нейните негативи са пространно и задълбочено описани, както и са дадени множество алтернативи за приключване на този абсурд.
Няма и да правя аналогии с дядо Вазов и перефразирайки го, да попитам г-н Николов защо не си остана там, където е уважаван, знаещ, можещ, успешен – волейболната игра. Но в едно свободно общество всеки има право да упражнява труд и професия по своя воля, така че…
Но ще се опитам, по примера на Владо Николов, да направя едно съждение, засягащо елемент от волейболната игра (не се притеснявам, ако не ми се получи, защото и оригиналът не е особено успешен, а и от мен нищо не зависи, не съм законодател): „Един от големите проблеми на волейбола и причина за много гафове, обърквания и световъртежи по време на игра е порочен кръг, в който поредността на зоните е обратна на часовниковата стрелка, а ротирането на играчите – по часовниковата стрелка“.
Нека, все пак, завършим малко по-сериозно. Огромен е шансът формацията около Румен Радев и кабинетът, който той оглавява, да изкарат пълен 4-годишен мандат. В този контекст, да се обърнем към колегите на г-н Владимир Николов от парламентарната група, нищо, че е зам. на шефа им. Помолете го, убедете го, накарайте го поне една година да спре да говори и прави изявления, да отказва телевизионни участия в битността си на депутат. През това време да учи, чете, слуша, да потърси и намери своето адекватно място в парламентарното и политическо пространство. Така, евентуално, ще има хоризонт от три години, през които да се прояви и на политическото игрище така, както го правеше на волейболното.
