В центъра на дискусиите по време на срещата на върха на ръководителите на държавите от БРИКС, състояла се в Ню Делхи, беше поставен „приобщаващият икономически растеж“. Зад тази формулировка стои голяма геоикономическа амбиция: да се позволи на новоразвиващите се страни да имат по-голяма тежест във веригите за създаване на стойност, във финансирането и в правилата на световната икономика, отбелязва latribune.fr в свой репортаж по темата.
Нарендра Моди припомни, че според данните, с които Индия разполага, блокът представлява почти половината от световното население, около 40% от световния БВП и повече от една четвърт от международната търговия. „Опитахме се да насърчим приобщаващ световен растеж“, заяви индийският министър-председател, като призова партньорите си да засилят сътрудничеството помежду си, въпреки че се намират в много различни икономически и геополитически ситуации.
Темата излезе на преден план през втория ден на срещата, след като първият беше доминиран от войните и търговското напрежение. Тогава страните от БРИКС успяха да приемат обща декларация, в която по-специално призовават за „максимална сдържаност“ в Близкия изток, въпреки дълбоките различия между тях. В текста се потвърждава и подкрепата им за „отворена и справедлива“ многостранна търговия, основана на правилата на Световната търговска организация (СТО), като същевременно се осъждат едностранните санкции и нарастването на търговските бариери. От своя страна, по-малко от две седмици преди планираното му посещение във Вашингтон, Си Дзинпин призова за отхвърляне на протекционизма.
Приобщаващият растеж, една икономическа теория
Но зад израза „приобщаващ растеж“ всъщност се крие една доста конкретна икономическа теория. Концепцията не е измислена от БРИКС. Тя постепенно се утвърждава в разработките на международните организации от началото на 2000-те години, особено след като глобализацията и финансовата криза показаха, че високият ръст на БВП не гарантира непременно съответстващо подобряване на жизнения стандарт на цялото население.
Още през 2009 г. Световната банка наблягаше на два показателя: темпа на икономическия растеж, но също и на неговата структура. Една икономика може да расте бързо, като същевременно оставя голяма част от населението си встрани, ако създаването на богатство се основава на няколко сектора, отделни региони или на малка част от работната сила. Следователно решението не се състои единствено в преразпределяне на доходите, след като те вече са създадени. То е насочено преди всичко към това повече хора да могат пряко да участват в създаването на богатството чрез производителна заетост, образование, здравеопазване, достъп до кредити и инфраструктура. Днес МВФ обобщава концепцията като едновременно стремеж към повече богатство и благосъстояние, намаляване на бедността, определена степен на справедливост между поколенията и запазване на икономическите свободи.
Мултилатерализъм
Но идеята на БРИКС се състои в пренасянето на тази теория на международно равнище. Въпросът вече не е само дали икономическият растеж на дадена страна е от полза за всички нейни жители, а дали световният икономически растеж действително позволява на всички държави да участват в създаването на стойност и в определянето на нейните правила.
Декларацията от Ню Делхи настоява новоразвиващите се икономики да могат да се развиват в сегментите с по-висока добавена стойност в глобалните производствени вериги, да получат по-лесен достъп до технологии и финансиране и да имат по-голямо представителство в международните институции. По-специално БРИКС настояват за реформа на МВФ и Световната банка, така че тежестта на развиващите се икономики да бъде по-добре отразена в тези институции.
Същата логика се проявява и при международните плащания. Срещата на върха не доведе до създаването на обща валута на БРИКС, въпреки периодично появяващите се спекулации по този въпрос. Групата работи по-скоро за свързването на своите платежни системи и за по-широкото използване на националните валути в търговията и инвестициите. Новата банка за развитие, създадена от БРИКС през 2015 г., е основният финансов инструмент за осъществяването на тази амбиция. Към края на юни тя е одобрила 141 проекта, представляващи общо 44 млрд. долара натрупано финансиране.
Тази концепция до голяма степен съответства на позицията, застъпвана от Пекин. От няколко години Китай защитава идеята за „универсално изгодна и приобщаваща“ глобализация, при която страните от Юга ще участват в по-голяма степен в търговския обмен, достъпа до технологии и изгодите от развитието.
