Данъчната тежест върху минималната заплата в България е с 53% по-висока, отколкото за доход от 6200 евро
„Прогрес или прогресивна дегенерация?!“ – възкликва младият Уинстън Чърчил през 1909 г. в британския парламент, когато представя законопроект за въвеждане на минимална работна заплата в страната[i].
Същото бихме се запитали днес, ако си направим труда да прочетем управленската програма на разполагащата с абсолютно парламентарно мнозинство политическа партия „Прогресивна България“, в частта й за данъчната политика.
Данъчният модел ще се запази – уверява ни „Прогресивна България“. Това означава, че перспективите за въвеждане на прогресивен данък на мястото на сегашния „плосък“ се отлагат поне до края на 2030 г.
В днешните времена на луди промени консерватизмът сам по себе си не е лошо нещо, включително по отношение на данъците. Само че по този път има три уловки, които могат да създадат сериозни проблеми и на управляващите, и на хората в България.
Първата е, че в България данъчният модел в момента не е пропорционален. Не е. Данъчната система щеше да е пропорционална, ако взимаше една и съща пропорция от доходите на всички хора. Например, при 20% данъчна ставка щеше да взема 200 евро от човек с доход хиляда евро и 2000 евро от човек с доход десет хиляди.
В България данъчно-осигурителната ставка (т.е. удръжката от заплатата) е регресивна. Това означава, че бедните в България носят по-висока данъчна тежест, отколкото богатите. Според мен, отговорните граждани в тази страна би трябвало да изпитват срам от подобна ситуация, особено ако имат по-високи доходи.
Как е възможно подобно нещо? Чрез механизма на „максималния осигурителен доход“, при който не се дължат осигуровки над определен праг – 2300 евро за 2026 г. Заради действието му хората, които работят на минимална работна заплата от 620 евро, носят с над 53% (с над петдесет и три процента) по-висока данъчно-осигурителна тежест от тези, които имат 10 пъти по-високи доходи от тях (6200 евро на месец).
Това, че в България данъчната система е регресивна, а не пропорционална се вижда добре на графиката долу: колкото по-високи са доходите, толкова по-ниска е данъчно-осигурителната тежест.
Още един любопитен щрих: данъчно-осигурителната тежест, която трябва да носят бедните хора[ii] в България е деветата най-висока в Европейския съюз. Ниски данъци, ама друг път[iii].
Ниски данъци, ама за другите: данъчно-осигурителната тежест, която трябва да носят по-богатите хора в България, е най-ниската в ЕС. Това сочат официалните данни на Евростат за 2024 г., като за 2026 г. – и явно за следващите четири години – промени в това няма да настъпят.
Най-ниски данъци за богатите, високи данъци за бедните: на това статукво обещава да не посяга „Прогресивна България“ в управленската си програма.
На втората уловка в данъчните обещания на управляващите ми обърна внимание икономическият журналист Христо Николов в студиото на „Блумбърг ТВ България“. Прогресистите гарантират запазване на съществуващия пропорционален модел (който, както видяхме, е регресивен) и това, че ставката на ДДС няма да се увеличава.
Но в документа не е казано нищо за ставката на пропорционалния данък: плоският принцип ще се запази, но при нужда ставката може да се вдигне от сегашните 10%. Може само да се надяваме, че ако се стигне дотам, горчивото хапче ще бъде подсладено с въвеждане на някакъв необлагаем минимум.
България – както декларира „Прогресивна България“ – ще положи усилия да бъде приета в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От 38 държави, които днес членуват в ОИСР, 36 прилагат различни форми на прогресивен подоходен данък.
Няколко по-рано „плоски“ членки на ОИСР вече преминаха към прогресивно облагане. Словакия въведе прогресивна скала с максимална ставка 25%. В Литва плоският данък също беше премахнат и заменен с прогресивен, достигащ до 32%. Чехия приложи втора данъчна ставка от 23% за по-високите доходи.
При двете последни „плоски“ страни в клуба, Естония и Унгария, също има някакъв прогресивен данъчен елемент: при първата необлагаемият минимум е 700 евро. Втората прилага фокусирани данъчни отстъпки за специални демографски групи: майките под 30 годишна възраст са напълно освободени от подоходен данък, самонаетите и дребните фермери приспадат от данъчната си основа около 5 хил. евро, и др. под.
Така или иначе, пропорционалната данъчна ставка в Унгария е 15%, а в Естония е 22%. България очевидно изостава със своя десятък. Ясно е откъде ще се търсят пари, ако ситуацията в държавния бюджет се влоши.
Ако „Прогресивна България“ тръгне в подобна посока, без да предложи сериозен необлагаем минимум, данъчната ни система ще стане още по-регресивна. Но необлагаемият минимум не е достатъчно решение за поляризацията на доходите и богатството в България – страната с най-високо неравенство в ЕС.
Третата уловка касае дълбоките причини за управленското нежелание да се реформира една отживяла времето си данъчна система, дори при наличието на абсолютно мнозинство, в условията на процедура за свръхдефицит и бързо нарастване на държавния дълг.
Вероятно „Прогресивна България“ се е стреснала от мащаба и енергичността на протестите в края на 2025 г., които свалиха от власт тогавашната управляваща не-коалиция заради планираното леко покачване на осигурителната тежест.
Работата е там, че многолюдните протести избухнаха не заради вдигане на конкретен данък или осигуровки, а заради това кой ще харчи парите в бюджета. Дори от небесата да беше слязъл Бюджет 2026 с нулев дефицит, хората в края на 2025 г. пак щяхме да излезем на улиците, защото протестът бе срещу моралния фалит на управлявалите.
Днес, за да избегнат подобен развой, новите управляващи бързат да се застраховат, че няма да „вдигат данъци“. Предпазливостта им е донякъде радваща, но както казва проф. Гарабед Минасян, тя не почива на научни оценки и задълбочен анализ на ефекта от действието на пропорционалния данък в България – а, с мои думи, на един първичен политически страх „да не ядосаме народа“.
Хората все по-ясно разбират за кого е изгодно запазването на съществуващия данъчен модел. Възможно ли е следващите масови улични протести в България да бъдат не „против високите данъци“, а срещу прехвърлянето на данъчния товар от най-богатите върху масите?
[i] „Това е сериозно национално зло – която и да е класа от поданиците на Негово Величество да получава заплата, по-ниска от екзистенц-минимума [living wage] в замяна на своите върховни усилия… там, където тези условия преобладават, вие имате не състояние на прогрес, а състояние на прогресивна дегенерация“. [HC Deb 28 April 1909, c 388].
[ii] По критерия на Евростат „сам човек, получаващ 50% от средната заплата“ (в много страни са въведени данъчни отстъпки за семейства, особено ако имат деца). Използваното тук определение „по-богат“ съответства на категорията на Евростат „сам човек, получаващ 167% от средната заплата“.
[iii] По-бедните хора в България носят по-висока от средната за ЕС данъчно-осигурителна тежест, но също така не ползват намалена ДДС ставка за насъщни стоки, каквато има в почти всички членки. Липсата на необлагаем минимум на доходите бетонира регресивния характер на българската данъчна система.
