Човечеството се радва на безпрецедентен просперитет и дълголетие, но въпреки това мнозина смятат, че светът върви към по-лошо. Тази погрешна преценка крие риск от подклаждане на популистки политики – от мита и ограничения върху имиграцията до данъци върху богатството и враждебност към технологиите, – които застрашават свободата и отвореността, направили възможен съвременния прогрес. За да се поддържа прогресът, е необходимо да се признават постиженията му и да се отстояват принципите, благодарение на които те са станали възможни, заявява Питър Гьотлер в анализ за блога на Human Progress…
Не в прочутата си клетва, а в „За епидемиите“ Хипократ пише: „Що се отнася до болестите, превърнете в навик две неща – да помагате или поне да не вредите.“
Този принцип отразява една фундаментална истина в медицината: погрешната диагноза може да бъде по-лоша от липсата на лечение. Сериозно заболяване, погрешно смятано за незначително, може да се развива без лечение, докато пациентът не получи тежки увреждания или не почине. А ако едно състояние – или липсата на каквото и да било заболяване – бъде сбъркано с друго, резултатът може да бъде лечение, което в най-добрия случай е неефективно, а в най-лошия – опасно.
Същата логика се отнася и до случващото се днес в Съединените щати и в други големи страни по света. В момент на безпрецедентен просперитет, на технологичен напредък, който продължава да прави живота по-добър и по-дълъг, и на невиждано досега разпространение на тези блага до всички краища на света, ние сме подложени на постоянен барабанен огън от негативни послания, които ни убеждават, че този напредък е илюзия. На обществото непрекъснато се повтаря, че „системата е нагласена“ срещу него, че хората стават по-бедни, а не по-богати, и че децата им ще бъдат първото поколение от векове насам, което ще живее по-зле от родителите си. „Американската касапница“, за която американският президент Доналд Тръмп говори в първата си инаугурационна реч, е въплъщение именно на този начин на мислене.
Това не е вярно. По почти всеки измерим показател – доходи, продължителност на живота, свободно време, използване на технологиите за удобство и развлечения и намаляване на крайната бедност по света – днес е най-доброто време в историята да бъдеш жив човек, почти навсякъде на планетата.
С други думи, човечеството днес е в по-добро здраве от когато и да било. А популистите в отговор препоръчват химиотерапия.
И както при всяка погрешна диагноза, и тази крие големи рискове да причини вреда. Тя подхранва популистка реакция, която заплашва да ни отдалечи от свободата и отвореността, превърнали се в двигатели на нашия успех. Освен това увеличава вероятността да удвоим усилията си в прилагането на лоши политики и неефективни държавни интервенции, които сами по себе си са източник на много от икономическите предизвикателства.
Епоха на изобилието
Хумористът П. Дж. О’Рурк обичаше да ни напомня, че обикновените мъже и жени в днешния свят са по-свободни и се радват на повече материални блага, отколкото когато и да било от началото на цивилизацията. Ако си представим, че е имало някаква златна епоха в миналото, в която бихме предпочели да живеем, прочутата шега на П. Дж. ни връща към реалността с една дума: стоматология.
Въпросът не е, че в миналото е липсвало достойнство или добродетели, а че често пренебрегваме тихите подобрения, които правят живота много по-добър. За голяма част от света крайната бедност е изчезнала. През 1981 г. 42 процента от населението на света са живели с по-малко от 3 долара на ден. Днес този дял е спаднал до под 10 процента. А в развития свят доходите и брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението продължават да растат почти всяка година.
Иновациите не просто ни правят по-богати. Медицинските пробиви премахват пречките пред по-дълъг и по-добър живот: едрата шарка е изкоренена; полиомиелитът е на път да бъде победен; ХИВ вече може да се лекува при много хора; а ваксините предотвратяват милиони смъртни случаи всяка година. От 1990 г. глобалната смъртност сред децата под петгодишна възраст е намаляла с повече от 50 процента, което позволява на милиони повече деца всяка година да достигнат зряла възраст.
Казват, че времето е най-ценният ни ресурс, а медицинските иновации, по-доброто хранене и по-комфортните условия на живот ни осигуряват много повече от него. От 1900 г. насам средната продължителност на живота в света се е увеличила повече от два пъти – от около 32 години до над 73 години днес. А съвсем наскоро научихме, че продължителността на живота в Съединените щати вероятно е достигнала нов рекорд от близо 80 години през 2025 г.
Подбрани ли са тези данни така, че да подкрепят определена теза? Влезте в тези обширни бази данни и разгледайте тенденциите в продължителността на живота, доходите и богатството, медицината, храненето, насилието и толерантността, околната среда и много други области. Направете си собствен извод. Няма да ви е нужно много време, за да се убедите, че човешкото благосъстояние никога не е било по-високо в свят, който никога не е бил по-свободен и по-мирен.
Двигателят на просперитета
Огромният напредък през последните 300 години създаде изключителния стандарт и условията на живот, на които се радваме днес. Преди това човешкото състояние почти не се е променяло в продължение на хиляди години.
Свободата и отвореността, въплътени в идеите на Просвещението и ценностите на Американската революция, създадоха условията, при които този напредък стана възможен. Когато абсолютната власт на държавата отстъпи място на самоуправление, което по-добре защитаваше правата и свободите на гражданите, а свободата позволи на предприемачите да се възползват от плодовете на своя труд и от новаторските си идеи, се създаде система от стимули, която насърчаваше личната инициатива и иновациите.
Същевременно свободата и индивидуалните права породиха онази отвореност, благодарение на която иновациите и прогресът можеха да процъфтяват: отворена търговия, по-свободна миграция и по-голяма готовност да приемаме нови идеи и да експериментираме. Опитът от последните няколко столетия потвърждава твърдението на Адам Смит, че „малко друго е необходимо, за да издигне една държава от най-ниската степен на варварство до най-високата степен на изобилие, освен мир, умерени данъци и поносимо правораздаване“.
Формулата на Смит обобщава основните условия за устойчив прогрес. Мирът създава благоприятна среда за търговия, миграция и обмен на идеи. Умерените данъци гарантират, че предприемачите, работниците и инвеститорите запазват достатъчно от плодовете на своите усилия, за да бъдат насърчени да поемат рискове и да създават иновации. А поносимото правораздаване защитава индивидуалните права и свободи, от които зависят пазарите.
Както и при днешния жизнен стандарт, това може да бъде потвърдено и с данни. В „Икономическа свобода по света: Годишен доклад за 2025 г.“, публикуван съвместно в Съединените щати от Fraser Institute и Cato Institute, степента на икономическа свобода е изчислена и сравнена за 165 държави. Икономическата свобода се измерва чрез размера на държавата, защитата на правата на собственост, стабилността на парите, свободата на търговията и степента на регулиране.
Въз основа на данните за 2023 г., използвани в доклада, връзката между свободата и доходите е изключително силна. Държавите по света са разделени на четири групи – от най-малко свободните до най-свободните. Измерено чрез БВП на глава от населението, хората в 25-те процента най-свободни държави печелят средно повече от шест пъти повече от хората в 25-те процента най-малко свободни държави.
Предимствата на живота в свободна държава обаче далеч надхвърлят парите. В сравнение с хората от най-малко свободната група, тези от най-свободната живеят средно 17 години по-дълго и работят с близо 17 процента по-малко. В най-малко свободната група равнището на бедност е 25 пъти по-високо, а детската смъртност е почти 10 пъти по-висока в сравнение с най-свободната група.
Когнитивен дисонанс
И така, ако нещата са толкова добри, защо не сме склонни да повярваме в това? Защо сме готови да слушаме популистите и от двете страни, когато ни казват, че нещата са зле и животът става все по-труден?
Първата причина е, че има пазар за лошите новини. Ако The New York Times публикува на първа страница заглавие: „Вчера 115 000 души по света са се измъкнали от крайната бедност“, дали това ще му продаде повече вестници? Вероятно не. Или поне не толкова добре, колкото политически скандал, природно бедствие или друга трагедия. Но тази удивителна цифра всъщност е средният дневен спад на крайната бедност през последните 25 години.
Второ, без съмнение животът може да бъде труден. Естествено е да се съсредоточаваме върху ежедневните си проблеми, без да се замисляме колко добре живеем в исторически контекст. Дори днес – и със сигурност днес е най-доброто време да бъдеш жив – изкарването на прехрана и отглеждането на деца не са лесни. И колкото и добре да живеем, винаги ще има някой по-заможен или някаква стока, която не можем да си позволим. Това ни кара да се чувстваме по-бедни.
Много американци от средната класа, макар да живеят по-добре от своите родители и баби и дядовци, могат да се чувстват притиснати от високите разходи за жилище, здравеопазване за семействата си и висше образование за децата си. Ироничното е, че трудностите при достъпа до тези ключови блага стимулираха държавни интервенции, които значително увеличиха цената им и задълбочиха проблемите с достъпността.
Във всеки от тези сектори са прилагани политики, които ограничават предлагането – например чрез лицензионни изисквания, устройствени и строителни регулации или изисквания за акредитация – като същевременно субсидират търсенето чрез различни механизми. Всеки студент по икономика би трябвало да разбира, че едновременното ограничаване на предлагането и субсидирането на търсенето води до повишаване на цените. И все пак, когато това се случи, политическият отговор често не е да се премахнат тези контрапродуктивни подходи, а да се удвои залогът и търсенето да бъде субсидирано още повече. Така политики, които в най-добрия случай са добронамерени – или в най-лошия са продиктувани от политически мотиви – могат да създадат това, което се възприема като „криза“ на достъпността.
Не вреди
Да вярваш, че нещата се влошават, когато всъщност никога не са били по-добри, е класически случай на погрешна диагноза. И както при медицинската погрешна диагноза, това крие риск от неправилно лечение, когато обществената подкрепа за държавна намеса насърчава популистки лидери, готови да я предоставят. Но подобни политики неизбежно ще имат обратния ефект – ще задълбочат проблемите, които уж трябва да решат.
Далеч най-тревожната динамика е, че тези интервенции могат да ни отдалечат от свободата и отвореността, които са източникът на нашия просперитет и благосъстояние, и да поставят под заплаха прекрасната тенденция на прогрес и нарастващо богатство, която се запазва повече от два века. А продължаването на тази тенденция не е предопределено. Тази погрешна диагноза подхранва мисленето за света като игра с нулева сума, което мотивира атаки срещу самите неща – като по-свободната търговия и миграцията – допринесли значително за нашето благосъстояние.
Това вече се случва. Индексът на глобалната икономическа свобода, представен в „Икономическа свобода по света: Годишен доклад за 2025 г.“, достигна исторически максимум през 2019 г. Оттогава той рязко се понижи, особено след твърдите политически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. (Но възходът на икономическия популизъм и недоволството в развитите икономики вероятно също е изиграл роля.) Индексът на икономическата свобода в Съединените щати постепенно се влошава от 2000 г. насам и е спаднал рязко след 2017 г.
Но отвъд всеки индекс можем ясно да видим тези заплахи в политическата среда, особено в реакцията срещу имиграцията в голяма част от Запада, обръщането срещу свободната търговия и въвеждането на високи и непредвидими мита в Съединените щати. Американската политическа сцена също така се характеризира с разпалване на класова война, атаки срещу предприемачите като „олигарси“ и призиви за въвеждане на данъци върху богатството. Антипатията към технологичните компании съществува и в двата края на политическия спектър. А това отношение постепенно се прехвърля и върху самите технологии, както показва нарастващата съпротива срещу изкуствения интелект (ИИ) и свързаната с него инфраструктура, например центровете за данни.
Безспорна опасност е, когато обществените нагласи се обърнат срещу иновациите и новаторите, както и срещу самата отвореност и свобода, създали този удивителен съвременен свят. Ироничното е, че всичко това се движи от погрешни представи за реалното състояние на света и икономиката. Както отбелязва Даниел Ханан, известен британски защитник на отвореността и свободната търговия: „Отворените пазари извадиха милиарди хора от бедността, добавиха десетилетия към живота ни, дадоха ни сили, които предишните поколения приписваха на магьосници или богове. А ние дори не забелязахме.“
Време е да забележим и да защитим принципите, които ни доведоха дотук. Именно така възходящият ход на прогреса и просперитета ще продължи, създавайки възможно най-светлото бъдеще за тези, които идват след нас.
